Решение № 75 от 08.10.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Бургас, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20242001000113 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 20 от 29.05.2024 г., постановено по т.д. № 30/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, е отхвърлен предявеният от Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Ямбол, ул. „Стефан Караджа“ № 52, с адрес за връчване: гр. Ямбол, ул. „Бузлуджа“ №15, ет.1, офис 5 - адв. П. С., против „Инмат 2004“ ООД, ЕИК 119627523, със седалище и адрес на управление: гр.

Ямбол 8600, ул. „Обходен път запад“ № 21, представлявано от С.П.И. – управител, и „Технострой инженеринг 99“ АД, ЕИК 128056792, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол 8600, ул. „Обходен път запад“ № 21, представлявано от С.П.И. и М.С.П., иск, с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, за прогласяване нищожността, поради противоречие с добрите нрави, на споразумение от 20.10.2021 г., сключено между дружествата „Инмат 2004“ ООД и „Технострой инженеринг 99“ АД.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба против така постановеното решение от Д. Д. Д., в която същото се атакува като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск.

Излагат се доводи, че в конкретния случай наличието на правен интерес за въззивника от предявяване на настоящия иск се корени в извършеното признаване от управителя на „Инмат 2004“ ООД на несъществуващо парично задължениe в особено големи размери и разпореждане от „Технострой инженеринг 99“ АД, чрез способите на изпълнителното производство, с цялото имущество на „Инмат 2004“ ООД, които действия засягат членствените права на въззивника като съдружник в последното дружество. Лансира се тезата, че споразумението е подписано от единия от управителите и съдружник с 50 процентов дял от капитала в „Инмат 2004“ ООД, като другият съдружник с 50 процентов дял от капитала и въззивник не е уведомен, и не е дал съгласие за сключване на процесното споразумение. В допълнение се сочи, че при подписване на споразумението от 20.10.2021 г. управителят на „Инмат 2004“ ООД С.П.И., действайки от името и за сметка на това дружество, е признал съществуването на несъществуващо задължение, в нарушение на интересите на дружеството, действайки недобросъвестно и в пълно противоречие с добрите нрави. В резултат, „Инмат 2004“ ООД, в качеството си на длъжник, ще бъде на практика лишено от имуществото си, за сметка на несъществуващо задължение и няма да получи нищо като насрещна престация. Според въззивника гореизложеното обосновава извод, че споразумението накърнява добрите нрави, доколкото сключването му е неоправдано от гледна точка на интересите на дружеството, както и от гледна точка на интересите и членствените права на въззивника съдружник.

Развити са оплаквания, че всички документи, свързани с това споразумение, са подписани само от единия управител и съдружник в „Инмат 2004“ ООД, без участието при вземане на тези решения по същество и процедура на въззивника като съдружник, а кредитора и длъжника са свързани лица и се представляват и управляват от едно и също физическо лице, като интересите на тези две страни са явно противоречиви и няма как те да бъдат защитавани от едно и също физическо лице, което определено, в конкретния случай, не е съобразило, игнорирало е и е нарушило членствените права на въззивника, действайки при конфликт на интереси.

2

Изложени са доводи, че нарушение на добрите нрави е налице и при нарушаване на основния принцип на отношенията между представител и представляван, какъвто е настоящият случай, а именно на задължението на представителя да действа в интерес на представлявания и при запазване на интереса на дружеството и този на съдружниците му като цяло. Релевират се оплаквания, че при установените по делото факти и обстоятелства, касаещи процесното споразумение, е безспорно, че управителят и съдружник С.П.И. еднолично не е действал в интерес на „Инмат 2004“ ООД, като липсват каквито и да е данни, оправдаващи и обясняващи сключването на споразумението, а последващото го бездействие на същия управител е довело, като последица, до обявяването на публична продан за всички собствени на дружеството - длъжник имоти.

Посочено е, че приложените към отговорите четири броя молби за потвърждение на парични задължения са оспорени от въззивника, като неверни и неотразяващи действителното правно положение, както и като създадени за целите на образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 669/ 2022 г. по описа на Районен съд Ямбол, включително за обслужване на целите на настоящото производство. Сочи се, че и четирите молби за потвърждение са отправени от дружеството - длъжник до дружеството – кредитор, каквато практика, с оглед приложимите в случая норми на Закона за счетоводството – чл.28, не съществува. Поддържа се, че молбите са подписани от управителя на „Инмат 2004“ ООД, който към датите на съставянето им е представител и на дружеството – кредитор. Акцентира се на обстоятелството, че макар да се касае за задължения, датиращи към 2010 г., молби за потвърждение на разчети преди 15.02.2019 г. между двете дружества липсват.

Инвокират се доводи, че молбите за потвърждение на разчети не удостоверяват дължимо от „Инмат 2004“ ООД на „Технострой инженеринг 99“ АД парично задължение, като при подписването им управителят С.П.И. е признал съществуването на несъществуващо задължение, в нарушение на интересите на дружеството и всички негови съдружници, действайки недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави.

В жалбата се сочи, че без основание се твърди, че паричните задължения, датиращи към 2010 г., се установяват от данните в приложените към отговора на „Инмат 2004“ ООД оборотни ведомости за 2016, 2017 и 2018 3 г. и обявени от дружеството годишни финансови отчети. Подчертава се, че представените оборотни ведомости са оспорени, тъй като същите нямат съставител, не са утвърдени от представляващия дружеството и не представляват писмено доказателство, по смисъла на ГПК. Вън от горното се изтъква, че вземанията са погасени по давност.

Развиват се съображения, че в случая не са налице договори за заем, по смисъла на ЗЗД, между въззиваемите за посочените суми, тъй като между тях не постигнато съгласие както за даване/ получаване на паричния заем, така и за връщане на заетата сума, в определен, по съгласие на страните, срок, а налични са единствено две извлечения от банкова сметка на кредитора за извършени преводи по банковата сметка на длъжника, които преводи следва да бъдат квалифицирани като даване на суми без основание. В този смисъл се сочи, че задълженията са погасени по давност, която е започнала да тече от получаване на недължимото.

По отношение на сумата от 7894,80 лв. се сочи, че липсват приложени доказателства, удостоверяващи основание, дата, вид на плащане, размер и срок, поради което тази сума не може да представлява част от задълженията на „Инмат 2004“ ООД към „Технострой инженеринг 99“ АД, визирани в атакуваното споразумение.

По отношение на сумата претендирана по силата на заемни договори, се сочи, че приложените към отговорите пет броя договори за парични заеми, както и представените към тях приходни касови ордери и разходни касови ордери са били оспорени като неверни и създадени за целите на настоящото исково производство. Освен това, всички представени договори са от един и същи вид, сключени на едно и също основание и могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции, а с оглед общия размер на заемната сума от 78 162,18 лв., предоставянето на паричните средства, на основание приложимите разпоредби от Закона за ограничаване на плащанията в брой, е следвало да бъде осъществено единствено по банков път, за да бъде надлежно удостоверено реалното предаване на съответната заемна сума, което е първият съществен елемент от фактическия състав за възникване на заемното правоотношение.

Противопоставят се доводи, че уговореният незначителен срок за връщане на заемните суми - пет - десет дни, поражда опасения относно 4 безпроблемното издължаване на паричните задължения и води до извод, че падежите в посочените договори са уговорени именно с намерение да не бъдат изпълнени тези парични задължения, за да бъдат изнесени имотите на „Инмат 2004“ ООД на публична продан и същите да бъдат осребрени, които факти обосновават несъществуването на паричните задължения, в допълнение към факта, че договорите са подписани от представляващото и двете дружества едно и също физическо лице, действайки недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави.

Въззивникът се позовава на обстоятелството, че дружеството „Инмат 2004“ не осъществява търговска дейност, считано от 25.01.2017 г., поради което и не генерира разходи, за които да е необходимо ползването на заемни средства за попълване на оборотните му средства, а оспорените приходни касови ордери и разходни касови ордери не отговарят на изискванията на чл.6 от Закона за счетоводството.

Относно договора за цесия от 20.08.2021 г. се сочи че до „Инмат 2004“ ООД е изпратено уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД на 24.08.2021 г., чието получаване от длъжника не е удостоверено по надлежния ред, като не е посочено качеството на лицето, получило уведомлението, поради което извършената цесия няма действие по отношение на длъжника и задълженията му не могат да бъдат увеличени със сумата на прехвърленото вземане.

Претендира се, че прехвърленото вземане е погасено по давност, преди сключване на договора за цесия, тоест то не съществува към момента на сключване на договора, поради което не може да увеличи сумата на задълженията, визирана в общия размер на атакуваното споразумение.

Не е отчетено, според въззивника, че към отговора на „Технострой инженеринг 99“ АД липсват представени документи, които е следвало да му бъдат предадени от цедента, които единствено могат да удостоверят съществуването на вземането, поради което, на това основание, прехвърленото вземане се квалифицира като несъществуващо.

По отношение на сделката по продажба на машини и съоръжения, собственост на „Инмат 2004“ ООД се твърди, че въззиваемите се сключили сделката в нарушение на приложими законови разпоредби - чл.15 ЗКПО и чл.27, ал.3, т.1 ЗДДС и с цел да се занижи в максимален размер продажната цена на обектите, за да не се постигне, чрез извършеното прихващане, 5 погасяване на паричните задължения на „Инмат 2004“ ООД към „Технострой инженеринг 99“ АД, които да останат в размера им, посочен в атакуваното споразумение.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Технострой инженеринг 99“ АД, в който въззивната жалба се оспорва и се претендира оставянето й без уважение, с потвърждаване на постановеното от първоинстанционния съд решение, като правилно и законосъобразно.

Въззиваемото дружество изразява становище, че изложените аргументи в жалбата, че между страните е налице фигурата на даване без основание, а не предаване на заемна сума, са неоснователни. Застъпва се позиция, че в процеса, при условията на пълно и главно доказване, е доказано предаването на заемните суми, като „Инмат 2004“ ООД е получило заемните средства в период, в който въззивникът е бил един от управителите му, както и е бил изпълнителен директор на „Технострой инженеринг 99“ АД, което, според този възвиваем, означава, че неформалният реален договор за заем е сключен именно от него.

В отговора се обсъжда, че не е налице правна норма, която да ограничава сключването на правни сделки от двама търговци, които се представляват от едно и също физическо лице и доколкото законът не предвижда такава забрана, договорите не са нищожни.

Настоява се, че продадените от „Инмат 2004“ ООД машини са били ползвани десет - тринадесет години и излагани на външни атмосферни условия, което е довело до лошото им техническо състояние, към момента на закупуването им, с което купувачът е бил наясно, поради което платената за тях цена се явява дори прекомерна.