Решение № 1503 от 18.12.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1503 гр. Варна, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20233100502164 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 65217/04.09.2023 г. от „Евро Финанс Колект“ ЕООД, ЕИК 205788439, гр. Варна, чрез адв. И. Л., срещу Решение № 2879/08.08.2023 г., постановено по гр. дело № 9446/2022 г. по описа на ВРС, 14 състав, с което е отхвърлен иска на „Евро финанс колект" ЕООД, ЕИК 205788439, за установяване на вземането му от длъжника Ю. Н. Ф. с ЕГН **********, адрес: град Варна, ж.к. Т.”, бл.**, вх.*, ап.** по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 4330/2022 г. на РС – Варна, за заплащане на сумата от 340,96 лева, представляваща дължима и незаплатена стойност за предоставени електронни съобщителни услуги - мобилни, интернет и телевизионни услуги за периода 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. на основание договор за електронни съобщителни услуги и допълнително споразумение към него от 19.04.2018 г., сключени между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК 831642181 и Ю. Н. Ф., ЕГН 1

**********, което вземане е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД на „Евро Финанс Колект" ЕООД с договор за продажба на вземане от 28.01.2022 г.; сумата от 86,54 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава за периода от 30.06.2019 г. до 21.03.2022 г. сумата от 29,28 лева, представляваща дължима и незаплатена стойност за предоставени електронни съобщителни услуги - телевизионни услуги за периода 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. на основание договор електронни съобщителни услуги от 23.05.2017 г., сключени между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК 831642181 и Ю. Н. Ф., ЕГН **********, което вземане е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД на „Евро Финанс Колект" ЕООД с договор за продажба на вземане от 28.01.2022 г.; сумата от 7,45 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава за периода от 30.06.2019 г. до 21.03.2022 г., на осн.чл.422 ГПК.

В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в цялост. На първо място, посочва се в жалбата, че неправилно съдът не е приел за доказано, че с Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. и Договор за прехвърляне на вземания от 28.01.2022 г. е прехвърлено от „С. Г. Груп“ ООД на „Евро Финанс Колект“ ЕООД процесното вземане с доводи за неяснота относно съдържанието на вземанията. Твърди се неправилност на обжалваното решение в частта, с която съдът е приел, че е налице несъответствие между претендираното вземане, сумите по представените 3 броя фактури и сумите по издадена заповед за изпълнение. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е констатирал, че вземането не било доказано. Обосновава се в жалбата допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните, както и че е вменил на ищеца задължението да докаже отрицателни факти, което обуславяло наличието на процесуално нарушение. Излага съображения, че неправилно съставът на районния съд в доклада, указвайки на страните за кои свои твърдения не сочат доказателства, не е вписал, че представената от ищеца извадка от Извлечение от приложение № 1 от Договор за цесия от 16.10.2018 г. няма да послужи като доказателство относно отразените в него факти, поради което счита, че докладът по делото бил неточен и непълен. Посочва, че решението е 2 постановено при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълен доклад и липса на конкретни указания за разпределението на доказателствената тежест, което е довело до постановяване на порочно и подлежащо на отмяна решение. Твърди се, че изводът на съда за липса на доказателства, че в полза на „С.Г.Груп” ООД е било прехвърлено вземането на „БТК” ЕАД срещу ответника, е неправилен. Прехвърлените с договора за цесия между тези лица вземания са описани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора и в което Приложение фигурира и вземането на „БТК” ЕАД срещу ответника. Последното се индивидуализира с посочените фактури, които установяват и неговото основание. Излагат се и съображения, че „С. Г. Груп“ ООД, в качеството си на пълномощник на „БТК” ЕАД, е изпратило уведомление до ответника за извършеното прехвърляне, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Твърди се, че в последствие „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлило на „Евро Финанс Колект“ ЕООД вземанията, които е получило по договора за цесия от „БТК” ЕАД, сред които е и вземането срещу ответника. Предвид на това се твърди, че сключеният договор за прехвърляне на вземане между „С. Г. Груп“ ООД и „Евро Финанс Колект“ ЕООД е породил действие и въззивника е придобил качеството на кредитор по отношение на Ю. Н. Ф..

В допълнение, въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че отчетният период на задълженията по трите фактури е след датата на договора за цесия от 16.10.2018 г. с доводи, че договорът за цесия е рамков такъв и действа занапред и за да се прехвърли вземане чрез такъв договор, е необходимо единствено постигане на съгласие между страните.

Отправеното искане е за отмяна в цялост на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на сторените в двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Ю. Н.

Ф. не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание въззивникът „Евро Финанс Колект“ ЕООД не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния 3 представител на същия, с която моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени изцяло обжалваното решение на Варненския районен съд по съображенията, изложени във въззивната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна Ю. Н. Ф. не се явява и не изпраща представител.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Евро финанс колект" ЕООД, ЕИК 205788439, за установяване на вземането му от длъжника Ю. Н. Ф. с ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Т., бл.**, вх.*, ап.**, по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 4330/2022 г. на РС - Варна, за заплащане на сумата от 340,96 лева, представляваща дължима и незаплатена стойност за предоставени електронни съобщителни услуги - мобилни, интернет и телевизионни услуги за периода 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. на основание договор електронни съобщителни услуги и допълнително споразумение към него от 19.04.2018 г., сключени между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК 831642181 и Ю. Н. Ф., ЕГН **********, като вземането е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД на „Евро Финанс Колект" ЕООД с договор за продажба на вземане от 28.01.2022 г.; сумата от 86,54 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава за периода от 30.06.2019 г. до 21.03.2022 г. сумата от 29,28 лева, представляваща дължима и незаплатена стойност за предоставени електронни съобщителни услуги телевизионни услуги за периода 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. на основание договор електронни съобщителни услуги от 23.05.2017 г., сключени между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК 831642181 и Ю. Н. Ф., ЕГН **********, като вземането е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД на „Евро Финанс Колект" ЕООД с договор за продажба на вземане от 28.01.2022 г.; сумата от 7,45 лева, представляваща сбор от дължимата лихва за забава за периода от 30.06.2019 г. до 21.03.2022 г.

В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца произтича от задължения за предоставени електронни съобщителни услуги - мобилни, 4 интернет и телевизионни услуги за периода 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. на основание Договор за електронни съобщителни услуги и допълнително споразумение към него от 19.04.2018 г., сключени между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК 831642181 и Ю. Н. Ф., ЕГН **********.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от упълномощен процесуален представител на ответника Ю. Н. Ф., с който исковата претенция е оспорена в цялост. Изложени са твърдения, че ответникът не е пасивно легитимирана страна по иска, тъй като не е подписвал Договор за електронни съобщителни услуги от 19.04.2018 г. и допълнително споразумение към него, както и Договор за електронни съобщителни съобщения от 23.05.2017 г. В съдебно заседание ответникът не поддържа оспорването, че не е подписал договорите.

В с.з страните поддържат исковата молба и отговора на същата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявените кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен 5 едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 4330/2022 г. по описа на ВРС, 47 състав.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.05.2017 г. между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Ю. Н. Ф. е сключен Договор за електронни съобщителни услуги за услуга VIVACOM TV GO пакет с абонаментен план „TV GO Start”, в който план са включени телевизионни услуги. Срокът на договора е 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването му. В последствие на 19.04.2018 г. между същите страни е сключено допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Smart XL+, в който план са включени минути за разговори и интернет услуги, за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Smart М+, в който план са включени минути за разговори и интернет услуги, за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „Smart S, в който план са включени минути за разговори и интернет услуги, за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „i-Traffic М+, в който план са включени минути за разговори и интернет услуги, за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Smart L+, в който план са включени минути за разговори и интернет услуги, за услуга VIVACOM TV GO пакет с абонаментен план „TV GO Start", в който план са включени телевизионни услуги . Срокът на Договора е 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването му. Доколкото първоначално направеното възражение относно авторството на подписа, положен от името на Ю. Н. Ф. под тези два договора е оттеглено, трябва да бъде прието за установено, че между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Ю. Н. Ф. са възникнали валидни облигационни отношения, основани на тези два договора. Основавайки се на тези отношения, „БТК” ЕАД е издало три фактури, с които е удостоверило задължение на Ф. за заплащане на ползваните от него по договорите услуги, а именно: сумата 121,62 лв. по фактура № 1267035822 от 01.06.2019 г. за отчетен период 01.05.2019 г. - 31.05.2019 г.; сумата от 131,38 лв. по фактура № 1268618374 от 01.07.2019 г. за отчетен период 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. и сумата от 117,24 лв. по фактура № 1270196600 от 01.08.2019 г. за отчетен период 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г. Ответникът е направил възражение, че не дължи тези суми, тъй като не е ползвал услуги на „БТК” ЕАД по посочените 6 по-горе два договора. Това негово твърдение следва да се счита опровергано, тъй като към всяка една от трите фактури е приложена и детайлизирана справка от системата на „БТК” ЕАД, установяваща какви точно услуги, предоставяни от „БТК” ЕАД са ползвани от Ю. Ф., а също така – кога и за какъв период от време е било това ползване. С оглед на това, ответникът дължи на „БТК” ЕАД стойността на предоставените услуги така, както същата е конкретизирана в посочените три броя фактури. Няма доказателства задължението за плащане на тези суми да е изпълнено, като не са наведени и твърдения в тази насока, от което следва, че те са дължими се.