Решение № 67 от 27.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Пловдив, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20245300502719 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 260060 от 31.07.2024г., постановено по гр. д. № 3730 по описа за 2020г. на Районен съд Пловдив, ХХII гр. с., се признава за установено в отношенията между страните, че ответникът К. А. П., ЕГН **********, дължи на ищеца „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК 115187998, на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД, сума в размер на 104, 12 лева – платено на отпаднало основание от ищеца, в качеството му на работодател, обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № *** в полза на ответника като работник, подлежащо на връщане поради отмяна на болничния лист, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /07.02.2020г./ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 862/10.02.2020г. по ч. гр. д.

№ 2006/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, III гр. с. Осъжда К. А. П., ЕГН ********** да заплати на „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК 115187998 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 580 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч. гр. д. № 2006/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, III-ти гр. с.

С определение от 03.09.2024г., постановеното по същото дело, в производство по чл.

248, ал. 1 от ГПК, образувано по молба на ответника чрез пълномощника му по делото, е 1 оставена без уважение молба вх. № Х26004/19.08.2024г., подадена от ответника К. А. П., ЕГН ********** чрез адв. С. М., за изменение на постановеното по делото решение № 260060/31.07.2024г. в частта, касаеща разноските, като не се присъждат разноски в полза на ищцовата страна.

С въззивна жалба вх. № 32530/04.10.2024г. от К. А. П., ЕГН ********** чрез адв. С.

М., първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е установено вземането на „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК 115187998 срещу К. А. П., ЕГН **********, за законна лихва за забава от 07.02.2020г. до изплащане на сумата от 104, 12 лева.Твърди се, че в тази част решението е неправилно, тъй като жалбоподателят/ответник не е изпадал в забава, като към датата на подаване на заявлението болничният лист не е бил отменен и не е получавал покана за връщане на сумата, респ. вземането за същата не е било възникнало.Търси се отмяна на първоинстанционното решение в оспорваната част като неправилно и постановяване на ново решение, с което акцесорният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С писмения отговор по чл. 263 от ГПК се изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна.Моли се решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба като неоснователна да се остави без уважение.Претендират се разноски за въззивното производство.

Жалбата е подадена от легитимирана страна – ответник в първоинстанционното производство, в законоустановения за това срок и при спазване изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В срок е постъпила и частна жалба от К. А. П., ЕГН ********** чрез адв. С. М. против определението по чл. 248 от ГПК.Твърди се, че от първоинстанционния съд не били обсъдени съществени факти и обстоятелства, както не била взета предвид и цената на иска с оглед защитавания интерес.Твърди се също, че в проведеното заповедно производство заявителят/ищец е предоставил невярна банкова сметка, по която не можело да се изпълни, въпреки направеният опит за това.Вярна банкова сметка не била посочена и към момента.Прави се и възражение за прекомерност на присъдените разноски, при положение че била налице недобросъвестност от заявителя/ищец и злоупотреба с право.Целта на воденото производство била не защита на накърнено право, а кумулиране на разноски и утежняване на имуществената сфера на жалбоподателя.Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да не се присъждат разноски за заповедното, респ. за първоинстанционното исково производство, евентуално същите да бъдат намалени.

С писмения отговор по частната жалба се изразява становище, че същата е допустима, но неоснователна по изложените от въззиваемия съображения.Твърди, че и до момента дължимата сума не била платена.Посочената банкова сметка към момента на подаване на заявлението освен това била вярна, а впоследствие сметката била променена, тъй като 2

Банката била преобразувана.Актуалната банкова сметка била посочена по делото на 02.09.2024г., а недобросъвестност била налице от страна на жалбоподателя.Моли се оспорваното определение като правилно да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна да се остави без уважение.Претендират се разноски за производството по частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявеният пред районния съд иск е по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД за признаване за установено, че К. А. П., ЕГН ********** дължи на „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК 115187998, сумата от 104, 12 лева – получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.02.2020г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. № 2006/2020г. по описа на РС Пловдив.

Исковото производство е образувано след проведено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК, в което е издадена заповед № 862 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.02.2020г. в полза на „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК 115187998 срещу К. А. П., ЕГН **********, за сумата от 104, 12 лв. главница, представляваща недължимо платена сума на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, след отмяна на представен от длъжника, в качеството му на работник, пред заявителя, в качеството му на работодател – осигурител, болничен лист № ** отменен с решение на ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото за ДТ в размер на сумата от 25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. В заповедното производство е постъпило в срок възражение от длъжника вх. № 11610/14.02.2020г. и с разпореждане № 16060/17.02.2020г. заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата ДТ.Разпореждането е съобщено чрез пълномощник на заявителя на 20.02.2020г., а иска е предявен на 05.03.2020г. в рамките на едномесечния срок. С оглед на това иска по чл. 422 от ГПК е допустим.

Не е спорно по делото, че ответникът е работил по трудов договор в ищцовото дружество-работодател и със заповед № 1504/19.05.2019г., връчена на същата дата на работника, трудовото правоотношение е прекратено.

Не е спорно също, че за периода 07.05.2019г. – 20.05.2019г. на ответника е бил издаден болничен лист № **** С решение № 1895/03.11.2023г., постановено по адм. дело № 103 по описа за 2022г. на Пловдивски административен съд, влязло в сила на 01.12.2023г., е отменено Експертно решение № 1383 от зас. № 195/10.11.2021г. на Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ при НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК Трети състав към УМБАЛ „Пловдив“ № 2376 от 18.06.2021г. и е потвърден болничен лист № Е***г., издаден от АИППМП д-р Ж. Д. ЕООД чрез д-р В. Г..

3

Спорен е момента, от който вземането за връщане на сумата е станало изискуемо и ответникът е изпаднал в забава, съотв. дължи лихви за забава.

Видно е от материалите по приложеното заповедно производство, че заявителят е посочил банкова сметка, по която да бъде преведена претендираната сума още в заявлението по 410 от ГПК.

Във връзка с постъпила молба от ответника вх. № 263031/22.08.2024г. в първоинстанционното производство, ищецът е депозирал молба вх. № 263113/02.09.2024г., в която е посочил актуална банкова сметка. Доказателства за изплащане на сумата обаче не са ангажирани и във въззивното производство.В тази връзка следва да се посочи, че ако действително длъжникът е бил добросъвестен, а кредиторът не е дал необходимото съдействие с посочване на вярна банкова сметка, първият е имал възможност да процедира по предвидения в чл. 97 от ЗЗД ред и да се освободи от задължението като внесе дължимата сума в банка на името на кредитора.

Районният съд е взел предвид при постановяване на решението си заключението на административен съд Пловдив, че процесният болничен лист е незаконосъобразно издаден, тъй като съгласно чл. 302 от ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административния акт е валиден и законосъобразен.С оглед на това районният съд е обосновал извод, че е отпаднало основанието ответникът да задържа платената му на основание чл. 40, ал. 5 КСО сума в размер на 104, 12 лв. на 10.06.2019г. съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и че работникът не би могъл да черпи права от недобросъвестното си поведение и да очаква да задържи получените суми въз основа на отменения болничен лист.С оглед на това решаващия съд се е произнесъл по същество, като е признал, че ответникът дължи на ищеца връщане на сумата от 104, 12 лева. Приел е, че върху сумата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /07.02.2020г./ до окончателното изплащане.

Настоящият състав на съда, за да се произнесе по постъпилата въззивна жалба съобрази, че преди да е заличено с обратна сила съществуващото при даването основание, длъжникът не би могъл да изпадне в забава, а лихви за забава върху вземане, произтичащо от някой от съставите на неоснователното обогатяване могат да се търсят след настъпване на предпоставките за изпадане на длъжника в забава. При отделните фактически състави това предполага изискуемост на задължението на неоснователно обогатилото се лице и връчване на покана от кредитора, от когато се дължи и лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Покана по см. на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, тъй като при вземане за връщане на получено без основание или на отпаднало основание няма определен ден за изпълнение на задължението на обогатилия се. В случая обаче отпадането на основанието е обусловено от постановяването на съдебно решение по административно дело, по което компетентния съд се произнася по законосъобразността на болничния лист, като от момента на влизане в сила на съдебния акт подлежащата на връщане сума е дължима и предпоставките за изпадане на длъжника в забава са налице. Нова покана не е необходима и с оглед на обстоятелството, че 4 основанието е отпаднало в хода на висящ исков процес, образуван по искова молба на кредитора срещу длъжника, имаща характер и на покана за изпълнение, като предмет на делото е именно спорното вземане.

Следователно в случая лихва за забава върху сумата от 104, 12 лева се дължи от 01.12.2023г. – датата на влизане в сила на решение № 1895/03.11.2023г. по описа на Административен съд Пловдив и с оглед на това въззивната жалба се явява частично основателна и следва да бъде уважена частично, като първоинстанционното решение бъде изменено в тази част.

При определяне на разноските по делото районният съд е взел предвид, че на ищеца са предоставени правни услуги в проведеното заповедно производство и в исковото производство.Претендираните и заплатени разноски за адвокатски хонорар са в размер на 600 лева за исковото производство и 300 лева за заповедното.Решаващият съд е съобразил своевременно направеното възражение за прекомерност на договорения от ищеца адвокатски хонорар.Обосновал се е с разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, съгласно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.Освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС. Районният съд се е позовал и на Решение по дело С-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от СРС, в което тези постановки са доразвити, като съгласно т. 1 от решението чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.В т. 3 от решението на СЕС е посочено и че чл. 101, § 2 ДФЕС във вр. с чл.