Решение № 124 от 29.07.2026, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка П. П.а при участието на секретаря Поля М. Георгиева като разгледа докладваното от Пенка П. П.а Гражданско дело №

20251450101308 по описа за 2025 година

РС Мездра е сезиран с искова молба, депозирана от А. Д. П., с ЕГН : **********, жив. гр. Мездра, ул. “Александър Стамболийски“, бл. 72, вх. Г, ет. 2, ап. 4, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1715, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, бул./ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6/, с която се иска да се признае за установено, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД не съществува изпълняемо право /право на принудително изпълнение/ срещу А. Д. П. по дълга за договора за кредит от 17.07.2007г, сключен между А. Д. П., с ЕГН: ********** и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК 831558413, дългът по който договор е цедиран на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по договор за продажба и прехвърляне на вземане. В молбата се посочва , че към 19.06.2019г размера на дълга е бил 2424,41лева.„

Ответникът оспорва предявения иск като недопустими.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че между А. Д. П., с ЕГН: ********** и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК 831558413 е сключен Договор за кредит на 17.07.2007г. Съгласно Уведомление N22074915 от 19.06.2019г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД , ЕИК 131001375 с Договор за цесия от 25.04.2012 г. „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД прехвърля своите вземания по посочения договор на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Към 19.06.2019г. размерът на дълга по Договор за кредит от 17.07.2007г. е бил 2424.41 лева.

От справка в ЦКР ищецът установил, че към настоящия момент, след 18 години от отпускането на кредита, за този дълг продължават да се подават данни от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до БНБ. От писмо №2074915/19.06.2019г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД не се установява 1 дали към настоящия момент за събиране на вземането към А. Д. П. е образувано изпълнително дело. Отделно от писмата, периодично служител на дружеството продължава да позвънява на мобилния телефон на А. Д. П. претендирайки заплащане на дължимата сума и заплашвайки с предприемане на принудителни действия от страна на кредитора. Между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и А. Д. П. е водена кореспонденция, изразяваща се в множество телефонни обаждания и писма, с които се претендира заплащане на процесния дълг.

Доверителят ми многократно е правил възражение за изтекла погасителна давност на дълга, което възражение „ЕОС Матрикс“ ЕООД счита за неоснователно.

На 08.01.2025г. е отправено писмено възражение от А. Д. П. до „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изтекла погасителна давност на процесния дълг и отправено искане да бъде преустановено подаването на данни до ЦКР на БНБ, за задлъжнялост на А. Д. П.. На 31.01.2025г. е получено последващо възражение до „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Подадено е и Оттегляне на съгласие от субекта за обработка на лични данни вх.№ВЖ-00012/08,01.2025г. по описа на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Видно от Отговор изх.№00322/31.01.2025г. с приложено становище на лице по защитга на личните данни, определено от администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД, неоснователно и неправилно се излага, че към 08.01.2025г. възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Видно от приложена справка от ЦКР, размерът на задължението възлиза на 2424 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и четири лева/. Прави възражение, че единствено гражданският съд е компетентен да разреши спора дали задължението е погасено по давност. Към отговора е прикачено становище от Десислава Балабанова - длъжностно лице по защита на личните данни, съгласно което, тъй като дружеството не приема възражението за изтекла погасителна давност на задължението за основателно, за кредитора, като администратор на лични данни не е отпаднало основанието за обработка на същите, съответно за преустановяване подаването на информация за задлъжнялост към ЦКР по отношение процесното задължение на А. Д. П..

„ЕОС Матрикс“ ЕООД излагат неправилно и неоснователно становище, че едностранното заявление от страна на А. П., че дългът е погасен по давност и не дължи плащане на същия, не е основание да бъде преустановено обработването на личните му данни.

С оглед на горното ищецът твърди, че за него е налице правен интерес за водене на настоящото производство. Твърди още, че няма данни да е издаван изпълнителен лист, нито да е било образувано изпълнително дело против него, поради което счита, че погасителната 5 годишна давност е изтекла най - рано на 17.07.2012г.

Ответникът счита предявения иск за недопустим, поради липса на правен интерес от водене на процеса:

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото, твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството, без да се произнася по основателността на иска.

На първо място, съгласно депозираната искова молба, ищцовата страна излага, че правен интерес за предявяване на иска е възникнал на основание вписаната информация в ЦКР на БНБ по отношение на процесното вземане. Подаването на информация в 2

Централния кредитен регистър на БНБ представлява нормативно задължение на дружеството съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър. Информацията, която регистърът съдържа, съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата, касае кредитната задлъжнялост на клиентите, включваща данни както за текущото състояния на кредитите, така и за просрочията по активни и погасени кредити.

Активен, по смисъла на разпоредбата, е кредитът, вземанията по който не са изцяло погасени, като кредитът остава активен до окончателното му погасяване. Вписването на задължението в ЦКР е нормативно определено задължение на ответното дружество и не навлиза в материалната сфера на ищеца, както и не представлява действие насочено към принудително изпълнение на вземането.

С оглед целта на създаване и поддържане на ЦКР той следва да съдържа ясна и точна информация относно кредитната задлъжнялост на лицата, а погасяването на вземането по давност има за резултат единствено отпадането на правото на взискване за кредитора, но не и заличаване на задължението като недължимо.

На следващо място, счита, че не може да бъде обективиран и правен интерес за предявяване на настоящия иск спрямо ответното дружество от водената извънсъдебна коресподенция между страните, инициирана по повод постъпило писмо от задълженото лице. В изпратения отговор с изх. № 00322/31.01.2025 г. не се съдържат изявления, с които да бъдат застрашени правата на задълженото лице. Напротив, посочено е единствено нормативното задължение дружеството да подава информация в ЦКР на БНБ, както и възможността страните да уредят взаимоотношенията си извънсъдебно.

Сочи, че право на кредитора е да кани длъжникът да плати всички свои задължения, независимо дали е преклудирана възможността за принудително изпълнение или не.

Погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността същото да бъде принудително изпълнено. Аргумент в тази връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

Самият ищец посочва, че спрямо него не са предприети действия по принудително изпълнение, както от страна на първоначалния кредитор, така и от страна на цесионера. В този смисъл, от страна на ответното дружество не са засегнати по какъвто и да начин правата на задълженото лице.

Посочва съдебна практика на СРС, постановена при идентична фактическа обстановка, в която е застъпено, че давността е период от време, с което се погасява не самото субективно материално право, а правото не принудително изпълнение. Прието е, че редът на заличаване на информация от ЦКР не е чрез отрицателен установителен иск, като производствата са прекратени поради липса на правен интерес

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено 3 следното:

От представения Договор за кредитна карта № 0707170151062191 от 17.07.2007 г., се установява, че А. Д. П./картодържател/ и „Райфайзенбанк България“ ЕАД /кредитор/ са сключили договор за кредитна карта с лимит от 1000,00лева.

Между „Райфайзенбанк България“ ЕАД /цедент/ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД /цесионер с универсален правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕАД/ е сключен на 25.04.2012 г. Договор за цесия, като вземането срещу ищеца е посочено в Приложение 1 към договора за цесия, извлечение от което е представено по делото. За извършената цесия е представено потвърждение за цесия и пълномощно в полза на цедента

Със Съобщение изх.№2074915/19.06.2019г. по описа на ЕОС Матрикс ЕООД, ответникът е уведомил ищеца за наличието на негово задължение „ЕОС Матрикс“ ЕООД , ЕИК 131001375 вследствие на Договор за цесия от 25.04.2012г., с който „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД прехвърля своите вземания по Договор за кредитна карта № 0707170151062191 от 17.07.2007 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

От Справка за кредитна задлъжнялост от ЦКР №БНБ 4159053/16.12.2024г. е видно, че от 2019г ответникът редовно е подавал информация за задълженията на ищеца по Договор за кредитна карта № 0707170151062191 от 17.07.2007 г.

От представеното по делото Становище на Десислава Балабанова - лице по защита на личните данни е видно, че същото е в отговор на депозирано от ищеца искане за заличаване на личните му данни в ЦКР. В отговора е посочено, че искането му не може да бъде уважено. Обработването на личните данни на ищеца продължава да е необходимо за целите, които са събрани от администратора на лични данни, а именно управление и събиране на вземането му до неговото погасяване, като в допълнение на това за администратора на лични данни е налице нормативно задължение да подава личните данни в ЦКР към БНБ.

Видно от Отговор изх.№00322/31.01.2025г. по описа на ЕОС Матрикс, същият е изготвен в отговор на писмо на ищеца до „ЕОС Матрикс“ ЕООД с вх. №ВЖ00011/08.01.2025г. С този отговор ответното дружество е приканило ищеца за сключване на споразумение за извънсъдебно уреждане на отношенията, чрез взаимни отстъпки и разсрочено плащане.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Безспорно е между страните, че между А. Д. П. и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК 831558413 е сключен Договор за кредит на 17.07.2007г., вземанията по който са прехвърлени от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД , ЕИК 131001375 с Договор за цесия от 25.04.2012 г.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения: На 08.01.2025г. е отправено писмено възражение от него до „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изтекла погасителна давност на процесния дълг и отправено искане да бъде преустановено подаването на данни до ЦКР на БНБ, за негова задлъжнялост , подадено е и

Оттегляне на съгласие от субекта за обработка на лични данни вх.№ВЖ00012/08,01.2025г. по описа на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както и от изложеното в становището 4 на лице по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че за да бъде приложима хипотезата на чл. 17, пар.1 б.а от ОРЗД е необходимо погасяването на задължението да бъде безспорно признато от двете страни или чрез предвидените в гражданското законодателство способи. Изрично е посочено, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД не счита факта на погасяването на задължението на ищеца за безспорно.

При това положение съдът приема, че единствената възможност за ищеца е установяване на погасяването на задължението поради изтекла погасителна давност чрез предявяване на иск, което обуславя правния интерес на ищеца и съответно иска се явява допустим.

Ответникът в настоящото производство не оспорва факта, че вземанията на ищеца са погасени по давност, не навежда доводи, че са настъпили факти, които изключват настъпването на института на погасителната давност.