Акт № 12486 от 02.11.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- 1643/2026
- Подписан
- 02.11.2026
- В сила
- 02.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.142, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.36, ал.4 · Закон за адвокатурата
- чл.36, ал.4 · Закон за адвокатурата
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.54, ал.1, т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1, изречение 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 12486
Пловдив, 02.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - VIII Състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
При секретар ЗЛАТКА ЧОБАНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ административно дело № 20267180701643 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Т. П. Л.-Б., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.6, представлявана от адвокат М. К.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-2509024 от 29.05.2026г., издадена от мл. автоконтрольор в Сектор “Пътна полиция“ (СПП) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), [населено място], с която ѝ е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.“з“,гг) от ЗДвП- “временно отнемане на СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно средство) на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски включително държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските (лист 82). По делото са приети писмени бележки по същество от адвокат К. (листи 108-109), в които се излагат допълнителни съображения, подкрепящи заявеното в жалбата.
Ответникът- И. Д. Ю.- мл. автоконтрольор в СПП в ОД на МВР – Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На 05.06.2026г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№12299 (лист 46) от юрисконсулт М. С. М.- пълномощник (лист 47, 58), за неоснователност на жалбата. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение да бъдат намалени разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1/09.07.2004г.). Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Същата молба-становище по стъпва по делото и на 10.06.2026г. с Вх.№12607 (лист 57).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не дава заключение по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”з”,гг) от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 6, 47а, 59) е получен от жалбоподателката Л.-Б. на 29.05.2026г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта и подписана от жалбоподателката. От своя страна, жалбата (листи 3-5) постъпва в съда на 02.06.2026г. или в рамките на законоустановения срок. Жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.05.2026г. И. Д. Ю.- мл. автоконтрольор в СПП в ОД на МВР – Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GА, АКТ №5435918 (лист 7, 48, 60), против жалбоподателката Л.-Б..
Според посочения АУАН, на 29.05.2026г., около 11:40ч., в [населено място], на [улица], е извършена проверка от служители в СПП в ОД на МВР - Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателката Л.-Б. управлява моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “ДАЧИЯ ДОКЕР“, с Рег.№[рег. номер], собственост на Т. Д. Д., [ЕГН], според приетото по делото заверено копие на нарочна справка “Данни за прекратяване на регистрацията“ (лист 51, 64), починал на 10.09.2025г., според приетото по делото копие на удостоверение за наследници (лист 107). След извършена справка с РСОД (работна станция за отдалечен достъп) е прието за установено, че управляваното от жалбоподателката Л.-Б. МПС е със служебно прекратена регистрация, считано от 31.03.2026г., по смисъла на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като в 6-месечен срок от настъпване смъртта на собственика не е заявена промяна в данните за собственика. Прието е за установено, че жалбоподателката Л.-Б. не носи свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС, вероятно част ІІ (малък талон)) на процесния лек автомобил. Като доказателство по делото е прието заверено копие на нарочна разпечатка от информационна система на МВР (лист 51а, 64а), видно от която разпечатка процесният лек автомобил е със служебно прекратена регистрация от 31.03.2026г., 11:14ч., поради “ПРЕКРАТЯВАНЕ ПО ЧЛ.143, А..15 ОТ ЗДвП – ПОЧИНАЛ СОБСТВЕНИК, починал соб. на 10.09.2025г., смъртен акт №709/10.09.2025г.
Деянията на жалбоподателката Л.-Б., изразяващи се в неносене на СРМПС, както и управление на процесното МПС, след като същото е с прекратена регистрация по служебен път, се квалифицират като административни нарушения по смисъла на чл.100, ал.1, т.2 и по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Видно от съдържанието на акта, същият е подписан от жалбоподателката Л.-Б. за “нарушител“ и като възражение е вписано: “Не знам, че автомобила е с бил с прекратена регистрация, защото не е мой“.
Пак според процесния АУАН, при съставянето му като доказателства са иззети СУМПС [номер] и два броя регистрационни табели с №[рег. номер].
Като доказателство по делото е прието копие на Обяснение от жалбоподателката Л.-Б. от 29.05.2026г. (лист 50а, 97, 102), според което обяснение, превозното средство не е нейна собственост, а на Д. Д., който го наследява след смъртта на баща му Т. Д.. Не е уведомена за обстоятелството, че управляваният от нея автомобил е със служебно прекратена регистрация заради непрехвърляне в срок.
Разпитана като свидетел по делото, М. И. И., дава следните показания (лист 111): “Починалият Т. Д. Д. беше мой съпруг. Почина на 10.09.2025г. През пролетта, може би май месец, не помня точно, ми се обади доведеният ми син, че трябва да дадем ключовете на колата на г-жа Л.-Б., за да пренесе някакъв багаж. Същия ден, вечерта, ми връща колата на колесар, без номера. Не съм присъствала на разговор между доведения ми син Д. Т. Д. и г-жа Л.-Б.. Той ми се обади по телефона. Лично съм предала автомобила. Ключовете за него бяха в мен. Автомобилът се намираше пред блока, на гаражното место, което заплащаме. Когато предадох автомобила имаше си регистрационни табели. Ползвали сме го от време на време, за пренос на багажи. Автомобилът имаше изрядни документи. Мисля, че до лятото бяха валидни. Не съм знаела, че към момента на предаване на автомобила, същият е с прекратена регистрация. Знаех, че трябваше да извършим подялба, защото имаше спор с приятеля на доведената ми дъщеря. Нещата още бяха неизяснени. Никой не ни е уведомявал, че автомобилът е с прекратена регистрация. Разбрах го, когато ми върнаха колата без номера. Към онзи момент не съм имала информация, че автомобилът е с прекратена регистрация. При предоставянето на автомобила на г-жа Л.-Б. дадох само ключовете. Документите ги държа вътре в автомобила“.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Мотивирана резолюция №26-1030-[рег. номер] от 01.06.2026г. (лист 49) на Р. К. П.- началник на група в СПП в ОД на МВР - Пловдив, с която резолюция, на основание чл.54, ал.1, т.9 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.33, ал.2 от ЗАНН (констатиране на признак/признаци на извършено престъпление), се прекратява административнонаказателното производство по АУАН, Серия GА, №5435918 от 29.05.2026г., против Т. П. Л.-Б., за нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, тъй като е образувано ЗМ (заявителски материал, бързо производство по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)) №264 (всъщност 364) от 29.05.2026г. по описа на Първо районно управление (І-во РУ) Пловдив (в ОД на МВР - Пловдив) по чл.345, ал.2 от НК (Наказателен кодекс).
Прието е заверено копие на Постановление от 27.07.2026г. (лист 100) за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив, по прокурорска преписка №7905/2026г., с което се отказва образуването на досъдебно производство, тъй като деянието на Т. П. Л.-Б. е несъставомерно от субективна страна и производството по преписката се прекратява. Препис от постановлението се изпраща на началник на СПП в ОД на МВР – Пловдив с оглед преценката за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо Л.-Б..
Прието е заверено копие на писмо Рег.№103000-24636 от 05.10.2026г. (лист 101) на ВПД началник на СПП в ОД на МВР – Пловдив, адресирано до Районен съд – Пловдив, ІІ-ри наказателен състав, АНД №20265330204854/2026г., според което писмо собственикът на автомобил с рег.№[рег. номер] не е бил уведомен, че регистрацията му е била служебно прекратена. Регистрацията на посочения автомобил е прекратена служебно и автоматично без човешка намеса от информационната система на сектор „Пътна полиция“ /АИС-КАТ/ на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП на 31.03.2026г.
Отново на 29.05.2026г. е издадена и оспорената по делото заповед.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, изречение 1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 54-55, 68-69) на министър на вътрешните работи, с която се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 56а, 71), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).
Според посочената като едно от основанията за издаване на оспорената ЗППАМ, Заповед №317з-6513 от 18.05.2026г. (неприложена по делото) на ВПД (временно преназначен на длъжността) директор на ОД на МВР - Пловдив, считано от 18.05.2026г. се отменя Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (листи 55а-56, 70) на директор на ОД на МВР – Пловдив, и служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.2б и т.5, б.“а” от ЗДвП за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Пловдив (точка 2.6. от заповедта).
Прието е заверено копие на Заповед №317з-15378 от 09.12.2025г. (лист 76, 92) на директор на ОД на МВР – Пловдив, с която заповед И. Д. Ю., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на младши изпълнителска длъжност МЛАДШИ АВТОКОНТРОЛЬОР І степен в група “Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор “Пътна полиция“ към отдел “Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност.
Прието е заверено копие на Акт за встъпване в длъжност (лист 75), според който акт ответникът Ю. встъпва в посочената длъжност на 29.12.2025г.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министър на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от материално, териториално и йерархически компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните не е формиран спор.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”з”,гг) от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, се отнема СУМПС на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от закона.
Разпечатката съдържа 36 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fbfd7c81-e1a5-4fb9-82e5-8a7a206b6a92