Решение № 202 от 14.10.2022, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Бяла Слатина, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20221410100350 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД(преименувано на „ Електрохолд Продажби“ АД от 28.04.2022г. видно от ТР) гр.С., район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” 159, бл.Бенч Марк, Бизнес център, БУЛСТАТ 175133827, юрисконсулт А. В., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Т. Г.

П. с ЕГН ********** от с. Т., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4, з а сумата от 800,09 лв. главница представляваща допълнително начислена на основание КП № 3025042/18.10.2018г. по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ вр.чл.51 от ПИКЕЕ дължима по фактура № 0250860184/29.10.2018г. за периода от 21.07.2018г. до 18.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 224,27лв. за периода от 13.11.2018г. до 23.09.2021 г., както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника Т. Г. П. не е намерен на посоченият в и.м. адрес в с. Т., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4, като по сведение на връчителя Бойка Лалова лицето от дълги години работи и живее в чужбина. Къщата е разрушена.

С разпореждане постановено в з.з. на 17.06.2022г. съдът е допуснал правна помощ на ответника Т. Г. П. с ЕГН ********** от с.Т., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1

350/2022г. по описа на РС гр.Б.Слатина.

С определение от 08.07.2022г. съдът назначил адв.Ц. Й. В. от ВрАК за особен представител на ответника Т. Г. П. с ЕГН ********** от с. Т., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 350/2022г. по описа на РС гр.Б.Слатина, с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.

В срока по чл.131 от ГПК адв.Ц. Й. В. от ВрАК е депозирала писмен отговор, с който оспори исковата претенция на ищеца по основание и размер, като изложила съображения.

Моли да се отхвърли иска на ищеца предявен спрямо ответника, като неоснователен и недоказан.

Приложено е ч.гр.д.№ 1521/2021г. по описа на РС-Бяла Слатина.

Съдът като прецени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1521/2021г. по описа на БСлРС срещу длъжника Т. Г.

П. с ЕГН ********** от с.Т., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4 е издадена заповед в полза на кредитора „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр.С., за изпълнение по чл.410 от ГПК № 571/18.11.2021г. за сумата 800,09 лв. главница представляваща допълнително начислена на основание КП № 3025042/18.10.2018г. по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ вр.чл.51 от ПИКЕЕ, дължима по фактура № 0250860184/29.10.2018г. за периода от 21.07.2018г. до 18.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 224,27лв. за периода от 13.11.2018г. до 23.09.2021 г., както и съдебни разноски в размер на 25,00 лв. внесена държавна такса и 67.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Заповедта на длъжника Т. Г. П. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 350/2022г. по описа на БСлРС.

При тези данни съдът приема, че иска за установяване на оспореното вземане е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

Безспорно по делото е, че ищцовото дружество е доставчик на ел.енергия, а действащите ОУ на ЧЕЗ „ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр. С. на договора за продажба на ел.енергия обвързват ответника като абонат на ищеца за процесният недвижим имот, без да е необходимо изрично писмено приемане.

Безспорно е, че на ответника е издадена данъчна фактура № 0250860184/29.10.2018г. за периода от 21.07.2018г. до 18.10.2018г. от ищцовото дружество за начислените искови суми.(л.32-33 от делото).

2

Ищецът твърди, че на 18.10.2018г. служители на отдел „Нетехнически загуби" към „ЧЕЗ Разпределение България" АД /ЧЕЗРБ/ са извършили техническа проверка на адрес в с.Т., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4(ул.“Г.С.Раковски“ № 26), като потребител или негов представител не е присъствал на проверката, но независимо от това, КП № 3025042/18.10.2018г. е съставен в присъствието на двама независими свидетели представители на федерация на потребителите, които не са служители на дружеството, според изискванията на чл. 47, ал.3 от ПИКЕЕ.

На проверката е присъствал представител на орган на МВР.

Посочва се, че проверяващите служители на ЧЕЗ констатирали при проверката на абонат с аб.№ 7500301178, че: „същият е с преустановено захранване и демонтиран електромер, поради натрупани задължения. Констатира се промяна в схемата на свързване, състояща се в присъединяване на два броя проводници тип ПВА-1 по 6 кв.мм във фазов и нулев проводник от ВМ. По гореописаният начин консумираната по това присъединение ел.енергия в момента на проверката не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща от потребителя. Схемата на свързване впоследствие е възстановена“.

Ищецът се позовава на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, съгласно който експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в тях, като регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, който ред се предвижда в ПИКЕЕ. Въз основа на представеният КП и на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ е направена корекция на количествата електрическа енергия на клиента и е преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ответника с клиентски номер 300237383344 и с абонатен номер 7500301178 до датата на извършената проверка от служителите от отдел „Нетехнически загуби".

В случая след проверката съгласно изискванията на чл. 58, ал.3 от ОУ на клиента е изпратено уведомление с изх. № NTZ107758/19.10.2018г./л.26 от делото/, което не получено от ответника, тъй като видно от обратната разписка, същото е непотърсено. Към писмото е приложено копие на КП, което е изпратено на адреса, както е описано и в известието за доставка.

Издадена е данъчна фактура № 0250860184/29.10.2018г. за периода от 21.07.2018г. до 18.10.2018г. от ищцовото дружество за сумата от 800,09 лв. с ДДС/л.32-33 от делото/, която също не е получена от ответника, видно от обратната разписка, в която е отразено, че е заминал.

Ищеца навежда довод, че е налице нормативно предвидена обективна отговорност, при която не е част от фактическия състав /съответно не е необходимо съдът да установява, дали неточното или непълно отчитане на ел.енергията е с участието на клиента. При упражняването на това право не е необходимо да се доказва вина на потребителя, а за упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно 3 състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на ел.енергия.

В заключение счита, че след влизането на закона в сила и Правилата издадени на негово основание, правото на ищеца да извършва едностранна корекция в количеството на доставена на потребителя електрическа енергия, респективно на дължимата за нея цена, произтича пряко по силата на самия закон, посредством съдържащото се в разпоредбите на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ и чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ и препращане.

В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „ЧЕЗ Електро България”АД, исковите суми и да му се присъдят направените по делото разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК, видно от приложените писмени доказателства се установява, че ответника Т. Г. П. не е намерен на посоченият в и.м. адрес в с. Т., обл.В., ул.“Цар Симеон I“ № 4, като по сведение на връчителя Бойка Лалова лицето от дълги години работи и живее зад граница.

В срока за писмен отговор назначеният му особен представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция на ищеца по основание и размер по изложените в него съображения.

Моли да се отхвърли иска на ищеца предявен спрямо ответника, като неоснователен и недоказан.

В подкрепа защитната теза на ищцовото дружество е разпитан свидетеля В. Й. Д.(без родство със страните по делото), който заявил, че е член на Федерацията на потребителите от 2014г.

Посочва, че на 18.10.2018г. присъствал на проверката извършена от служители на ЧЕЗ в с.Т., на ул. „Г. С. Раковски“ № 26.

При проверката служителите на ЧЕЗ установили нарушение, изразяващо се в следното: от въздушната линия на ел. мрежата от фазовия и нулевия проводник били закачени два кабела, които отивали директно към имота на потребителя, т.е. те отивали директно към къщата и не минавали през ел. таблото. Таблото било празно, тъй като абоната е с прекъснато ел. захранване и липсвал електромер в таблото.

В това ел.табло нямало никакъв друг електромер, освен за абоната, но то липсвало.

Други нарушения служителите на ЧЕЗ не констатирали при тази проверка и за този абонат, освен тези два незаконни въздушни кабела.

Служителите премахнали присъединението от незаконните кабели.

Представителите на ЧЕЗ потърсили абоната по тяхната схема, чрез номера на адреса, който посетили и установили кой е абоната и кой е номера на електромера.

След като потърсили абоната на адреса вътре в имота и от там не излязъл никой, служителите на ЧЕЗ позвънили в полицията, като на място на проверката пристигнал техен представител. Проверяващите служители му показали нарушенията. На място се съставил 4

КП, който е подписан от св.Д., неговият колега от Федерацията на потребителите, тримата служители на ЧЕЗ- Мечков, Симеонов и Ръжевски и от полицая.

Свидетелят Д. посочи, че прочел КП и установил, че описаното в него е правилно записано и отговаря на истината. КП се състави на името на потребителя, съгласно досието, което имали служителите на ЧЕЗ.

От изслушаното в с.з. заключение на вещото лице И. И. по допуснатата СТЕ, което не се оспори от страните по делото и се възприе от съда като обективно и безпристрастно, експерта в с.з. посочи, че то е изготвено изцяло по описаното в констативния протокол.

След изслушване на разпитаният свидетел в съдебната зала, който потвърдил описаното в констативният протокол, което отговаря на истината, експерта посочил, че няма какво да добави освен описаното в заключението му.

Експерта заявил, че правилно е изчислена корекцията на сметката на ответника по чл.48,ал.1, т.1, б.“б“ от ПИКЕЕ/отм./. В материалите по делото няма приложени доказателства, че през периода от 90 дни преди датата на проверката- 18.10.2018г. е извършена друга проверка на СТИ от служители на ЧЕЗ.

Поради това и корекцията е направена за максимално допустимия срок по закон, по действащите цени, към датата на проверката.

Сумата по фактурата е правилно изчислена по действащите към онзи момент цени, утвърдени от КЕВР.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

I.ПО ИСКА с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр. чл.124,ал.1 от ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК -положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „ЧЕЗ Електро България”АД съществува вземане срещу ответника Т. Г. П. в претендираните размери предмет на заповед по чл.410 от ГПК № 571/18.11.2021г., издадена по ч.гр.д. № 1521/2021г. по описа на БСлРС, която е връчена на длъжника/ответник в исковото производство/ по реда на чл.47 от ГПК.