Решение № 412 от 22.07.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Разград, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20263330100405 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, чл.86 от ЗЗД във вр. със ЗПК, ЗПФУР.

Депозирана е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с която е предявен установителен иск срещу М. К. Ж. ЕГН: **********, постоянен адрес **********, за признаване дължимостта на сумите: 1303,52 EUR (хиляда триста и три евро и 52 евроцента), представляваща чиста стойност на главницата, ведно със законната лихва за период от 13.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, претендирана като задължение по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия А 1 бърз кредит № 100366647 от 04.12.2021г., сключен от разстояние между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и М. К. Ж..

Параметрите на договора за кредит са кредитен лимит от 3000 лв. /1533,88 евро/ фиксиран лихвен процент в размер на 40%, за целия срок на действието му и ГПР в размер на 49,02%.

На 04.12.2021г., между М. К. Ж. и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство, с който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията му по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия А 1 бърз кредит № 100366647, срещу уговорено възнаграждение.

На 04.12.2022г. е настъпил крайният срок за изплащане на задълженията по договора, които кредитополучателят не е погасил, поради което поръчителят „Кредит Гаранция“ ЕООД ги е изплатил. С извършване на плащането, на основание чл.74 от ЗЗД, дружество ,,Кредит Гаранция“ ЕООД се е суброгирало в правата на кредитора „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, към кредитополучателя. Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора, страните са се съгласили, че кредиторът може по всяко време да прехвърли правата си по договора за кредит на трето лице.

На 07.04.2023r., по силата на „Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/“, ,,Кредит Гаранция“ ЕООД е прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение №1, стр. 24, референтен № 981 към Договора за цесия, както и вземането си към М. К. Ж., произтичащо от тук цитирания договор за кредит. Длъжникът е уведомен за извършената цесия. За формираното и непогасено задължение било инициирано заповедно производство по чл. 410 ГПК - ЧГД № 64/2026г, по описа на РС – Разград, по което била издадена Заповед за изпълнение № 52/20.01.2026г. С оглед депозирано в срок възражение по издадената заповед от страна на длъжника е указана възможността на ищеца за предявяване на установителен иск и своевременно е депозирана исковата молба.

1

В настоящото производство ищецът претендира ЧАСТИЧНО установяване на непогасената част от главницата, като не претендира лихви и съпътстващи вземания. Иска присъждане на направените разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който заявява, че искът е неоснователен.

Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата и в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, в който е посочил, че искът е неоснователен. Твърди нищожност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, предложение 1 от ЗЗД и на Договорът за поръчителство - на основание чл. 26, ал. 1, предложение 2, 3 от ЗЗД; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19,ал.4 от ЗПК в договора за потребителски кредит липсват условия за прилагането на посочения ГЛП – не е ясно дали е фиксиран или променлив, не е посочен общият размер на дължимата възнаградителна лихва; погасителният план не отговаря на изискванията на чл, 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, не е ясно какво включват погасителните вноски; няма разписана методика кои компоненти са включени ГПР, като излага подробни доводи. Сочи, че е налице хипотезата на чл. 22 ЗПК, тъй като не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9,чл.19,ал.4 от ЗПК и договорът за потребителски кредит бил недействителен. В тази хипотеза потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита. Сочи, че договорът, сключен между потребителя и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СТС и др.). Ето защо следвало да се приеме, че и договора за предоставяне на поръчителство е недействителен. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско /адвокатско/ възнаграждение в исковото производство, пртендира разноски.

Приета по делото съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените въпроси: 1 - Усвоена ли е сумата по процесният договор за кредит №100366647/ 04.12.2021г., в какъв размер, как и кога? 2 - Какъв е размера на непогасените вземания, по компоненти - поотделно, към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 13.01.2026г.? Какъв е размера на непогасената главница, както и само на чистата стойност на кредита за период 04.03.2022г. до 04.12.2022г.? 3 – Осчетоводен ли е договора като изискуем на краен падеж, въз основа на какви документи? 4 – Какви погасявания са извършени, на кои дати и в какъв размер, как са осчетоводени? Извършено ли е плащане на дълга от гаранта ,,Кредит Гаранция“ ЕООД, на коя дата и в какъв размер? 5 - По какъв начин е формиран ГПР и кои разходи по кредита са включени в него? Какъв би бил ГПР при включването на възнаграждението на гаранта в ГПР?

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 04.12.2021г. е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит тип кредитна линия А 1 бърз кредит № 100366647 между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и М. К. Ж..

Параметрите на договора за кредит са кредитен лимит от 3000 лв. /1533,88 евро/ фиксиран лихвен процент в размер на 40%, за целия срок на действието му и ГПР в размер на 49,02%.

На 04.12.2021г., между М. К. Ж. и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство, с който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията му по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия А 1 бърз кредит № 100366647, срещу уговорено възнаграждение.

На 07.04.2023r., по силата на „Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/“, ,,Кредит Гаранция“ ЕООД е прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение №1, стр. 24, референтен № 981 към Договора за цесия, както и вземането си към М. К. Ж., произтичащо от тук цитирания договор за кредит. Длъжникът е уведомен за извършената цесия.

Експертът по приетата съдебно-счетоводна експертиза депозира следното заключение, което съдът кредитира в цялост като обосновано и компетентно:

На първи въпрос вещото лице не депозира конкретен отговор, поради липса на предоставени данни за начина на усвояване на заемната сума.

2

На втори въпрос експертът посочва размер на непогасените вземания, към 13.01.2026г., както следва: падежирала главница в размер на 2582,33 лева или 1320,32 €; падежирали лихви по кредит в размер на 323,40 лева или 165,35 €; падежирала гаранция по кредит в размер на 1 161,99 лева или 594,13€; обезщетение за забава (законна лихва) за периода от 04.12.2022 г. до 13.01.2026 г. в размер на 1020,99 лева или 522,02 €. Размерът на непогасените вземания за периода от 04.03.2022 г. до 04.12.2022 г. посочва като: падежирала главница в размер на 2582,33 лева или 1320,32 €; падежирали лихви по кредит в размер на 473,37 лева или 242,03 €; падежирала гаранция по кредит в размер на 1132,02 лева или 578,79 €.

На трети въпрос отговаря, че от счетоводна гледна точка следва да е отразен като изискуем на краен падеж на дата 04.12.2021г., съгласно договора за потребителски кредит и съпътстващите го документи.

В отговор на четвърти въпрос изчислява, че ответникът е изплатил общо 537,12 евро, като не са налице данни гаранта „Кредит Гаранция“ ЕООД да е извършвал погасявания по договор за потребителски кредит № 100366647 от 04.12.2021 г.

На въпрос пети отговаря, че договорения ГПР в размер на 49,02% включва размер на главницата от 3 000,00 лева и договорените лихви по подписания погасителен план на стойност 688,92 лева. Изчислен и проверен за целите на ССЧ Годишния процент на разходите е 48,2130%. Размерът на годишния процент на разходите /ГПР/, когато към него се добавят и възнаграждението на гаранта в размер на 1 549,32 лева възлиза на 207.9046 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Районен съд – Разград е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 143 ЗЗД.

Производството е за установяване съществуването на ЧАСТ от вземанията, обективирани в Заповед за изпълнение № 52/20.01.2026г., издадена по ЧГД № 64/2026г, по описа на РС – Разград, а именно 1303,52 EUR (хиляда триста и три евро и 52 евроцента), представляваща чиста стойност на главницата, ведно със законната лихва за период от 13.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, претендирана като задължение по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия А 1 бърз кредит № 100366647 от 04.12.2021г., сключен от разстояние между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и М. К. Ж., вземанията по който са изпълнени от поръчителя въз основа на договор за поръчителство от 04.12.2021г. с „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията му по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия А 1 бърз кредит № 100366647, срещу уговорено възнаграждение. „Кредит Гаранция“ ЕООД е встъпил в правата на удовлетворения кредитор и е прехвърлил вземането си въз основа на договор за цесия от 07.04.2023г. на ищеца, ведно с всички принадлежности.

Против издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение в срок, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК съдът е указал на ищеца да предяви установителен иск относно вземането си.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От представения по делото Договор за потребителски кредит - тип "кредитна линия" А 1 бърз кредит № 100366647 от 04.12.2021г., сключен между "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД и М.

К. Ж., се установява, че кредитодателя е предоставил за временно и възмездно ползване на длъжника кредитен лимит от 3000 лв. /1533,88 евро/, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне предоставения в заем финансов ресурс на погасителни вноски, в които се включва и възнаградителна лихва при установен годишен лихвен процент от 40 %. Установен е годишен процент на разходите от 49,02 %. С договора за кредит /чл. 1, ал. 2/ кредитополучателят е поел задължение за осигуряване на обезпечение чрез поръчителство, осигурено от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. От приложения към договора погасителен план /лист 7 от делото/, се установява, че усвоената по договора сума е в размер от 3000 лв., като последната е платима на дванадесет месечни погасителни вноски с падеж на първата погасителна вноска на 04.01.2022 г. и на последната погасителна вноска на 04.12.2022 г. с размер на всяка вноска от 307,41 лв., в която се включва задължение за главница, лихва и такси. В погасителния план е посочено, че последният служи за разписка 3 за получаване на сумата. Усвояването на кредитната сума не се спори, въпреки липсата на представени на вещото лице категорични данни за изпълнение на това задължение на кредитора. Обстоятелството, че са извършвани плащания за погасяване на кредита е достатъчно за съда да приеме, че заемната сума е предадена във владение на ответника.