Определение № 14939 от 03.07.2018, Софийски градски съд

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№..... гр.София,

03,07,2018год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от съдия

М.Апостолова, гр.дело №5224 по описа за 2016год, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от П.П.С. и Л.М. С. *** и

Е.П.С. положителен установителен иск с пр.кв.269 от ДОПК, с който се иска установяване правото на собственост на ищците върху недвижим имот-апартамент

№6, ет.2, находящ се в гр.София, жк.**********, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и други сервизни помещения, с площ от 66,36кв.м., при съседи: стълбище, Д.П., улица, Р.и М.М.и двор, заедно със зимнично помещение при съседи: К.и Т.Г., двор и улица, заедно с 2,84% ид.части от общите части на сградата, която е построена върху държавна земя и толкова идеални части от правото на строеж върху нея, съставляващо парцел ХVІІІ, кв.30 по плана на гр.София, местност Иван Вазов.

Излагат твърдения, че посочения недвижим имот е обект, върху който е насочено публично изпълнение по изп.дело

№3844/2006год. по описа на ТД на НАП, Дирекция Събиране, отдел „Публични вземания“ срещу длъжника Е.П.С.. Ищците твърдят, че недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението не е собственост на длъжника по изпълнителното дело, тъй като с влязло в сила на 14,04,2015год. решение, постановено по описа на СГС, ГК, І-во ГО, 1 състав от 24,03,2015год., е отменено на основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД дарение на имота в полза на длъжника Е.С.. Поддържат да е депозирана жалба пред ТД на НАП, по която е постановено решение

№ПИ-20/29,01,2016год., с което е оставена без уважение жалбата срещу действие на публичен изпълнител като неоснователна с мотив за непротивопоставимост на правата на третите лица, поради вписана възбрана върху имота, преди вписване на исковата молба за отмяна на дарението и на осн.чл.453, т.2 от ГПК.

Съобразно изложеното заявяват становище за основателност на исковата претенция. Не претендират разноски.

Ответникът- Е.П. С. в указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК не излага становище по основателността на исковата претенция.

Ответникът- ТД на НАП в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК заявява становище за недопустимост на исковата претенция поради неспазване на срока по чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК-30 дневен срок от получаване на решението на директора на ТД на НАП, съобщението за което е връчено на 04,02,2016год. При условията на евентуалност поддържа исковата претенция да е неоснователна, тъй като правата на ищците не са противопоставими на взискателя на осн.чл.453, т.2 от ГПК, тъй като исковата молба, с която е предявен иск за отмяна на дарение е вписана на 07,07,2014год., а постановлението за налагане на обезпечителни мерки №10-94-00-60/17,08,2012год. и вписана възбрана е предхождащо вписване на ИМ и решението по нея.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Не претендира разноски.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Специалният установителен иск предполага принудително изпълнение по ДОПК, насочване на изпълнението върху имущество на длъжника, върху което третото лице претендира собствени права.

Не е спорно между страните, че по отношение на ответника Е.П. С. е инициирано изпълнение по д.№3844/2006год. по описа на ТД на НАП София, дирекция Събиране, отдел Публични вземания. Не е спорно, че с цел обезпечаване на публичните вземания органът по принудителното изпълнение с постановление изх.№10-94-00-64/17,08,2012год. е наложил възбрана върху недвижим имот находящ се в гр.София ул.**********.

С решение постановено на 04,03,2015год., по гр.д.№7338/2014год. по описа на СГС, І

ГО, е уважен предявен от П.П. С. и Л.М.С. иск с пр.осн.чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД срещу Е.П.С. и отменен договор за дарение от 12,06,1978год., по силата на който ищците са дарили на Е. П.С. процесния недвижим имот предмет на принудително изпълнение.

Решението е влязло в сила на 14,04,2015год.

Не се оспорва правото на собственост на ищците да е обосновано с НА №71, том VІІ, съставен на осн.чл.55 от ЗПИНМ на 26,03,1968год./стр.40/.

Не е спорно, че до приключване на устните състезания по делото публичното изпълнение не е приключило.

Съгласно разпоредбата на чл.

269, ал.1 от ДОПК трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи правото си. Твърдяното право засегнато от изпълнението може да е вещно право на собственост, ограничено вещно право на ползване или облигационна претенция. В конкретната хипотеза ищците твърдят да са собственици на недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението и същите формално се легитимират като трети за изпълнението лица.

От ангажираните по делото доказателства се обоснова извод за недопустимост на исковата производство. Правният интерес от инициираното производство по установяване правото на собственост на ищците е обоснован с противопоставимост на съдебното решение по иска за собственост по отношение на взискателя в публичното изпълнение. Твърди се нормата на чл.453, т.2 от