Решение № 359 от 28.11.2023, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 386/2023
- Вид
- Решение № 359
- Подписан
- 28.11.2023
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Галина Иванова Вълчанова Люцканова, Яна Вълкова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.182, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.127а · Семеен кодекс
- чл.138а · Семеен кодекс
- чл.138а, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.142,ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.4 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 359 гр. Ямбол, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева
Членове:
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20232300500386 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. В. Г. от с.*****, община*******, област*******, подадена от пълномощника адвокат М. К. от АК.******, срещу Решение № 43/15.06.2023г., постановено по гр.д. №182/2022г. по описа на Тополовградски районен съд, с което е уважен предявения от П. Х. М. от с.*******, против В. В. Г. иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, като упражняването на родителските права спрямо детето Р.
П. Х. с ЕГН ********** е предоставено на бащата П. Х. М., постановено е детето да живее при бащата в с.*****общ.******, на ул.******№*, определен е режим на лични отношения между майката В. В. Г. и детето Р. П. Х., майката В. В. Г. е осъдена да заплаща на детето Р.
П. Х., чрез неговия баща и законен представител П. Х. М. месечна издръжка в размер на 200 лв., платима в началото на всеки месец до 10-то число, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане, считано от завеждане на иска до настъпването на събитие, водещо до изменение или прекратяване на издръжката, майката В.
В. Г. е осъдена да заплати и сумата от 800 лв. - издръжка за минало време на детето за времето от 09.06.2022 г. до завеждане на исковата молба-07.09.2022г., В. В. Г. е осъдена да заплати на П. Х. М. разноски по делото в размер на 525 лв., както и по сметка на ТРС държавна такса в размер на 320 лв. и на основание чл.138а, ал.3 от СК съдът е постановил ползване на задължителни социални услуги от В. Г. и П. М., заедно с детето Р. П. Х., а именно: социална услуга предоставена в общността- родителско консултиране с цел надграждане на родителския капацитет и подобряване на техните взаимоотношения.
Оплакването в жалбата е, че решението на ТРС е недопустимо, както и че същото е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, и е необосновано. Към оплакването за недопустимост на обжалваното решение въззивницата е изложила, че настоящото производство е инициирано по нейна искова молба, която впоследствие е оттеглена, но производството не е прекратено изцяло и 1 в предмета му са претенциите и на двамата родители, тъй като впоследствие с нова искова молба на майката е било образувано в същия съд ново гр.д. №20222320100253, между същите страни и със същия предмет и с Определение №265/14.10.2022 г. ТРС е постановил съединяване на двете производства, като прекратявайки гр.д. №253/2022г. съдът е разпоредил разглеждане на делото в общо производство по гр.д.№182/2022 година. Според въззивницата, в нарушение на процесуалните правила ТРС в настоящото производство приел, че така предявената нова искова молба на майката е недопустима, изготвил е доклада по делото само по отношение на насрещния иск на бащата и е постановил недопустимо съдебно решение по делото.
Оплакването за неправилност на първоинстанционното решение е обосновано с твърдението, че съдът е игнорирал много от събраните доказателства и въобще не ги е обсъдил, като извън преценката на съда е останал факта на образуваното между страните дело по реда на ЗЗДН и издадената от същия съдебен състав заповед за незабавна защита срещу майката, с която заповед й е забранен достъпа до детето, а в оспореното решение съдът необосновано приел, че майката не е търсила детето си. Според въззивницата, съдът едностранчиво е обсъдил установените факти и е извършил анализа на доказателствата по делото, която едностранчивост е видна особено ярко относно социалните доклади и съдебно-психологичната експертиза, което не е в интерес на детето, а е изцяло в интерес на ищеца и в нарушение на правото на защита на майката. Допълва, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като е изложил неверни данни, несъобразени с доказателствата по делото. Сочи, че е налице противоречие и в мотивите на атакуваното решение. Въззивницата е направила оплакване, че показанията на посочените от нея свидетели са почти изцяло игнорирани, а решението се основава в изключителна степен на показанията на единствения свидетел на ищеца - неговата майка, които не пресъздават лични нейни впечатления, а факти, които е научила от детето Р. и чрез преразказа на бабата, всъщност е заобиколена забраната за разпит на дете на тази възраст и са направени внушения, които целят благоприятен изход от делото за един заинтересован свидетел.
Според майката, докладът и експертизата са изготвени отново по данни на ищеца и бабата на детето. На следващо място изтъква, че не е посочено основанието за определянето на издръжката - нито ежемесечната, нито за минало време, което е процесуално нарушение и макар да е посочено в решението, че определеният период от време по отношение на издръжката за минало време е 3 месеца, осъждането е за 4 месеца, което е процесуално недопустимо. По всички направени оплаквания са изложени подробни аргументи.
По тези съображения въззивницата моли ЯОС да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството по делото поради недопустимост на исковете, алтернативно, ако ги приеме за допустими, да отмени изцяло атакуваното решение и вместо него да постановите свое решение, с което да постанови малолетното дете Р. да живее при майка си В. В. Г. на адреса в село******, община******, област********, на ул.*******№*; да предостави упражняването на родителските права спрямо детето на майката, а на бащата да се определи режим на лични отношения с детето; да осъди бащата да заплаща на майката, в качеството й на законен представител на малолетното дете Р., месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на промяна в обстоятелства, при които е постановена. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.
Въззиваемият П. М., чрез адв.М.Х., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Изложил е съображения, според които решението на съда е правилно и законосъобразно, постановено въз основа на доказателствата по делото и при съобразяване на най-добрия интерес на детето, а всичко изложено във въззивната жалба не кореспондира с действителните отношения между страните и истината, тъй като представлява превратно изложение на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въззиваемият сочи, че от събраните както писмени, така и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че бащата на детето има по - добри възпитателски качества. Изложил е подробни съображения в тази насока. Моли ЯОС да потвърди обжалваното решение с присъждане на направените по делото разноски и пред въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивницата – адв.К., 2 който пледира за отмяна на обжалваното решение и за уважаване претенциите на майката по чл.127, ал.2 СК, с акцент върху обстоятелството, че на възрастта, на която е детето на страните, единствено майката може да оказва адекватни грижи за детето.
Пълномощникът на въззиваемия – адв.Х. настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Изслушани лично пред въззивната инстанция по реда на чл.59, ал.6 СК, всеки от двамата родители заявява, че желае да упражнява родителските права по отношение на детето Р..
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът установи следното:
Тополовградският районен съд е сезиран с исковата молба на В. В. Г. от с.*******, Общ.*********, с която против П. Х. М. от с.с. е предявена претенция по реда на чл.127,ал.2 СК - на ищцата да бъдат предоставени родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете Р.; местоживеенето на детето да бъде определено на посочения от майката адрес в с.********; да бъде определен на бащата режим на лични отношения с детето и същият да бъде осъден да му заплаща 250лв. месечна издръжка, както и по реда на чл.127а от СК съдът да замести съгласието на ответника за издаване на лични документи за пътуване на детето и съгласието за пътуване на детето в чужбина.
С отговора на исковата молба ответникът П. М. е предявил насрещна претенция по чл.127,ал.2 СК, с искания на него да бъдат предоставени родителските права по отношение на детето Р., местоживеенето на детето да бъде определено при бащата, на майката да бъде определен режим на лични контакти с детето, като същата бъде осъдена да заплаща и месечна издръжка за детето в размер на 200лв., както и издръжка за минало време за периода от 09.06.2022г. до 03.09.2022г. в размер на сумата 800лв.
Всяка от страните – ищцата и ответникът, са изложили причините за раздялата им, като всеки от родителите е обосновал претенцията си и по-високия си родителски капацитет на него съдът да предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от съжителството им малолетно дете.
Преди първото по делото открито съдебно заседание ищцата В.Г. е оттеглила предявените от нея претенции и с влязлото в сила Определение №241/28.09.2022г. на ТРС производството по делото е прекратено в частта на първоначалната искова молба, като е постановено, че производството продължава по насрещния иск на П.М..
На 14.10.2022г. В. Г. отново е предявила против П.М. същите претенции по чл.127, ал.2 СК, като образуваното по исковата молба пред ТРС гр.д.№253/2022г. е прекратено с Определение №265/14.10.2022г. и съдът е постановил на основание чл.213 ГПК съединяване на двете дела – гр.д.№253/2022г. и настоящото гр.д.№182/2022г. в едно производство, което ще продължи под номера на по-рано образуваното дело – гр.д.
№182/2022г.
С определението по чл.140 ГПК, постановено по гр.д.№182/2022г. ТРС е приел, че е налице пълно тъждество на двете дела, образувани по подадените от двамата родители искови молби и независимо, че двамата родители имат различно процесуално положение, двете дела са с еднакъв предмет, при което второто образувано дело по почин на В.Г. подлежи на прекратяване на основание чл.126, ал.1 ГПК. С оглед на така приетото съдът е извършил доклада по делото, съобразно твърденията на двамата родители– в исковата молба на П.М. и отговора на исковата молба, подаден от В.Г., в който отговор твърдените обстоятелства съвпадат с тези по исковата молба, по която е образувано гр.д.№253/2022г. на ТРС, а при постановяване на решението ТРС е извършил преценка на родителския капацитет и възможности на всеки от родителите, за да определи на кого от двамата да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Р.. Тази преценка и интересът на детето са дали основание на районния съд да уважи претенцията на бащата и да постанови детето да живее при своя баща, който да упражнява родителските права по 3 отношение на детето, а на майката съдът е определил разширен режим на лични отношения – четири пъти месечно, всяка събота и неделя с преспиване и един месец непрекъснато през лятото. С решението съдът е осъдил майката да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200лв., както и да заплати издръжка за детето за минало време, за периода 09.06.07.09.2022г. в размер на 800лв., като на основание чл.138а, ал.3 СК съдът е постановил ползване на задължителна социална услуга от родителите заедно с детето.
При постановяване на обжалвания съдебен акт Тополовградският районен съд е приел за установено, че страните са живели на съпружески начала и от съвместното им съжителство е родено малолетното дете Р. П. Х., род. **********г., съгласно представеното удостоверение за раждане на детето. С изготвените и представени по делото социални доклади и становища на Д“СП“ - Тополовград по делото е установено, че на 09.06.2022г. родителите на Р. са се разделили, като майката е напуснала семейното жилище без да даде обяснение за действията си, при което грижите за малолетната Р. са поети изцяло от бащата П. М., подпомаган от своята майка. След раздялата на родителите бащата и детето са отишли да живеят в дома на майката на бащата в с.********. Майката на Р. – В.Г. се е установила да живее в същото населено място, на друг адрес, заедно със сина си от първия брак Д.К.. В социалните доклади е посочено, че бащата се старае да задоволява потребностите на дъщеря си, на която са осигурени добри жилищни условия в двуетажната къща на майка му – обособена детска стая, храна и облекло, достъп до здравни грижи и услуги, избран е личен лекар на детето, което е записано във втори клас през учебната 2022/2023г. при НУ“Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Тополовград. За бащата социалните служители са установили, че е трудово ангажиран, работи във фирма „********“ АД и разполага с достатъчно доходи да задоволява потребностите на детето, а майката В.Г. работи по трудово правоотношение при ЗП М. Х. М.-с.******** с месечно трудово възнаграждение в размер на минималната за страната работна заплата в размер на 780 лева.