Решение № 3521 от 21.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3521 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20251110201746 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д - чл.63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „*****“ ООД, с ЕИК ***********, представлявано от управителя му Ю. К. С. депозирана чрез адв. Н. С. от ВАК, редовно упълномощен, срещу Наказателно постановление № 22-2400528 от 10.01.2025 г., издадено от И. Х. Й. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ София /Д ИТ - София/, с което на дружеството жалбоподател „*****“ ООД на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда /КТ / във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

В жалбата от „*****“ ООД депозирана чрез адв. Н. С. от ВАК, редовно упълномощен, се релевират доводи за издаване на обжалваното наказателно постановление при допуснато неправилно приложение на материалния закон, както и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Сочи се, че в издадения АУАН не са описани факти, които да са съставомерни по посочената за нарушена норма, предвид което се въвеждат твърдения в посока на това, че описаната в акта фактическа обстановка не може да се субсумира/подведе под така визирания състав на административно нарушение. В тази връзка и в жалбата се ангажират доводи, свързани с липса на посочване в какво точно качество е санкционирано дружествотожалбоподател. Предвид липсата на установяване качеството на работодател на наказаното лице, се твърди, че последното не може да бъде адресат на административнонаказателна отговорност по смисъла на Наредба № 7 за 1 минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

На следващо място в жалбата от „*****“ ООД, депозирана чрез адв. Н.

С. от ВАК се сочат аргументи за отсъствие на наети от дружествотожалбоподател лица, работещи по трудови договори, с оглед липсата на необходимост от предоставяне на трудова дейност. Изрично се отбелязва, че за да е налице вмененото административно нарушение следва да се установи по безспорен начин, че обектът на контрол не е ограден или че не са взети достатъчно мерки за ограничаване достъпа на външни лица до същия обект. В този смисъл се посочва, че процесният имот е ограден с плътна ограда, като фасадата, вратите и прозорците не позволяват проникване на външни лица до обекта, освен по нерегламентиран начин – чрез взлом или разрушаване. Сочи се в жалбата, че от така очертаната фактическа обстановка, свързана с извършвана на обекта работа от петима работещи, не може да бъде споделен изводът на административнонаказващия орган, че същите лица се явяват „външни“ лица по смисъла на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7. Визира се уговорка, постигната между санкционирания субект и лицето Ю. Н., по силата на която последният, упражнявайки строително-монтажни работи по занятие, се задължавал да наема лица, с които съвместно да изпълнява възложената му работа. С оглед последното се още веднъж се изтъква присъствието на лицата на територията на обекта на определено правно основание. Във връзка с претендираната договореност между лицата се релевират доводи за притежаване качеството „възложител“ на „*****“ ООД, но не и на работодател, каквото качество изисква вмененият за нарушен текст.

Обръща се внимание на обстоятелството, че в протокол № ПР2445299/22.11.2024 г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ - София се приема, че дружеството-жалбоподател притежава качеството „възложител“, но не и такова на „работодател“. Накрая се ангажират аргументи във връзка с това, че административнонаказващият орган е издал четири на броя наказателни постановления за едно и също нарушение.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател „*****“ ООД, редовно призовано, се представлява от адв. А. Н. от Адвокатска колегия – Монтана, който пледира за отмяна на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно. Сочи аргументи идентични с изложените в процесната жалба, инициирала настоящото съдебно производство.

Претендира присъждане на разноски за което представя списък.

Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, редовно призована, се представлява от юрисконсулт М. К., редовно упълномощена, която пледира съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление като се позовава на §1, т. 2 от ДР на Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ относно понятието „работодател“, дефинирано в § 1, т. 1 от ДР на КТ, определя, че работодател е и всеки, който възлага работа и носи отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Юрк. К. сочи, че в конкретния случай работата е възложена от управителя на дружеството, видно от материалите по административната преписка. В съдебна зала се инвокира и това, че разпоредбата на чл. 414 от КТ 2 е приложима според нормите на чл. 55 от ЗЗБУТ. Претендират се направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на поискания от насрещната страна адвокатски хонорар.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.11.2024 г., по повод станал инцидент в складово хале, находящо се в ************, стопанисвано от дружеството „*****“ ООД, на място е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – София. Предвид събраната информация в деня на инцидента се установява, че петима работници са извършвали строително-монтажни работи – Ю. С. Н., Р. Д. Р., К. Г. А., Й. Т. Т. и С. С. Й..

Същите извършвали демонтаж на тухлена стена с ударно- пробивна машина /къртач/. По сведения на лицата, присъствали на място, било установено, че трима от работниците извършвали указаната дейност, качени на мобилна ножична платформа, позиционирана непосредствено до предвидената зона на разрушаване. Вследствие на неспазена технологична последователност, а именно демонтиране на тухлената стена под трегер, преди да се пристъпи към разрушаването на същата стена над трегера, се стига до компрометиране на носимостта на трегера, поради което горната стена и трегера се срутили върху мобилната площадка, респективно върху тримата работещи на нея. Едно от пострадалите лица, намиращи се на мобилната ножична платформа бил Ю. С.

Н., който е починал в деня на инцидента на път за болничното заведение. В хода на проверката е установено, че процесното складово хале било придобито от дружеството-жалбоподател „*****“ ООД чрез нотариален акт за продажба на недвижим имот № 63, том 1, рег. №2545, дело № 57 от 2022 г.

Отделно от това при направена справка в електронния регистър на ТД НАП за всички подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, се открива, че за лицето К. Г. А., с ЕГН ********** липсвало подадено уведомление за действащ трудов договор.

Въз основа на горните констатации контролните органи направили заключение, че санкционираното лице „*****“ ООД, в качеството му на работодател, не е изпълнило задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като на 17.11.2024 г. не е предприело мерки за ограничаване достъпа на външни лица, в т.ч. на К. Г. А., до територията на експлоатирания от дружеството обект „складово хале, находящо се в ************. На база на установеното свидетелят - главен инспектор С. Л. от Дирекция „Инспекция по труда“ – София, на 22.11.2024 г. в присъствието на Ш. Х. и Е. Г. от същата дирекция, приел че е нарушен чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, по повод на което и съставил акт за установяване на административно нарушение на „*****“ ООД, притежаващо процесното складово помещение. Процесният АУАН № 22-2400528 от 22.11.2024 г. бил връчен на управителя на дружеството жалбоподател още в деня на съставянето му. В графата „обяснения или възражения на нарушителя“ било 3 отбелязано направеното от представителя на жалбоподателя възражение.

Въз основа на посочения АУАН и от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 22-2400528 от 10.01.2025 г., с което на дружеството жалбоподател „*****“ ООД, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл.

413, ал. 2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства показанията на свидетелите С. Л. и П. Ч., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира с доверие изнесената от свидетеля С. Л. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – София релевантна информация, като намира същата за обективна, безпротиворечива и добросъвестно изложена. Макар и с липсваща детайлност относно събитийната подреденост, показанията на сочения свидетел са достатъчно информативни, като разкриват в нужната степен хронологията на събитията – в частност поводът за извършване на проверка, процесните дата – 17.11.2024 г. и място на реализирането й, вероятната причина, довела до настъпване на трудовия инцидент /неспазване на техническата последователност при извършване на отделните действия, свързани с демонтаж на тухлена стена с къртач и чук/. От гласните доказателствени средства на свидетеля се извежда още информация относно естеството на претендираното административно нарушение и процедурата по съставяне на АУАН на дружествотожалбоподател.

Показанията на свидетеля П. Ч. съдът възприе също като носител на релевантна информация досежно протеклата комуникация между управителя на дружеството-жалбоподател „*****“ ООД и свидетеля, състояла се по повод търсенето и намирането на строителни фирми, които да извършат исканите от санкционираното лице строително-монтажни работи и събирането на оферти от същите. В частта, касаеща свидетелствата на Чипориков относно уговорките между починалия работник Ю. Н. и представляващото дружеството-жалбоподател лице, съдът намира същите за доказателствено необезпечени и неподкрепени от събраната по делото доказателствена съвкупност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална 4 легитимация, подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В производство по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да съдът провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съгласно представените писмени доказателства. Следва да се отбележи, че процесният АУАН е съставен в присъствие на представител на жалбоподателя – управителят Ю. С., като екземпляр от акта е надлежно връчен на представителя още в деня на изготвянето му.

Настоящият съдебен състав намира, че са спазени и законоустановените давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАТН и издаване на наказателното постановление..