Решение № 759 от 01.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. София , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000500160 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 4528/27.07.2020 г. по гр.д. № 11092/2018 г. на СГС, І-8 състав е осъдено ЗД „Бул инс“АД да заплати на Г. Б. С. н а основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие телесни увреждания при ПТП от 18.11.2017г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *** , заедно със законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ, начислена за периода, считано от 05.06.2018 г. до деня на окончателното плащане, като искът е отхвърлен в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер за 30 000 лева, като част от обезщетение за 50 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 12.12.2017г. до 05.06.2018 г.

Ищцата Г. Б. С. е депозирала въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е определена началната дата на дължимата се законна лихва върху претендираното обезщетение. Законна лихва се дължала от датата на деликта. Поддържа, че ответникът не направил възражение срещу претенцията за лихва на ищеца и е недопустимо съдът да изменя началната дата без да е направено възражение относно нея от ответника. Поддържа, че е приложима нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ и лихва се дължи от седмия ден след настъпване на застрахователното събитие, или в случая от 12.12.2017 г., а не от 05.06.2018 г., както приел съдът. Дори делинквентът да не бил уведомил застрахователя в 7-дневен срок от настъпване на ПТП, самият пострадал бил уведомил застрахователя на 15.05.2018 г. и 1 това била датата, от която най-късно се дължи лихва. Пострадалата била представила при предявяване на претенцията си и всички документи, с които разполагала и застрахователят не можел да отказва да се произнесе като вменява на пострадалата да представи документи, с които няма как да се снабди. Предвид изложеното жалбоподателката иска да бъде отменено частично обжалваното решение и искането на Г.С. за присъждане на законна лихва от 12.12.2017 г. да бъде уважено.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Сочи, че разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ е обща по отношение специалната разпоредба на чл. 497 КЗ, която се прилагала при застраховки „Гражданска отговорност“. Но и двете се прилагали, ако са изпълнени всички задължения по чл. 308 КЗ. Поддържа, че не е уведомяван от застрахованото лице за настъпването на ПТП. Уведомен бил от пострадалата, но тя не била представила банкова сметка, поради което изпаднала в забава и застрахователят не дължал лихва по чл. 409 КЗ. Като присъдил лихва от 05.06.2018 г. до 22.11.2018 г., съдът постановил неправилно решение. Липсата на възражение в отговора на исковата молба относно периода на лихвата не освобождавало съда от задължението да приложи закона точно. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал и въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, с която претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважена за сума над 5000 лева до 20 000 лева.

Решението било тенденциозно, неправилно и пристрастно. Поддържа, че ищцата е имала невротични оплаквания още преди инцидента и описаните в Епикриза от периода 07.12.2017 г. – 12.12.2017 г. не се дължат на ПТП. Първата изготвена Епикриза за периода 04.12.2017 г. – 07.12.2017 г. сочела само данни за травма по лицето, изразяваща се в рана на гърба на носа с дължина 1.5 см., оскъдно кървяща, с оплаквания за болки и замаяност в главата. Поставена й била диагноза „Закрито сътресение на мозъка със загуба на съзнание“, макар да нямало данни за изпадане в безсъзнание. Поддържа още, че предвид представената медицинска документация и анализа на данните от нея ищцата е получила лека черепно- мозъчна травма без загуба на съзнание. Ето защо адекватно обезщетение за нея била сумата от 5000 лева.

Поддържа още, че претенцията за лихва е неоснователна за периода до датата, на която дружеството е получило исковата молба, тъй като ищцата не била посочила банкова сметка, поради което не била изпълнила задълженията си по чл. 308 КЗ и била налице забава на кредитора. Като присъдил лихва за периода 05.06.2018 г. до 22.11.2018 г., СГС постановил неправилно решение. Моли да бъде отменено частично обжалваното решение за сума над 5000 лева, а относно лихвата за забава – за периода от 05.06.2018 г. до 22.11.2018 г.

Ищцата Г.С. е депозирала отговор на въззивната жалба на застрахователя, инкорпориран в депозарана насрещна жалба, в който изразява становище и доводи за нейната неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение.

Ищцата е депозирала и насрещна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част по отношение на главницата. Намира, че присъденото обезщетение е в занижен размер и не отговаря на претърпените от ищцата вреди, както и че същото не съответства на установената съдебна практика. Съдът допуснал процесуално нарушение като ценил само част от събраните доказателства, а и тях не обсъдил в достатъчна степен. Съдът не съобразил всички обстоятелства и критерии за определяне на справедливо обезщетение и изобщо не съобразил лимитите на отговорността на застрахователя през 2015 г. Не били обсъдени доказателствата, 2 които установявали, че ищцата е губила съзнание (Епикриза и свидетелски показания).

Поддържа, че при съвкупен анализ на всички събрани доказателства, включително заключенията на изслушаните КСАТЕ и СМЕ, се установявало, че претенцията от 30 000 лева е изцяло доказана. Моли да бъде постановено решение, с което да й бъдат присъдени още 10 000 лева, ведно със законната лихва от 12.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на насрещната жалба, в който изразява становище и доводи за нейната неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение.

Ищцата Г.С. е депозирала и частна жалба против определение от 23.10.2020 г., с което е оставено без уважение искането й за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че и върху определяното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение следва да се начислява ДДС, а адв. К. била регистрирана по ЗДДС.

Поддържа още, че присъдените на ответника разноски не съответствали на отхвърлената част от иска, а определеното адвокатско възнаграждение било прекомерно. Съобразно отхвърлената част от иска на ответника се следвали разноски в размер на 104.98 лева, а адвокатски хонорар в размер на 572 лева. Моли да бъде постановено определение, с което да й бъде присъден и дължимия се върху адвокатското възнаграждение ДДС и да бъдат намалени присъдените на ответника разноски.

ЗД „Бул Инс“ АД не е депозирало отговор на частната жалба.

По въззивните жалби.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата Г.С. е твърдяла в исковата си молба, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат от физическите травми, които получила при пътнотранспортно произшествие на 04.12.2017 г. Пътният инцидент настъпил на път І-1 в района на км.285+950 на пътен участък в близост до с. Драгичево, поради виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ *** – П.

Х., който навлязъл в лявата пътна лента, без да пропусне движещия се по нея лек автомобил, управляван от ищцата и така станал причина за настъпване на удар между двете МПС. Тъй като към момента на настъпване на произшествието, отговорността на водача била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ищцата твърди, че е отправила претенция по реда на чл. 380 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, но застрахователят неоснователно отказал да изплати застрахователно обезщетение. Ищцата е претендирала осъждане на 3 ответното дружество да заплати застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв., като част от обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2017 г. до деня на окончателното изплащане на задължението.

ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска. Ответникът не е оспорвал настъпването на пътния инцидент, нито твърдението, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ *** е била застрахована от това дружество, но е оспорвал твърдението за осъществено виновно и противоправно поведение от страна на водача.

Оспорвал е твърденията за характера и обема на вредите, както и наличието на пряка причинно- следствена връзка между тях и настъпването на пътния инцидент, като поддържа твърдение за предшестващи настъпилото ПТП здравословни проблеми у ищцата, които според ответника повлияли негативно върху здравословното й състояние. Поддържал е становище за несъответствие между анамнестичните и диагностичните данни в изготвените медицински експертизи - непосредствено след настъпването на процесното ПТП. Релевирал е възражение на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, за която твърди, че е пътувала без поставен предпазен колан. Поддържал е становище за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Искал е да бъдат отхвърлени претенциите на ищцата.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.

Настъпването на ПТП, противоправното поведение на П. Х., наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, обстоятелството, че Г. С. е пострадала вследствие ПТП, са установени пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно това, какви точно вреди е претърпяла ищцата в причинна връзка с ПТП и оттам размера на справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, както и началната дата, от която на ищцата се дължи законна лихва от застрахователя.