Определение № 14008 от 30.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14008 гр. София, 30.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Г.М. като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело № 20241110110998 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Със Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.02.2023 г. /ФИРМА/, гр. София чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт Е. П. е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу /ФИРМА/ с ЕИК *****. При служебно извършената от съда справка в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за актуалност на търговската регистрация на заявения от кредитора длъжник, се установи, че търговското дружество /ФИРМА/ с ЕИК ***** от 25.03.2015 г. е било с правно организационна форма ****, а считано от 13.09.2018 е заличен търговец.

При така установените обстоятелства досежно регистрацията в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на посочения в заявлението длъжник /ФИРМА/ с ЕИК ******, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ГПК, в която е дадено легално определение на понятието „страна” в гражданския процес, „длъжник” по смисъла на заповедното производство – глава 37 ГПК е лицето срещу което се иска издаване на заповед за изпълнение. Това лице следва да е правосубектно, т. е. да е физическо лице или юридическо лице, което да съществува в правния мир, както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и през време на производството.

1

Разпоредбата на чл. 227 от ГПК е приложима само в случай, че страната е съществувала в правния мир към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и след таза дата е починала /престанала да съществува/. При такава хипотеза (каквато не е налице в конкретния казус) намира приложение и чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК. В конкретния казус заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено н а 23.02.2024 г. срещу заличен преди това търговец – считано от 13.09.2018 г. Т. е. заявения със Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.02.2024 г., длъжник /ФИРМА/ с ЕИК ***** не е съществувал в правния мир към 23.02.2024 г. – датата на подаване на заявлението. Последното обстоятелство прави недопустимо производството по частно гр. дело № 10998/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 123 състав.

При тези фактически данни и при така направените правни изводи, настоящият съдебен състав намира, че тъй като е налице първоначална липса на правосубектен длъжник, производството по делото се явява недопустимо, и като такова следва да бъде прекратено.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 10998/2024 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО, 123 състав, като недопустимо, на основание чл. 26, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението до заявителя – кредитор.

ПРЕПИС от горното определение да се изпрати на заявителя – кредитор /ФИРМА/, гр. София.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2