Решение № 892 от 08.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. П., 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220100911 по описа за 2024 година

В исковата си молба срещу Р. Т. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“С.“№12, ет.4, ап.10 ищецът Н. Г. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“П.“№93, ет.2, ап.6 твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 19.11.2014г., от който брак имат родено едно дете Г. Н. Г. с ЕГН **********, родено на 23.02.2018г. Твърди се, че през 2020г съпрузите заминали за Република Германия и се устроили да живеят и работят в град М.,а детето записали там на детска градина. Твърди се, че през 2023г ответницата напуснала ищеца и заминала без да каже къде отива и защо. Отсъствала няколко месеца от дома им като преди това ищецът забелязал промяна в поведението и. Била станала раздразнителна и нервна.

Често правела скандали. След многобройни неуспешни опити от страна на ищеца, ответницата приела да се върне , но въпреки това семейните им отношение не се подобрили.

Ищецът твърди, че живее в град П. като от време на време напуска страната, за да работи сезонна работа в чужбина, докато ответницата и детето останали да живеят в Германия.

Ищецът счита, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, тъй като брачната им връзка съществува само формално и е изчерпана от съдържание. Това непълноценно състояние на брака е непреодолимо, обезсмисля съществуването му и се налага неговото прекратяване като закономерна последица. Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответницата няма спор за упражняване на родителските права, лични отношения и издръжка по отношение на малолетното им дете , което живее с майка си и тя се грижи за него. Сочи се, че съгласно Регламент /ЕС/ 2019/1111 на съвета от 25 юни 2019г., когато съпрузите са български граждани и желаят да прекратят брака си с развод, а детето им има обичайно местопребиваване в друга държава на ЕС българският съд се произнася по иска за развод, но не е компетентен да се произнесе по споровете за родителската 1 отговорност като съгласно чл.7 от Регламента делата по такива спорове са подведомствени в държавата- членка по обичайното местопребиваване. Такъв според ищеца е настоящия случай, тъй като ответницата и роденото от брака им дете живеят в Германия, тоест фактическото пребиваване на детето към момента на сезирането на българския съд е в друга държава членка.

Моли се съда да постанови решение, с което да се прекрати с развод брака между страните без произнасяне по въпроса за вината . След прекратяване на брака ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име А.а. Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК от ответницата, чрез пълномощника и, е подаден писмен отговор, с който не се оспорва брачния иск. Не е спорно, че през 2020г ищеца и ответницата са заминали за Република Германия и се установили да живеят в град М. на квартира в близост до родителите на ответницата. Започнали работа и записали детето на детска градина. Твърди се, че от края на 2022г. отношенията между съпрузите охладнели и през месец април 2023г. ответницата и детето се преместили да живеят при родителите също в град М.. За Коледните и новогодишните празници ответницата се върнала при съпруга си, за да си дадат шанс, но отношението на последния не било променено, поради което след празниците окончателно се разделили. След втората раздяла ищецът окончателно се върнал в България, докато ответницата и детето останали в град М., където живеят и към момента на сезиране на настоящия съд. Твърди се, от началото на 2024г съпрузите са във фактическа раздяла, не са се виждали като всеки води свой собствен начин на живот. Поддържа се в отговора, че в настоящия случай действително е приложим Регламент/ЕС/ 2019/1111 на съвета от 25 юни 2019г , относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца, съгласно който компетентен съд относно въпросите за родителските права и съпътстващите последици е съда по обичайното местопребиваване на детето. Детето на страните Г. Н. Г., родено на 23.02.2018г от 2020г има обичайно местопребиваване в Република Германия , поради което съдът в настоящото производство не е компетентен да се произнесе по въпросите за родителската отговорност. Ответницата моли след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име А.а.

Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът не се явява по уважителни причини. Същият се представлява от пълномощник, който поддържа предявения брачен иск.Пълномощникът прави искане съдът да не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Подробни съображения са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.

Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, доводите на страните, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно 2 убеждение прие за установено следното:

Съдът е сезиран само с брачен иск по чл.49 от СК.

В исковата молба са изложени твърдения, че роденото от брака непълнолетно дете на страните Г. Н. Г., родено на 23.02.2018г., от 2020г. и към настоящия момент живее в Република Германия.Този релевантен факт не се оспорва от другата страна. С оглед наведените твърдения, касаещи обичайното местопребиваване на детето на страните и събраните данни в тази насока по отношение на въпросите, свързани с родителската отговорност е приложим Регламент/ЕС/№2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца.

Съгласно чл.3, б.“б“ от Регламента, българският съд е компетентен да разгледа иска за развод, тъй като двамата съпрузи са български граждани. Българският съд не е компетентен да се произнесе по въпросите за родителската отговорност и издръжката на детето, тъй като съгласно чл.7, ал.1 от Регламента компетентността за разглеждане на делата за родителската отговорност е предоставена на съдилищата на държавата-членка, в която детето има обичайно местопребиваване към момента на сезирането на съда като в случая компетентен е германския съд , тъй като детето има обичайно местопребиваване в Германия.Общата подсъдност не е дерогирана от никое от предвидените в регламента изключения – чл.8/ при преместване на детето8, чл.9/ при неправомерно отвеждане или задържане на детето/, чл.11/ при неустановено обичайно местопребиваване на детето/ чл.13/ при липса на компетентен съд/ и чл.12/ при прехвърляне на делото от компетентния съд/. В случая няма пророгация на компетентност по чл.10 от Регламента, тъй като не е налице условието на буква“б“ – тя да е приета от страните недвусмислено към момента на сезиране на българския съд. Напротив както в исковата молба, така и в отговора всяка от страните категорично е възразила българския съд в настоящото производство да разглежда,заедно с брачния иск, небрачните искове свързани с упражняването на родителските права, лични отношения и издръжка на малолетното дете на страните. Тази позиция не е променена и в хода на съдебното производство. В съдебно заседание пълномощниците на са поддържат позиция за некомпетенстност на българския съд, позовавайки се на визирания по-горе регламент. Ето защо предметът на настоящото производство се изчерпва с брачни иск като се налага изрично да бъде прогласена липсата на международна компетентност на българския съд по горните въпроси, тъй като същият въобще не е бил сезиран с такива.

Не се спори между страните, а се установява и от представените в тази връзка писмени доказателства-удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №495 от 10.11.2014г., съставен от община П.,че ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 10.11.2014г. Съпругата е приела фамилното име на съпруга си и след сключване на брака е с фамилно име Г.. Предбрачното и фамилно име е било А.а.

От разпита на свидетелката Д. Г. / майка на ищеца/ се установи, че първоначално брачните отношения между сина и снаха им били нормални. Няколко години след като се 3 родило детето им, тримата заминали за Германия, където се устроили да живеят и работят.

За коледните празници 2023г. свидетелката им гостувала и станала свидетел на възникнали спорове между тях. През 2023г ответницата се преместила , заедно с детето , да живее при родителите си, които също са се установили в Германия. От тогава до настоящия момент двамата съпрузи не са правили опити да възстановят брачните си отношения, като разговорите им са само във връзка с детето.

В тази насока са и показанията на свидетеля Г. Г./ баща на ищеца/, поради което не се налага подробния им анализ. Свидетелят допълни, че след като сина му и снаха му се разделили в края наминалата година, ищецът временно останал да живее в общата им квартира, която обитавали като семейство, като не след дълго ищецът се върнал в България, след което заминал при сестра си във Великобритания , където се е устроил за живее и работи. Според свидетеля детето на страните от 3-4 години е в Германия.

Свидетелката А. А. заяви, че познава страните по делото, тъй като по едно и също време живеели в Германия. Били приятелски семейства и си общували. Първоначално отношенията между съпрузите били добри, но впоследствие нещо се случило между тях, ответницата напуснала квартирата и двамата се разделили. Това се случило според свидетелката през април 2023г. Детето и майката останали в Германия, където детето посещава детска градина.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП-П., се установява, че обективираната в него информация е, получена чрез проведения със страните разговор по приложението Whats App. Видно от социалния доклад детето Г. от четири години живее в град М., Република Германия като към настоящия момент живее с майка си и баба си и дядо си по майчина линия в жилище под наем, представляващо апартамент , състоящ се от голяма, стая, спалня и кухня и санитарен възел. Майката роботи по трудов договор във фирма за почистване при месечно възнаграждение в размер на 1500евро и получава месечни семейни добавки в размер на 250 евро. Детето Г. посещава детска градина в М. и от началото на новата учебна година е записан като ученик в първи клас в училище в същия град.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Районният съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от ГПК във вр. с чл.49, ал.1 от СК, който е основателен по следните съображения:

Законът допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в случаите, когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищецът и ответницата съществува формално и само по документ, тъй като от края на 2023г.съпрузите не живеят заедно. Разделното живеене на съпрузите е в отклонение от законовото предписание на чл.15 от СК. Фактическата раздяла между страните по делото е довела до прекъсване на съпружеските им отношения. Прекъсната е духовата и физическата връзка между тях.

Фактическата раздяла между съпрузите е предизвикала дълбокото и непоправимо 4 разстройство на брачната им връзка, като това обективно състояние според съда не би могло да се преодолее.Очевидно фактическата раздяла е довела до изчерпване на всякакви възможности за възстановяване на брачното партньорство.В тази насока са и гласните доказателствени средства, които не бяха разколебани в хода на съдебното дирене. При това положение формалното съществуване на брака не е в интерес на съпрузите. Бракът им не би могъл да изпълни и социалната си функция, която обществото отрежда на една пълноценна и хармонична брачна връзка, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК следва да бъде прекратен с развод.