Решение № 14081 от 18.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14081 гр. С., 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110105406 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. К., срещу Г. Б.

С., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Б. С. дължи на „Банка ДСК“ АД следните суми: 13 293,40 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2013 г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2024 г. до изплащане на вземането; 7 246,65 лв., представляваща договорна лихва за период от 22.11.2013 г. до 17.05.2017 г.; 471,85 лв., представляваща мораторна лихва за период от 22.11.2013 г. до 17.05.2017 г.; 10 547,41 лв., представляваща размер на лихвена надбавка за забава за период от 18.05.2017 г. до 08.07.2024 г.; 120,00 лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 21.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43005/2024 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 31.05.2013 г. сключил с Г. Б. С. договор за кредит за текущо потребление, по силата на който й предоставил в заем сумата от 14 600 лв., със срок на издължаване 120 месеца и падежна дата 22-ро число на месеца. Поддържа, че сумата била усвоена от кредитополучателя към датата на сключване на договора – 31.05.2013 г., чрез разплащателна банкова сметка, посочена в договора. Според т. 8 от договора, кредитът се олихвявал с преференциален променлив лихвен процент, в размер на 8,45% годишно или 0,02% на ден, при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в приложение към договора. При нарушаване на условията кредитополучателят губил правото си да ползва 1 преференцията изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличавал съгласно Условията. Твърди, че неразделна част от договора за кредит били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица на „Банка ДСК“ АД, съгласно които (чл. 19.1.) при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а при допусната забава над 90 дни (чл. 19.2.), целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем. Поддържа, че кредитополучателят преустановил плащанията по кредита, поради което, съгласно чл. 19.2 от Общите условия целият непогасен остатък от главницата станал предсрочно изискуем. По – конкретно на датите на падежа от 22.11.2013 г. до 22.04.2017 г. кредитополучателят не заплатил 42 броя месечни вноски в общ размер на просрочените суми, включващи главница и договорна лихва. Твърди, че ответната страна дължала на банката и разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв., на основание чл. 15 от договора и чл. 21 от Общите условия. Излага доводи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за дължимите по процесния договор суми, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 43005/2024 г. по описа на СРС, 143 с-в, в хода на което съдът издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил. В тази връзка, на основание чл. 422 ГПК, моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на „Банка ДСК“ АД следните суми: 13 293,40 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2013 г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2024 г. до изплащане на вземането; 7 246,65 лв., представляваща договорна лихва за период от 22.11.2013 г. до 17.05.2017 г.; 471,85 лв., представляваща мораторна лихва за период от 22.11.2013 г. до 17.05.2017 г.; 10 547,41 лв., представляваща размер на лихвена надбавка за забава за период от 18.05.2017 г. до 08.07.2024 г.; 120,00 лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез адв. Х., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени съображения. Поддържа, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че претендираната от ищеца сума е била предадена, респ. получена от ответницата, поради което не било налице облигационно правоотношение между страните. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.07.2024 г. „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. С., е депозирало пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Г. Б. С. за следните суми: 13 293,40 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2013 г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2024 г. до 2 изплащане на вземането; 7 246,65 лв. - договорна лихва за период от 22.11.2013 г. до 17.05.2017 г.; 471,85 лв., представляваща мораторна лихва за период от 22.11.2013 г. до 17.05.2017 г.; 10 547,41 лв., представляваща размер на лихвена надбавка за забава за период от 18.05.2017 г. до 08.07.2024 г., както и 120,00 лв. - дължими разходи при изискуем кредит.

Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е образувано ч.гр.д. № 43005/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 143 състав, като на 21.08.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за посочените по - горе суми, както и за държавна такса в размер на 633,59 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което с Разпореждане № 161052/05.11.2024 г., на основание чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.

На 09.12.2024 г. „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. К., е депозирало пред Софийски градски съд искова молба срещу Г. Б. С. за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Въз основа на подадената на 09.12.2024 г. искова молба е образувано гр.д. № 14261/2024г. по описа на СГС, ГО, I – 24 състав, което с определение от 11.12.2024 г. е прекратено на основание чл. 118, ал. 1 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, вследствие на което е образувано настоящото гр.д. № 5406/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 167 състав.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 31.05.2013 г. между „Банка ДСК“ АД и Г. Б. С. е бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на Г. Б. С. кредит в размер на 14 600 лв., а последната са е задължила да го върне до 31.05.2023 г., на 120 месечни погасителни вноски (в общ размер на 21 904,43 лв.), с падежна дата 22-ро число на месеца, съгласно погасителен план (който е приет като доказателство по делото и съдържа пълна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на вноските), при уговорен ГПР в размер на 9.51%.

Съгласно т. 8 от договора, кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8,45% годишно или 0,02% на ден, при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в Приложение № 2 към договора (понататък наричани „Условията). При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференцията изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, който към датата на сключване на договора за кредит е 14,95% годишно или 0,04% на ден.

Съгласно т. 10 от договора, кредитът се обезпечава със залог върху парични вземания в лева.

Съгласно т. 14 от договора, неразделна част от същия са Общите условия за 3 предоставяне на кредити за текущо потребление на физически кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. лица, които

Съгласно т. 15 от договора, кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента (Тарифата). Кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора, както и с дължимите от него такси за учредяване, вписване и заличаване на обезпечения по договора за кредит, съгласно действащите към същата дата нормативни актове.

В чл. 7. 1 от Общите условия е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент, определян от одобрена от банката методология, като лихвата се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на Кредитора.

Съгласно чл. 19.1 от Общите условия, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.

Съгласно чл. 19.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 21 от Общите условия, изискуемият кредит се събира по съответния законов ред, включително чрез реализация на обезпеченията. Таксите за принудително събиране на вземането, платени от кредитора, са за сметка на кредитополучателя, съгласно действащото законодателство, и с тях се увеличава дългът.

Установява се по делото, че вземането на банката кредитор е било обезпечено със залог на вземане по сметка в "Банка ДСК" АД на кредитополучателя по силата на сключен между страните договор за залог от 31.05.2013 г.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 22.03.2017 г. на посочения от ответника в договора за кредит адрес от страна на банката, чрез нотариус Мария Рашкова, е изпратена нотариална покана, с която длъжникът се уведомява, че поради забавата в погасяване на задълженията по договора за кредит, отпуснат в размер на 14 600 лв., на основание предвидените в него условия, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. В поканата е посочено още, че от датата на получаването й цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. На гърба на нотариалната покана е удостоверено от нотариуса, че на 18.05.2017 г. е връчен екземпляр от тази нотариална покана на адресата Г. Б. С. срещу разписка.

4

От представените по делото доказателства се установява, че на 19.05.2017 г. Г. Б. С. е подала до Софийски районен съд искова молба срещу „Банка ДСК“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на банката, че Г. С. не дължи сумата в размер на 14 600 лв. по договора за кредит от 31.05.2013 г., поради липса на облигационно правоотношение между страните.