Решение № 139 от 27.08.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20228002902767 по описа за 2022 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“АД срещу решение №459/01.07.2022 г. по т.д.№233/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 14.12.2021г. по т.д.№2519/20 г. по описа на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на „Автотрейд СА“ЕООД сумата 131 542,11 лв., представляваща сбор от неточно изпълнени и неразрешени платежни операции по платежни нареждания от 06.11.2018г. /в размер на 56 605,18 лв./ и от 09.11.2018г. /в размер на 74 936,96 лв./, както и понесените от ищцовото дружество разноски за двете инстанции.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Касаторът твърди, че при произнасянето си съставът е пренебрегнал, респ. е нарушил множество материални разпоредби на ЗПУПС - §1 т.40 ДРЗПУПС , чл.78 ал.1 и ал.4, чл.79 ал.1, чл.90 ал.1 и ал.4 ЗПУПС, като е признал на ищеца качеството 1

„потребител“ и не е приложил в отношенията им позволеното от закона и предвидено изрично с чл.124 ал.2 от Общите условия на банката дерогиране на нормативни разпоредби, касаещи отговорността на банката. Касаторът поддържа,че обжалваният съдебен акт представлява преразказ на фактическата обстановка, описана в първоинстанционното решение, като в мотивите на същия не са отразени и обсъдени въведените от него в предмета на делото възражения и аргументи, нито е извършена цялостна и самостоятелна преценка на правнорелевантните факти. По тези съображения касаторът претендира отмяна на решението на САС и отхвърляне на предявения срещу него иск с присъждане на разноските за всички инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък.

Ответникът по касация „Автотрейд СА“ ЕООД в писмен отговор и в проведеното пред касационната инстанция открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания срещу законосъобразността на съдебния акт. Прави искане за потвърждаване на решението на апелативния съд , като претендира разноски за настоящата инстанция. Представя списък.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

С обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд е приел за безспорно наличието на валидно възникнало между страните по делото облигационно правоотношение, основано на сключен между тях договор за разплащателна сметка от 02.09.2013г., към който са приложими и Общите условия на банката от 26.10.2018г. Приел е за установено,че: на 06.11.2018г. и на 09.11.2018г. чрез платежна система РИНГС от ищцовото дружество са наредени две плащания към търговските дружества „Сакса“ООД и „Литекс“АД с основания издадени фактури в размери съответно 56 605,15 лв. и 74 936,96 лв.; на 14.11.2018г. управителят на дружеството констатирал,че наредените суми не са достигнали до получателите им, във връзка с което депозирал в банката жалба; в отговор банката го уведомила,че е изпълнила точно нарежданията, в съответствие с посочените в тях банкови сметки, идентифицирани с IBAN и след като платежните документи са били подписани с валиден електронен подпис от управителя на дружеството, както и че липсва основание операциите да се считат за неразрешени към 2 посочените дати, а контролът върху физическите устройства,чрез които се осъществява интернет банкирането, е изцяло в отговорност на клиента на банката; въпреки това банката е извършила проверка, като е изпратила искане до „Уникредит Булбанк“ АД /банката, в която е била разкрита посочената в платежните банкова сметка/, откъдето е получила отговор,че поради липса на наличност по сметката,сумите не могат да бъдат върнати, а титулярът й, който се оказал чуждестранно физическо лице /латвийски гражданин/, не отговарял на телефонните обаждания; по случая била образувана прокурорска преписка.

Съдът е обсъдил заключението на назначената в производството пред първата инстанция банкова експертиза, въз основа на която е приел за установено,че посочените в двете изпълнени от банката платежни нареждания IBAN-и съответстват на една и съща сметка, разкрита в „Уникредит Булбанк“АД от посоченото чуждестранно физическо лице на 31.10.2018г.; към 06.11.2018г. наличността по нея е била 0,00 лв., като след постъпването на сумите по двата превода, те са били превалутирани в евро и наредени в рамките на 44 минути от постъпването на първия превод и 23 минути след втория по една и съща сметка в австрийска банка, след което сметката в „Уникредит Булбанк“АД е била закрита.

Кредитирано е и заключението на компютърната експертиза, според данните от което при откриването на разплащателната сметка през 2013г. като потребители на услугите по интернет банкирането са се регистрирали Константин Костов, Вахан Ангътян и Агоп Крикорян /последните двама – управители на дружеството-ищец/; на Константин Костов е предоставен пасивен достъп до услугите, а на управителите – активен с инструмент за подписване, представляващ комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от банката и инсталиран на нейния централен сървър, и динамична парола, генерирана от устройство за генерирането й /тоукън/; на 06.11.2018г. и на 09.11.2018г. са били регистрирани последователни влизания от конкретни IP адреси- първоначално от Константин Костов, който е извършил действия по работа с бланки за преводи – зареждане на данни от готова бланка с уникален идентификационен номер /IBAN/, редактиране и създаване на нова бланка за превод, след което, чрез въвеждане на потребителско име и парола за активен достъп, бланките са били подписани от управителя Вахан Ангътян; за процесните две дати не са били установени записи, които да отразяват неуспешни опити за влизане или неоторизирани влизания; във всички етапи 3 на подготовка на платежните нареждания, предшестващи подписването, съществува възможност за проверка и корекция на данни за превода; „Банка ДСК“АД използва сертификати от висок клас на защита и две системи за междубанкови разплащания – БИСЕРА и РИНГС, като същевременно в регистърните данни на платежната й система DSK Direct не се съхраняват данни за естеството на осъществените промени в различните полета на бланки на платежни нареждания; на 09.11.2018г. е регистриран запис на действия на потребителя с пасивен достъп, показващ,че след влизането и създаването на нова бланка чрез редактиране на съществуваща, е извършено отново влизане с редактиране и запис на нова бланка, съответстваща на платежното нареждане от сесия 14,23 ч., подписано впоследствие от потребителя с активен достъп до услугите.

При така установената фактическа обстановка , съдът е направил извод за основателност на предявените от дружеството срещу банката искове.

Мотивирал се е с разпоредбата на чл.70 ал.1 ЗПУПС, според която платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил и дал съгласие за изпълнението й, в противен случай същата е неразрешена, при което,съгласно чл.79 ал.1 ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно стойността на същата,след като е забелязал или е бил уведомен за нея, освен когато има основателни съмнение за измама. За да реши дали конкретните операции са неразрешени, както е поддържал ищецът, съставът се е позовал на нормата на чл.78 ал.1 ЗПУПС, предвиждаща,че доказателствената тежест за установяване автентичността на операцията, точното й регистриране и осчетоводяване, както и за това,че не е засегната от техническа повреда или друг недостатък, е на доставчика на платежната услуга, а за да се освободи от отговорността по чл.79 ал.1 ЗПУПС, последният следва да докаже,че платецът е действал чрез измама или чрез умисъл или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.75 ЗПУПС. Посочил е,че в конкретния случай банката не е доказала наличието на някое от тези основания за освобождаването й от отговорност, а обратно – видно от заключението на експерта, използваният от банката софтуер не съхранява данни относно това какви действия е извършил потребителят с активен достъп /управителят/ - дали е извършена промяна и ако да – в коя част на вече подготвеното от Константин Костов платежно нареждане; от своя страна дружеството се е противопоставило на извършените плащания,като е 4 уведомило надлежно и в срок банката и разследващите органи. Като неоснователно е счетено от съда позоваването на ответната банка на клаузата на чл.103 от действащите към момента на преводите ОУ от 26.10.2018г., съгласно която банката не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от клиента в платежното нареждане IBAN, приемайки, че последното обстоятелство е останало недоказано по делото.

С определение №614/14.03.2024 г., решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по обобщения от касационната инстанция въпрос за задълженията на въззивния съд, като инстанция по същество, да изложи свои собствени мотиви към решението си, като обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с наведените от страните твърдения и възражения, от които те черпят своите права.

Отговор на така поставения въпрос е даден в практиката на касационната инстанция, обективирана не само в посочените от касатора ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС и решения по чл.290 ГПК по гр.д.№4744/08г. на І г.о. на ВКС, по т.д.№1106/10г. на ІІ т.о. на ВКС, по гр.д.№5980/14г. на І г.о. на ВКС, по гр.д.№1084/11г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.

№1857/10г. на ІV г.о. на ВКС,по гр.д.№4780/18г. на ІV г.о. на ВКС, по т.д.

№1115/17г. на І т.о. на ВКС, по гр.д.№2926/16г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.

№4581/14г. на І г.о. на ВКС, но и в служебно известните на състава ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решения по чл. 290 ГПК - по гр.д.№ 3973/2008 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 748/2011 г. на ІІ г.о., по гр.д.

№ 891/2010 г. на І г.о., по гр.д.№ 1318/2010 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 761/2010 г.на ІV г.о., по гр. д. № 2184/2015 г. на ІІІ г. о., по гр. д. № 811/2018 г. на ІІ г. о., по гр. д. № 4190/2014 г. на ІV г. о., по т. д. № 2624/2016 г. на ІІ т. о., по гр. д. № 1332/2015 г. на IV г. о. , гр.д.№4564/19г. на IV г.о., по т.д.№1115/17г. на I т.о., по гр.д.№1163/10г. на IV г.о. и др.С нея се приема, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл.121 ал.2 на Конституцията на Република България, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК, като въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба и отговора, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в 5 мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тези факти за установени, а други за неосъществили се, да съобрази и се произнесе по въведените от страните релевантни за решаването на спора доводи и възражения; отнасяйки установените от него обстоятелства и правоотношения към съответните материалноправни норми, да формира самостоятелни правни изводи за изхода на делото; изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

Решаващият извод на въззивния съд, че „Банка ДСК“ЕАД е отговорна за понесените от ищеца вреди от изпълнени неразрешени платежни операции със суми по разплащателната му сметка, е направен при приложение на разпоредбата на чл.78 ал.1 ЗПУПС, с констатацията,че банката не е изпълнила задължението си като доставчик на платежни услуги да докаже автентичността на нареждането и точното изпълнение на платежната операция, както и факта,че платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.75 ЗПУПС. При формирането на този си извод съставът е игнорирал поддържаното в производствата пред двете инстанции възражение на банката за неприложимост на посочената разпоредба в отношенията между страните, с оглед изричното й изключване , наред с други относими разпоредби на закона, с приложимите в отношенията между страните общи условия, каквато възможност е предвидена и в самия закон, с оглед качеството на ищеца /ползувател на платежните услуги/ на търговец, а не на потребител.