Решение № 173 от 02.08.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Кърджали, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200516 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от 04.05.2023 г., издадено от Началник група в сектор ПП-К. към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на С. Р. Е. от с.К. № **, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят С. Р. Е. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил процесното административно нарушение, тъй като, ако се е движил по бул.„Х. Б.“ в посока към хотел „М.“, нямало как да завие наляво по ул.„С. С.“. За да завие по тази улица, трябвало да направи десен, а не ляв завой. Моли атакуваното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли с оглед събраните доказателства, ако съдът прецени жалбата за основателна, да я уважи, като присъди и направените разноски по делото.

Пледира за решение, съобразно събраните доказателства.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Прави и възражение за 1 прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.04.2023 г. свидетелите С. Ч., К. Т. и Б. М. били на работа и изпълнявали задълженията си като младши автоконтрольори в сектор ПП-К. Около 11.50 часа, те били позиционирани до кръстовището, образувано от бул.„Х. Б.“ и ул.„С. С.“, близо до хотел „М.“ в гр.К. Полицейските служители наблюдавали движението при режима на светофарната уредба на кръстовището, в т.ч. нарушители, които преминавали на червен сигнал. Така около 11.50 часа на 16.04.2023 г., свидетелите Ч., Т. и М. възприели лек автомобил „Р. М.“ с рег.№ *******, който се движел по бул.„Х. Б.“, в посока от блок 60 към хотел „М.“, и на кръстовището завил наляво по ул.„С. С.“ при светещ червен сигнал на светофарната уредба. По този повод водачът на автомобила със стоп-палка бил спрян за проверка от полицейските служители. Контролните органи установили самоличността на нарушителя, който не спазил светлинната сигнализация, а именно жалбоподателят С. Р. Е..

Свидетелят С. Ч. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение.

На 19.04.2023 г. жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 04.05.2023 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП наложил на С. Р. Е. административно наказание „глоба” в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.

Ч., К. Т. и Б. М., които съдът кредитира изцяло; показанията на свидетеля Г. И, на които съдът дава вяра само отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 16.04.2023 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Възражение срещу Акт за установяване на административно нарушение от 16.04.2023 г.; Докладна записка от 21.04.2023 г.; Докладна записка от 24.04.2023 г.; справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № ******** от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С. Ч., К. Т. и Б. М., тъй като са логични, последователни, взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Тримата са очевидци и свидетелстват, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото погоре моторно превозно средство, при което е прЕ.ал на червен сигнал на светофарната уредба. Полицейските служители сочат, че се намирали на място, от което имали пряка 2 видимост към светофара. Категорично се установява от свидетелските показания на Ч., Т. и М. кое е мястото на нарушението, а именно, че жалбоподателят се е движил с автомобила по бул.„Х. Б.“ в гр.К., като на кръстовището с ул.„С. С.“ завил наляво на червена сигнализация на светофара. Кредитират се показанията на Г. И. само в частта им, в която свидетелства, че жалбоподателят е управлявал МПС на инкриминираната дата и място. На твърденията на свидетеля И., с които се стреми да опровергае извършеното от жалбоподателя нарушение, обяснявайки, че той е преминал на кръстовището до хотел „М.“ на зелен светофар, настоящата инстанция не дава вяра. По делото стана ясно, че свидетелят Г. И. също е бил санкциониран за преминаване с автомобила му на червен сигнал на светофара, при това на същата дата, време и място, наред с жалбоподателя. Полицейските служители установяват, че са спрели три автомобила, които преминали на червена светлинна сигнализация, спрямо които взели отношение. Това потвърди и свидетелят Г. И., който е бил един от санкционираните водачи. Съдът прецени, че показанията на този свидетел не са обективни и безпристрастни, поради което не ги възприе с доверие. Неговите твърдения, че жалбоподателят не е извършил нарушение не кореспондират с всички други приети доказателства, вкл. показанията на свидетелите Ч., Т. и М., а напротив, опровергават се от тях. Фактическата обстановка по делото се подкрепя и от акта за установяване на административно нарушение, чиято доказателствена сила не бе оборена.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Преценени поотделно и в съвкупност, доказателства по делото категорично сочат, че на 16.04.2023 г. в гр.К., на кръстовището образувано от бул.„Х. Б.“ и ул.„С. С.“, жалбоподателят управлявайки лек автомобил „Р. М.“ с рег.№ ******* е преминал при светещ червен сигнал на светофара. Затова за съда е безспорно, че С. Р. Е. е нарушил посочената разпоредба, която го задължава да съобразява своето поведение със светлинните сигнали. Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, като е наложил предвиденото наказание „глоба“ в размер от 100 лв. Определената на жалбоподателя „глоба“ е в предвидения от законодателя абсолютен размер, при което са неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за изменение на санкцията. Законосъобразно са отчетени и контролните точки, 3 които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 10 точки на основание чл.6, ал.1, т.20 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство и съставляващи основание за отмяна на атакуваното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.

Нарушението, авторството и мястото на извършването му се явява напълно доказано, за което бяха изложени съображения по-горе. Ето защо, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 04.05.2023 г., издадено от Началник група в сектор ПП-К. към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на С. Р. Е. от с.К. № **, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

4

ОСЪЖДА С. Р. Е. от с.К. № **, общ.К., с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5