Решение № 22 от 20.01.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Смолян, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440101303 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от Е. В. У., ЕГН **********, адрес град Смолян, бул. "*, срещу "*" АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от * и * и "*" * ЕИК: *, гр. *, с управител *, с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основение чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД, по които се претендира осъждане

1) на ответника "*" АД да заплати на ищцата сумата 25,40 лв., платена без правно основание по Договор за паричен заем № */28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното издължаване;

2) на ответника „*" * да заплати на ищцата сумата от 154,60 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение по нищожни Договори за предоставяне на гаранция по Договор № */28.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното издължаване.

В исковата молба се сочи, че на 28.07.2022 г. Е. В. У. сключила Договор за паричен заем * с първия ответник, по силата на който „*" АД като заемодател 1 й предоставил заем в размер на 300,00 лева. Заемателят се е задължил да върне заемната сума на Заемодателя, при следните условия:

1. Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт: *.

Размер на месечната погасителна вноска в лева - 81,35 лв.

Срок на заема в месеци: 4

Брой вноски: 4

Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са:

30.08.2022г., 29.09.2022г., 29.10.2022г., 28.11.2022г.

Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40,00 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Размерът в лева на договорната лихва се равнява на разликата между общо дължима сума, посочена в т. 7 и заемната сума.

Обща сума, дължима от Заемателя като се вземат предвид допусканията, посочени в т.8 - 325,40 лв. Общата сума се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на настоящия договор и е изчислена към момента на неговото сключване.

Годишен процент на разходите на заема: 46,70 %

Ищцата твърди, че по време на изплащане на заема обаче месечната погасителна вноска не е в размер на 81,35 лева, както е записано в чл.2 от договора, а е 120,00 лева, тъй като към всяка погасителна вноска заемополучателят дължи допълнително сумата от 38,65 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на гаранция. Възнаграждението се дължи въз основа на Договор за предоставяне на гаранция № * от 28.07.2022г. с втория ответник „*" * с ЕИК *. У. излага, че този договор всъщност е част от договора за кредит, но е обособен като отделен договор, за да се заобиколи ограничението на чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.

Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При сключването му е нарушена е разпоредбата на чл.

11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, 2 като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Излага, че в случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Намира, че потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.

Счита, че спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна база от стойността на кредита. Изтъква, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Действителният размер на ГПР надвишава 50%, което води и до недействителност на договора.

Ищцата У. твърди, че сключеният с „*" * договор за предоставяне на гаранция № */28.07.2022г. е нищожен поради противоречието му с добрите нрави - чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. В разглежданата хипотеза ищецътпотребител е бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него.

Договорът за предоставяне на гаранция е сключен, в деня на отпускане на кредита, с юридическо лице-търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Този договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели.

С него едната страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй 3 като рискът от неплатежоспособността на длъжника е за самия него.

Единствена правна последица е нарастване в размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед изправността на длъжника. Така в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, под формата на скрит разход по кредита.

Ищцата изтъква, че договорът за потребителски кредит и този за предоставяне на гаранция формално са оформени като самостоятелни договори. Те обаче са функционално свързани, защото договорът за гаранция е във връзка с договора за кредит, обезпечава вземането на кредитодателя, сключен е в негова полза и с лице, одобрено от него, според текста на самия договор. Затова договорът за гаранция има акцесорен характер.

Възнаграждението по договора за гаранция е платимо на кредитора по договора за заем и се изплаща на последния ведно с вноските по кредита.

Отчитайки свързаността между заемодателя и дружеството-гарант според ищцата се налага извод, че това е сторено, за да бъде заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗЗПотр, като формално бъде посочен ГПР от 49,14%. Той обаче според нея не е действителен, тъй като в него не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка: Това възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което реалният ГПР по договора многократно надхвърля позволения от закона процент. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита.

Счита, че Договор за предоставяне на гаранция № */28.07.2022г. е сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗПотр, което го прави и нищожен поради заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр, чл. 24 ЗПКр и чл. 26 ЗЗД.

Ищцата сочи, че в изпълнение на Договор за паричен заем № */28.07.2022г. е заплатила на „*" АД, ЕИК * сумата от 325,40 лева. Счита, че поради недействителността на договора за кредит за нея е възникнало 4 задължение за връщане само на чистата стойност на кредита, а именно главницата от 300,00 лева. Счита, че разликата в размер на 25,40 лева се явява платена при липса на основание и подлежи на връщане от заемодателя на заемополучателя.

Твърди, че в изпълнение на Договор за предоставяне на гаранция № */28.07.2022г. е заплатила на „*" *, ЕИК * сумата от 154,60 лева. Доколкото възнаграждението от 154,60 лева е заплатено по нищожен договор, намира, че същото подлежи на връщане.

От ответника „*“ АД е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.

Излага, че по силата на договор за паричен заем № * дружеството е предоставило кредит в размер на 300 лв. Общата дължима сума, съгласно договора, е била в размер 325,40 лв., в това число лихвено задължение в размер на 25,40 лв.

Във връзка с твърденията на ищеца за недействителност на процесния договор за паричен заем, изтъква, че редът и условията за сключване на договор за паричен заем, изискванията към неговото съдържание и условията за неговата действителност са предмет на Директива 2008/48 и Закона за потребителския кредит, чиито разпоредби са специални по отношение на разпоредбите на Директива 93/13, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 1 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, договорни условия, които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби не са предмет на разпоредбите директивата. Тази дерогация е предвидена и в § 12а. от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, съгласно който разпоредбите на глава шеста не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в т.ч. в областта на транспорта, по които държавите - членки на Европейския съюз, или Европейският съюз са страна.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от закона. Счита, че тези разпоредби установяват 5 минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит информацията, която трябва да се съдържа в договора. Във всички останали случаи и в Закона за потребителския кредит и в Закона за защита на потребителите се визират нищожни клаузи, които не се отразяват непосредствено на действителността на договора за потребителски кредит.

Според ответното дружество съгласно чл. 19 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на разходите, не води до недействителност на договора за кредит. Съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК, само клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по кредита Законът за потребителския кредит не предвижда в подобни случаи да се обяви целият договор за недействителен, както се вижда и от разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Според него договорите за потребителски кредит отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК според дружеството в процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от договора: “договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за изпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор“).