Определение № 2260 от 11.10.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2260 гр. Бургас, 11.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20232120204203 по описа за 2023 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.

Производството е образувано по повод жалба на М. Н. Н. с ЕГН: **********, чрез повереник – адв. Д. С. - БАК, против постановление на прокурор от РП-Бургас от 27.09.2023 г., с което е било прекратено наказателното производство по ДП № 431ЗМ-247/2023 г. по описа на 01 РУ-Бургас, пор. № 905/2023 г. по описа на РП-Бургас, водено за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

В жалбата се заявява несъгласие с изводите на БРП за липса на извършено престъпление. Заявява се, че не е проведено достатъчно детайлно разследване, от което да се установи дали действително лицата, получили в заем парите от пострадалата, са имали възможност да се издължат или не. Иска се от съда да отмени атакуваното постановление.

Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото изхожда от активно легитимирано лице, имащо качеството на пострадал от престъплението, предмет на разследването и е подадена в установената от закона форма. Жалбата е насочена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок от получаване на постановлението. Разгледана по същество съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното производство е образувано на 18.04.2023 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК - с постановление на РП-Бургас и се води за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

С постановление от 27.09.2023 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство приемайки, че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, но въпреки проведените действия по събиране и проверка на доказателствата – не са събрани категорични доказателства за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. За да стигне до този извод представителят на държавното обвинение е изложил фактическата 1 обстановка по случая, анализирал е събраните доказателства и на тяхна база е преценил, че не се доказва извършването на наказателноправна измама, а за неизпълнение на гражданскоправни отношения. Според държавният обвинител не се доказва изначална липса на възможност от страна на М.В. и С.М. за изпълнение на поетия ангажимент за връщане на взетите в заем парични средства, а става дума за обективни причини за неизпълнение на договореностите между страните. В заключение, след като е направил юридически анализ на престъплението „измама“, прокурорът е изложил съображения и защо приема, че в случая не е доказано да е осъществен състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, или на което и да е друго престъпление от общ характер, поради което и е прекратил производството по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1 , т. 1 НПК.

Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото счита, че крайните изводи на прокурора, поне към настоящия момент са необосновани и незаконосъобразни и не могат да се подкрепят.

Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

Съдът счита, че в конкретния случай изводите на представителя на държавното обвинение са необосновани, като аналитичната му дейност, поне според настоящия състав, е едностранчива, без обсъждане на материалите в съвкупност и взаимовръзка, без изясняване на спорни обстоятелства и най-вече без даване на отговор на съществени въпроси.

Настоящият състав счита, че е безпредметно да излага фактическата обстановка по казуса, доколкото тя е коректно изложена от прокурора, а и доколкото по нея няма спор. За нуждите на настоящето произнасяне съдът само ще маркира основните моменти, които са от значение за произнасянето.

На първо място – няма спор, че пострадалата е дала в заем на М.В. и С.М. сума от общо 9300 лева, за което е съставена надлежна разписка, в която заемателите са се задължили да върнат сумата от 3000 лева до февруари 2022 г., а останалата сума – след това.

Няма спор и че основанията, на които Н. е давала в заем сумите са различни – за рефинансиране на кредит; за лечение; за закупуване на самолетни билети и квартира в чужбина; във връзка със започване на работа и т.н. Безспорно е и че до датата на образуване на досъдебното производство двамата заематели не са върнали нищо на пострадалата (веднъж са изтъкнали желание за връщане на сума, но „са я дали във връзка с катастрофа“), а 2 едва след призоваването им в полицията са възстановили сумата от 1000 лева.

Така маркираните факти не позволяват на съда към настоящия момент да се солидаризира с позицията на РП-Бургас, че се касае за неизпълнение на граждански договор, а не за наказателноправна измама.

Вярно е, както изтъква и прокурорът, че не всяко неизпълнение на договор е измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК, а само това, което се дължи на изначална липса на намерение у дееца да изпълни договореностите. В трайна практика на ВКС се приема обаче, че наказателно-правна измама е възможна и при съществуващи договорни отношения между подсъдимия и пострадалите лица. Разграничителния критерий между обикновеното неизпълнение на договорни отношения и наказателна измама е в субективното отношение на дееца към момента на съвпадане на волеизявленията при сключване на сделката. При договорното неизпълнение деецът към момента на сключване на сделката желае правомерното развитие на облигационното правоотношение, постигането на неговия общественополезен резултат, явяващ се изпълнението на насрещните задължения на двете страни по правоотношението, но впоследствие по една или друга, обективна или субективна причина не съумява да стори това. При наказателната измама деецът още изначално не желае постигането на правомерния резултат, а цели само получаване на имотната облага, без да изпълни каквото и да било, или пък в някои случаи изпълнението да е на незначителна стойност. Деецът влиза в облигационни отношения не с цел да ги изпълни, а още изначално той вижда в тях - метод, средство, чрез които да въведе пострадалото лице в заблуждение и по този начин да го мотивира към имуществено разпореждане, което би се явило без правно основание. В този изричен смисъл и Решение № 433 на ВКС по наказателно дело 902/2015, Решение № 329 на ВКС по наказателно дело № 1105/2015 г. , Решение № 337/2015 г. на ВКС, кас. дело № 716 /2015 г.

За да се установи категорично кое от двете е налице в случая следва да се установи за какво точно са били взети в заем паричните суми и от там да се направи извод, дали неизпълнението на поетия ангажимент за връщане се дължи действително на обективна причина или се касае за изначално користно намерение от страна на заемателите.

В случая РП-Бургас, базирайки се преимуществено на показанията на М.В. и С.М., е преценила, че се касае за обективна причина, за невръщане на заема, като не е открила признаци на изначална липса на намерение или възможност за връщане на сумата, но не е извършила съответните действия по проверка на тези твърдения.

В тази връзка следва да се съберат доказателства, от които да е видно дали действително изтъкваните от заемателите причини за взимане на заемите са реални или измислени – дали действително М. е имал кредит, който е имал намерение да рефинансира и ако да – действително ли сумата от 2000 лева е била необходима за това рефинансиране или това е бил предтекст за получаване на заема. Следва да се провери дали действително М. е заминал за чужбина, за да работи или не, респективно – дали си е наел квартира там или не, защото именно с такава цел Н. е дал част от парите в заем. Следва да се провери дали действително в процесния период В. или М. са имали здравословни проблеми, за които да са 3 изхарчили част от парите или не, както и да се проверят твърденията им, че М. е работил на Пристанището (какви доходи е получавал), което пък би имало отношение към изначалната възможност за издължаване. Не би било лишено от логика да се провери и дали действително е настъпвало ПТП, при което М. да е дал на пострадалите сума на ръка, която да е била предназначена за пострадалата Н..

Едва след като се установят всички тези факти би могло да се направи извод, дали се касае за обективна причина за неизпълнение да договореностите (връщане на заемите) или не (дали двамата заематели не са сочили неистински причини, които да са мотивирали Н. да им дава суми в заем, вярвайки че парите ще й бъдат върнати).

В случая към момента се установява само, че В.а и М. са изтъквали множеството причини (все такива, които звучат реалистично, но и пораждат съчувствие и желание за помощ), поради които са имали нужда от финансова помощ, в резултат на което Н. им е давала суми в заем. Установява се още, че въпреки поетите задължения за връщане на сумата (първите 3000 лева до февруари 2022 г.) заемателите реално не са върнали никакви пари на пострадалата, изтъквайки редица причини за това (голяма част от тях граничещи с нереалистичното). Няма никакви доказателства (такива не са и събирани), които да подкрепят към този момент твърденията на В.а и М., свързани с причините за взимане за заемите или причините за невръщането на сумите. Няма събрани доказателства и дали реално двамата са имали изначална възможност да върнат взетото (трудови или други доходи, други заеми и т.н.). Тъкмо напротив. Всичко към момента сочи (доколкото не са събрани доказателства в обратна посока), че двамата са получили парични суми от Н., изтъквайки редица причини за това, без обаче да са налице каквито и да е индиции, че тези причини са действителни, както и без каквито и да е индиции, че заемателите са имали намерение въобще да изпълнят своите задължения по договора – т.е. да върнат сумата в уречения срок (първите 3000 лева до февруари 2022 г. ), но неизпълнението се дължи да действителни, реални обективни пречки – т.е. поне към момента не може категорично да се отхвърли тезата, че се касае за типично влизане в облигационни отношения не с цел да се изпълнят, а още изначално деецът вижда в тях - метод, средство, чрез които да въведе пострадалото лице в заблуждение и по този начин да го мотивира към имуществено разпореждане, което би се явило без правно основание.

При тези факти, крайният извод на РП-Бургас, че категорично не се касае до извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, няма как да се сподели от настоящия състав към момента.

Съдът не може да изземе компетентността на прокуратурата и на фазата на досъдебното производство да прави преценка дали спрямо конкретно лице следва да се повдигне и/или поддържа обвинение и за какво. Противното би означавало, че съдът не контролира правилността на прокурорския акт, а изземва ръководно-решаващите функции на прокурора. Съдът следва да извърши преценка на правилността на формирането на изводите на прокурора, както и дали същият е провел пълно всестранно и обективно разследване, преди да формира окончателното си мнение. Както стана ясно по-горе съдът, в 4 настоящия му състав, приема, че в случая разследването е непълно и изводът на прокурора, обективиран в постановлението за прекратяване, поне към момента, е необоснован. Всичко това дава основание на БРС да отмени постановлението за прекратяване и да върне делото на БРП за прилагане на закона, съобразно с мотивите на настоящето определение.