Решение № 81 от 12.06.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. К., 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20235100500055 по описа за 2023 година

В срока за касационно обжалване на постановеното по делото решение е постъпила от ответниците по въззивната жалба молба вх. N 1844/23.05.2023г., чрез пълномощника им адв. М. Ч., с която се прави искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решението и за изменение/алтернативно за допълнение на решението в частта за разноски.

Молбата по чл.247 от ГПК е за поправка на решението в частта относно изписаната сума на разноски от 3 500 лв., присъдена в полза на въззиваемите молители и в тежест на въззивника, ответник по молбата, която сума е несъответна на действително дължимата им сума от 4 500 лв., посочена правилно в мотивите на решението. Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е допустима и по същата в указания срок от ответника по нея/въззивника/ не е представен отговор в едноседмичен срок от връчването й съгласно чл.247, ал.2 от ГПК.

Молбата по чл.248 от ГПК е за изменение/алтернативно за допълнение на решението в частта за разноски, с искане на въззиваемите молители да се присъдят направените в първоинстанционното производство разноски в пълен обем, е допустима и подадена в срок. По същата в указания срок от ответника по нея/въззивника/ не е представен отговор в едноседмичен срок от връчването й съгласно чл.248, ал.2 от ГПК.

Окръжният съд като взе предвид изложените в молба вх. N 1844/23.05.2023г., подадена от въззиваемите чрез упълномощения им адвокат оплаквания, приема следното:

1

Молбата по чл.247 от ГПК е основателна – налице е несъответствие между формираната воля на съда/в мотивите/ относно размера на дължимите от въззивника на въззиваемите разноски, посочени в размер на 1 500 лв. платено адвокатско възнаграждение от Е. А. С. и 3 000 лв. платено адвокатско възнаграждение от И. С. С. и М. М., и изразената погрешно воля на съда/в диспозитива на решението/ относно дължимия им общ размер, посочен като 3 500 лв., наместо правилния им сбор от 4 500 лв.. Несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението подлежи на поправка на основание чл.247, ал.1 от ГПК, като следва грешката да бъде отстранена и в решението се чете вярната сума на разноски, дължими от въззивника Ф. К. Д. на въззиваемите Е. А. С., И. С. С. и М. М., а именно 4 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция.

Молбата по чл.248 от ГПК се основава на първо място на обстоятелството, че ответникът по иска за делба е оспорил заявената възлагателна претенция, когато съгласно Постановление N 7/8.11.1973г. на Пленума на ВС разноските по направен спорен въпрос/напр. по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания за сметки и т.н./ следва да се възлагат не по правилата на чл.355 изр. 1-во от ГПК, а съобразно общите правила в чл.78 от ГПК. На второ място молбата се основава на това, че по силата на чл.355 изр. 2-ро от ГПК по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 и 78а, а в производството, развило се пред М. районен съд, са допуснати за разглеждане присъединени искове с правно основание по чл.31 от ЗС за заплащане на наем и възлагателна претенция на ответника, и двете отхвърлени от първоинстанционния съд и приети за неоснователни от въззивния съд.

Молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна.

Присъждането на разноски по иска за съдебна делба, както и заплащането на дължимата държавна такса се извършва с решението във втора фаза на делбата съобразно стойността на дяловете на съделителите с оглед разпоредбата на чл.355 от ГПК. Специалното правило на чл.355 от ГПК е уредено, защото при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. Отговорността за разноски в делбеното производство пред първата инстанция не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл.78 от ГПК. Ответникът по иск за делба не дава повод за предявяване на този иск /макар и това да е възможно/, а основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В делбеното производство страните имат двойно качество – те са както ищци, така и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил с нормата на чл.355 от ГПК разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им - квотата, която притежава от делбените имоти, а 2 не от стойността на дела, който получава във втората фаза. Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар пред първата инстанция се понасят от страните така както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове – например по сметки, тъй като те зависят от поведението на ответника по тях, нормата на чл.355 от ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл.78 от ГПК.

В т.9 от Постановление N 7 от 28.11.1973 г., Пленум на ВС, е прието, че когато разноските са направени по повдигнат спорен въпрос /например по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания по сметките и т. н./, разноските следва да се възлагат съобразно с общите правила на чл. 64 и 65 ГПК/сега чл.78 и сл. от ГПК/.

В мотивите си първоинстанционният съд е разгледал своевременно заявената от ищеца Е. А. С. възлагателна претенция по чл.349, ал.2 от ГПК и несвоевременно заявената от ответника Ф. К. Д. възлагателна претенция по чл.349, ал.2 от ГПК, произнасяйки се с решението само по първата такава, като не е очертан спор относно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който следва да бъде извършена делбата. Спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата, е повдигнат от ответника Ф. К. Д. с подадената пред настоящия съд въззивна жалба, приета за неоснователна, в резултат на което и разноските за настоящото производство са присъдени в приложение на разпоредбата на чл.78 от ГПК. На следващо място, пред първоинстанционния съд е заявено от ответника Ф. К.

Д. не искане за сметки в неговия същински смисъл, а искане за определяне на привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК, по което е заявен отказ пред настоящата инстанция и по което в тежест на ищците не са възлагани разноски. Освен това, направените от ищците разноски в първинстанционното производство не са по повод несвоевременно заявената възлагателна претенция и заявената за разглеждане привременна мярка, при което и не са дължими съобразно правилото на чл.355 изр. 2ро от ГПК, при което искането за изменение на решението на настоящия въззивен съд в частта за разноски и конкретно за присъждане в полза на въззиваемите Е. А. С., И. С.

С. и М. М. на направените в първоинстанционното производство разноски в пълен обем следва да се остави без уважение. Тъй като с решението си въззивният съд се е произнесъл и по разноските на страните, сторени пред първоинстанционния съд, не са налице предпоставките за произнасяне по алтернативно исканото допълване на въззивното решение в частта за разноски, тъй като не е налице пропуск за съда да се произнесе по същите.

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в Решение N 61/02.05.2023г. по в.гр.д.

N 55/2023г. на Окръжен съд - К., като в решението/диспозитива/ наместо посоченото

„ОСЪЖДА Ф. К. Д. с постоянен адрес с. В., общ. С., обл. Х., с ЕГН **********, да заплати на Е. А. С. с ЕГН **********, И. С. С. с ЕГН ********** и на М. М. с ЕГН **********, последните двама, действащи чрез своята майка и законен представител Е.

А. С. с ЕГН **********, всички от гр.М., общ.М., ул.“К.“ *, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, сумата 3 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция“ , да се чете:

ОСЪЖДА Ф. К. Д. с постоянен адрес с. В., общ. С., обл. Х., с ЕГН **********, да заплати на Е. А. С. с ЕГН **********, И. С. С. с ЕГН ********** и на М. М. с ЕГН **********, последните двама, действащи чрез своята майка и законен представител Е.

А. С. с ЕГН **********, всички от гр.М., общ.М., ул.“К.“ *, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, сумата 4 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. N 1844/23.05.2023г. на Е. А. С. с ЕГН **********, И. С. С. с ЕГН ********** и на М. М. с ЕГН **********, последните двама, действащи чрез своята майка и законен представител Е. А. С. с ЕГН **********, всички от гр.М., общ.М., ул.“К.“ *, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, в останалата й част за изменение на Решение N 61/02.05.2023г. по в.гр.д. N 55/2023г. на Окръжен съд - К. в частта за разноски и конкретно за присъждане в полза на въззиваемите Е. А. С., И. С.

С. и М. М. на направените в първоинстанционното производство разноски в пълен обем.

Решението в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата му част, имаща характер на определение, подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5