Решение № 459 от 05.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. София, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20231100900455 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр.с чл.274, ал.1, т.2 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по жалба вх. №20220204151714 от адв.Ц., като пълномощник на „А.К.

2015“ ЕООД срещу отказ № 20230124200107 от 27.02.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано вписването в търговския регистър по партида на „А.К. 2015“ ЕООД на заличаването на търговското дружество.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, като се сочи, че длъжностното лице по регистрацията неправилно е отказало вписването, поради това, че има вписан запор на дружествен дял от капитала на дружествата и че не е извършено уведомяване по чл.73в от ТЗ. Дружеството нямало никакво имущество и в случая не възниквало задължение за уведомяване на кредиторите.

Ответникът по жалбата депозира писмен отговор, с който я оспорва.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Обжалваният отказ е постановен в регистърно производство по заявление с вх. № 20230124200107 от 24.02.2023 г. обр А4, с което е поискано вписване на заличаването на търговско дружество. Към заявлението са представени решение на едноличния собственик на капитала, баланс и отчет към 19.12.2022 г., удостоверение от НОИ ТД на НОИ-Софияград от 05.08.2022 г., удостоверение по чл.77, ал.1 ДОПК, обяснителна записка, пояснителен доклад и отчет на ликвидатора, декларация от ликвидатора за обстоятелствата по чл.273, ал.1 от ТЗ; декларация по чл.13, ал.4 ЗТТРЮЛНЦ и адвокатско пълномощно.

ДЛР е постановило обжалвания отказ с мотиви, че е вписан запор върху дружествен дял и тъй като няма доказателства, че кредиторът е удовлетворен, се явявала пречка за разпределяне на имуществото на дружеството, респективно за заличаване на дружеството от търговския регистър, тъй като не е постигната целта на ликвидационното производство.

Освен това, че от представените със заявлението документи не се установявало спазване на процедурата по чл.73в от ТЗ.

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е държавна такса, в случаите когато такава се дължи. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона.

Проверката обхваща както редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т. е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ /. С оглед на това и предвид обстоятелствата, чието вписване се иска в случая, а именно заличаване на дружество с ограничена отговорност на основание чл. 273 ТЗ, то проверката, която следва да извърши длъжностното лице, включва и това дали заявителят е представил документи, удостоверяващи настъпването на всички предпоставки, при които в закона е предвидено, че приключва производството по ликвидация по отношение на търговеца и същият се заличава като правен субект.

В чл. 273 ТЗ, наименуван "приключване на ликвидацията", е предвидено, че когато са уредени всички задължения на дружеството към кредиторите и остатъкът от имуществото му е разпределен, ликвидаторите искат неговото заличаване. При тълкуване на тази разпоредба, заедно с нормите на чл. 268 ТЗ и чл. 271 ТЗ, се налага извода, че производството по ликвидация се счита приключило тогава, когато ликвидаторите са довършили текущите сделки на дружеството, събрали са неговите вземания, превърнали са имуществото му в пари и в резултат на това са удовлетворили всички негови кредитори и са разпределили останалото след удовлетворяването имущество между неговите членове, тоест тогава когато търговското дружество няма вече никакво имущество, тъй като с това е постигната неговата цел, а именно осребряване на имуществените му права, за да бъдат погасени задълженията 2 му и при наличие на остатък от имуществото, то да бъде разпределено между членовете му.

В случай, че имуществото на дружеството е изчерпано, като то не е било достатъчно да се удовлетворят всички кредитори и са останали неудовлетворени такива, то производството по ликвидация също се счита за приключило, тъй като при липсата на каквито и да било имуществени права, то очевидно не може да изпълни докрай целта си за удовлетворяване на всички кредитори на търговеца. В разпоредбата на чл. 273 ТЗ е предвидено изрично, че последица на приключилото производство по ликвидация на дружеството е неговото заличаване в търговския регистър.

В регистърното производство, което е образувано по искане за заличаване на дружеството, по отношение на което е приключило производството по ликвидация, настъпването на предпоставките по чл. 273 ТЗ се установява с документи, които са изрично посочени в подзаконовата разпоредба на чл. 21, ал. 3, т. 12 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, за представяне на които длъжностното лице следи служебно, като при липса на някой от тях дава указания на заявителя да ги приложи в изпълнение на задължението си по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Тези документи са баланс на търговското дружество към датата на приключване на ликвидацията, пояснителен доклад към баланса и годишен отчет на ликвидатора, декларация от ликвидатора за обстоятелствата по чл. 273, ал. 1 ТЗ, протокол за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, решение за освобождаване на ликвидатора от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството и удостоверение за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.

С оглед на това, за да се прецени дали производството по ликвидация на "“А.К.

2015“ ЕООД е приключило и дружеството трябва да бъде заличено в търговския регистър, то следва да се прецени дали от представените от заявителя доказателства се установява, че към момента на подаване на заявлението с искане за вписване на заличаването на търговеца, последният притежава някакво имущество, което да не е използвано нито за удовлетворяване на кредиторите му, нито да е разпределено на едноличния собственик на капитала, доколкото предвид правноорганизационната му форма това дружество няма членове. Само ако се установи, че дружеството притежава имущество, би било от значение дали ликвидаторът е поканил неговите кредитори да предявят вземанията си, и е удовлетворил всички техни вземания с получените средства от осребряване на наличното имущество. В случай, че се установи, че към датата на подаване на искането за вписване на заличаването на А.К. 2015 ЕООД това дружество не притежава никакво имущество, то тогава е без значение и дали този търговец има кредитори, дали те са предявили своите вземания след като са били поканени да направят това, тъй като кредиторите на дружеството изобщо не биха могли да бъдат удовлетворени за своите вземания. В тази хипотеза производството по ликвидация приключва поради невъзможност да бъде осъществена крайната му цел и търговецът трябва да бъде заличен.

3

Относно вписаният запор с постановление на публичен съдебен изпълнител 20220901125342, върху дружествения дял на едноличния собственик на капитала следва да се съобрази следното:Действието на наложения запор върху дружествени дялове, който настъпва от момента на вписването му в търговския регистър при Агенция по вписванията съгласно чл. 517, ал. 1 ГПК, е уредено в разпоредбите на чл. 451- чл. 453 ГПК и се изразява в това, че от момента на налагане на запора, длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с притежаваните от него дялове, като в случай, че такова разпореждане е осъществено, в закона е изрично предвидено, че то не може да бъде противопоставено на взискателя и на присъединените кредитори, тъй като е недействително спрямо тези лица.

Тази недействителност обаче не е абсолютна, т. е. не е нищожност, а е относителна и има действие само спрямо взискателя и другите присъединени в изпълнителното производство лица, по отношение на които се счита, че сделката за прехвърляне на дружествени дялове, извършена след наложения запор не е породила правни последици по преминаване на собствеността върху дяловете от патримониума на длъжника в този на трето лице, с което той е договарял. Вписването на запора, обаче, не означава, че ако е сключена сделка за разпореждане с дружествените дялове, след като е наложен запор върху тях не е породила правни последици - тя е действителна и поражда правни последици в отношенията между страните по нея, както и по отношение на дружество и на трети лица, които нямат качеството на взискател или присъединен кредитор в изпълнителното производство, в хода на което от съдебния изпълнител е наложен запора. Ето защо и вписване в търговския регистър на последиците от такава сделка не може да се откаже поради това, че дяловете, които са предмет на разпореждането, са запорирани. Още по-малко пък наложен запор върху дялове от капитала на едно търговско дружество представлява пречка за вписване на заличаването му като търговец, след като са осъществени предвидените в чл. 273, ал. 1 ТЗ предпоставки.

Съгласно чл. 273, ал. 1 ТЗ условие за вписване на заличаването на търговско дружество след приключване на производството по ликвидация е имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите, да е разпределено между съдружниците. Очевидно, че при липса на остатъчно имущество същото не подлежи на разпределение в полза на съдружниците или едноличния собственик. При вписан запор върху дружествения дял на едноличния собственик това имущество може да бъде разпределено само след като кредиторът е бил писмено уведомен и не се е противопоставил в едномесечен срок, каквито са изискванията на чл. 73в ТЗ. Съдържанието на посочената разпоредба установява изискване заложният кредитор да бъде писмено уведомен за предстоящото плащане и последното да е възможно да се извърши при негово непротивопоставяне, което по същество означава, че запорът върху дружествен дял не препятства заличаването на търговеца, ако са изпълнени условията на чл. 273, ал. 1 ТЗ. В разглеждания случай не са представени доказателства на кредитора на едноличния собственик да е било връчено уведомление по чл. 73в ТЗ, но такова е необходимо само при предстоящо плащане на ликвидационен дял, а това предполага наличие на остатъчно имущество след пълното удовлетворяване на дружествените кредитори. Такова имущество обаче не е налице и 4 никакви суми, които да подлежат на плащане в полза на едноличния собственик не са налице, поради което и ликвидаторът не дължи уведомяване на заложния кредитор за предстоящо плащане. Освен това кредиторът на едноличния собственик не е кредитор на дружеството, поради което правилото по чл. 267 ТЗ не намира приложение по отношение на него, нито пък неудовлетворяването му има значение за приключване на ликвидационното производство.