Решение № 262 от 03.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Перник, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201015 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7263738, с който на А. Т.

А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, установено на 29.03.2023г. в 18:48 часа в гр.

Перник, ПП І-6, км 83+000, след бензиностанция ЕКО, тъй като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, е управляван лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* със скорост от 114 км/ч, при което превишението е 34 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

В подадената жалба от А. Т. А. се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издадения ЕФ и се прави искане същия да бъде отменен.

Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, за което е редовно призован.

Административнонаказващия орган - ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено 1 следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, пред компетентния съд и в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 29.03.2023г. в 18:48 часа на ПП І-6, в участъка на км 83+000, намиращ се в рамките на гр. Перник, след бензиностанция ЕКО, с посока към гр. Радомир, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* със скорост от 118 км/ч при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р. А. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., който бил регистриран на 03.04.2023г. с № 1158р-2655.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на А. Т. А., ЕГН **********.

За констатираното нарушение съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу жалбоподателя процесния ЕФ. Със същия след приспадане на толеранса от минус 3%, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост над 100 км/ч отчетената скорост е редуцирана на 114 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 34 км/ч, с оглед на което за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.

21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв.

Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.

№ ******* е собственост на А. Т. А., ЕГН **********, като същата кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатка от показанията на автоматизираната система, а именно снимка № 11743D0/0541213 от

29.03.2023г., документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е 2 легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено. От страна на А. не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743 d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението – участъка на км 83+000 на ПП І-6, намиращ се в района на гр.

Перник, при което е било изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0541213 на което е заснет процесния автомобил.

Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017г. до 07.09.2027г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй като контролът освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол за проверка № 006-СГИСИС от 16.02.2023г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и 3 софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския институт по метрология. При наличието на тези доказателства административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство.

Вярно е отбелязаното в жалбата, че съгласно ТР № 1 от 26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на ОС на ВАС издаването на ЕФ е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства, със съответните обозначения за съществуването им (чл.

165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП), които работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответния контролен орган. Съгласно мотивите на ТР водещо в случая е необходимостта от ясни и подробни правила, които да дадат на гражданите представа за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да използват мобилни технически средства.

Именно с оглед съобразяване със задължителните му указания е въведено изменение на чл. 189, ал.4 от ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015г. В този смисъл и в §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП изрично е дадено легалното определение на понятието автоматизирани технически средства и системи, за които е посочено, че това са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ, а именно: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.

Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

Процесното нарушение е установено чрез мобилно автоматизирано техническо средство по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП, което е било разположено временно на участък от пътя и при спазване на изискванията на коментираната по-горе Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г, поради което и към конкретния случай е неотносимо ТР № 1 от 26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на ОС на ВАС, предвид законодателните изменения в ЗДвП (ред. ДВ, чл. 19 от 13.03.2015г.), които са в сила към момента на извършване на процесното нарушение.

Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или 4 система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № 11743D0/0541213 скорост от 118 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.

На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в ЕФ, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 114 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 34 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, с оглед на което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице.