Определение № 4880 от 30.09.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4880 гр. Варна, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100501986 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 53395/02.07.2026 г. по регистратурата на ВРС, уточнена с молба вх. № 56679/14.07.2026 г., депозирана от Д. А. М. и Х. А. П. , чрез адв. И. В., срещу решение № 2442 от 15.06.2026 г., постановено по гр. д. № 3161/2025 г. по описа на ВРС, 9-ти състав, в частта, с която са отхвърлени претенциите по сметки, с материално правно основание чл.

31, ал. 2 от ЗС, предявени от страна на съделителите Д. А. М., ЕГН ********** и Х. А. П., ЕГН **********, срещу съделителката Д. Х. Т., ЕГН **********, за присъждане на: обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните от Д. А. М. 3/8 ид. части от делбения имот - Жилищна сграда - еднофамилна, с кадастрален идентификатор *******, находяща се в гр. Белослав, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „Райна Княгиня“ № 18-а, брой етажи - 1, застроена площ 45 кв. м., построена в поземлен имот с кадастрален идентификатор *****, общинска частна собственост, вид територия урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, с площ от 604 кв. м., стар номер 95, кв. 4, парцел XXI, при граници и съседи: имоти с идентификатори №№ *******, *****, 0***** *******, **********, *******, в размер на 63,91 евро (125 лева) месечно, за периода от 01.05.2025 г. до 31.12.2025 г., общо в размер на 511,29 евро (1000 лева); обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните от Х. А. П. 3/8 ид. части от делбения имот - Жилищна сграда - еднофамилна, с кадастрален идентификатор *******, находяща се в гр. Белослав, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „********“ № 18а, брой етажи - 1, застроена площ 45 кв. м., построена в поземлен имот с кадастрален идентификатор *****, общинска частна собственост, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, с площ от 604 кв. м., стар номер 95, кв. 4, парцел XXI, при граници и съседи: имоти с идентификатори №№ *******, *****, 0***** *******, **********, *******, в размер на 63,91 евро (125 лева) месечно, за периода от 01.05.2025 г. до 31.12.2025 г., общо в размер на 511,29 евро (1000 лева), както и в частта, с която е отхвърлена молбата, подадена от Д. А. М., ЕГН ********** и Х. А. П., ЕГН **********, за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, а именно за осъждане на съделителката Д. Х. Т., ЕГН **********, да заплаща в полза на всяка една от съделителките Д. А. М., ЕГН ********** и Х. А. П., ЕГН **********, сумата от по 76,69 евро (150,00 лева) месечно, съставляваща обезщетение за ползването на Жилищна сграда - еднофамилна, с кадастрален идентификатор *******, находяща се в гр. Белослав, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „********“ № 18-а, брой етажи 1, застроена площ 45 кв. м., построена в поземлен имот с кадастрален идентификатор *****, 1 общинска частна собственост, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 метра/, с площ от 604 кв. м., стар номер 95, кв. 4, парцел XXI, при граници и съседи: имоти с идентификатори №№ *******, *****, 0***** *******, **********, *******, изцяло от съделителката Д. Х. Т., ЕГН **********, считано от 01.01.2026 г. до окончателното извършване на делбата.

В частта, насочена срещу произнасянето по искането за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, жалбата има характер на частна жалба, доколкото съгласно чл. 344, ал. 3 от ГПК, постановеният по това искане съдебен акт има характер на определение.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на районния съд, че не е установено жалбоподателките да са били лишени от възможността да ползват съсобствения имот, както и че не е доказано отправянето и получаването на писмена покана за заплащане на обезщетение. Твърди се, че покана за заплащане на обезщетение е обективирана в отговора на исковата молба, който е бил връчен на насрещната страна чрез процесуалния й представител. Навеждат се оплаквания и срещу извършената от първоинстанционния съд преценка на събраните гласни доказателства. Поддържа се, че от показанията на ангажирания от жалбоподателките свидетел се установява, че на същите не е предоставен ключ и достъп до имота, а показанията на останалите свидетели относно наличието на ключ под плочка/постелка пред сградата, не следва да бъдат кредитирани. Оспорва се и изводът на районния съд, че поради необитаемостта на сградата и липсата на ток и вода не е налице лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Жалбоподателките поддържат, че непредоставянето на ключ и възпрепятстването на достъпа им до имота, съставлява поведение, ограничаващо възможността им да упражняват правата си на съсобственици, независимо дали имотът фактически се обитава от насрещната страна. По същите съображения се оспорва и отхвърлянето на искането за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК.

Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на предявените претенции по чл. 31, ал. 2 от ЗС и на искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Претендират се разноски за двете инстанции.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Д. Х. Т..

По допустимостта и редовността на жалбата:

При извършената служебна проверка по чл. 267, ал. 1 от ГПК съдът намери, че въззивната жалба, включително в частта от решението, имаща характер на определение, е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 53395/02.07.2026 г. по регистратурата на ВРС, депозирана от Д. А. М. и Х. А. П., чрез адв. И. В., срещу решение № 2

2442 от 15.06.2026 г., постановено по гр. д. № 3161/2025 г. по описа на ВРС, 9-ти състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1986/2026 г. по описа на ОС-Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2026 г. от 9:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на ВОС. За контакт с Координатора на Центъра към ВОС - Нора Великова: тел. ***, ел. поща: [email protected].

Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3