Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 04.01.2019, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Административно наказателно дело 264/2018
Вид
Решение № 3
Подписан
04.01.2019
В сила
25.03.2019
Състав
ВЛАДИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА ЦАРИГРАДСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 230 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 113 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 113, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 222а · Закон за защита на потребителите
  • чл. 231 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 34 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 337, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 1 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№_____ гр. Луковит, 04 януари 2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЛУКОВИТСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА при секретаря М.

Д. като разгледа докладваното от председателя АНД

№264/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.

Образувано е по повод на жалбата на „Теленор България“ ЕАД гр.София, р-н М., ж.к.“М.-*“, Б. п. С., сграда *, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш. чрез пълномощник адв. С. К.срещу Наказателно постановление №2018-0044620 от 16.07.2018 г., издадено от Директора на регионална дирекция към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗЗП и на основание чл. 222а и чл. 231 от ЗЗП му е наложена глоба в размер на 3000 лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление (НП) по съображения, че същото е незаконосъобразно.

Изложени са подробни оплаквания за нарушения на административно производствените правила, систематизирани както следва: непосочване на мястото и дата на извършване на нарушението; неправилна правна квалификация; липса на нарушение; нарушение при определяне на размера на санкцията.

Иска се при условията на алтернативност да бъде намалена имуществената санкция за нарушение по чл.113, ал.1 до минимално определения от закона размер.

В съдебно заседание страните – редовно призовани, не изпращат представители.

Въззиваемата страна – КЗП РД Русе, представя писмено становище с аргументи относно неоснователността на жалбата и е отправено искане НП да бъде потвърдено изцяло. Към становището са приложени писмени доказателства.

От показанията на разпитаните по делото свидетели - актосъставителят В.Н.И. – главен инспектор в КЗП и Е.Е. Е.– бивш служител на КЗП, и писмените доказателства – Сервизни протоколи, писма, акт за удовлетворяване на рекламация, договор за лизинг, разписки, протоколи, АУАН, жалба, гаранционна карта, гаранционни условия, фактура

№**********/07.08.2017г., влязло в сила наказателно постановление и съдебно решение, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА

ОБСТАНОВКА:

На

07.08.2017 г. между „Теленор България“ ЕАД (лизингодател) и М. И. М.-Ч. (лизингополучател) е сключен Договор за лизинг ( приложен на л. 12), по силата на който търговецът предоставил на лизингополучателя за временно (за 23 месеца) и възмездно ползване устройство - телефон LG K8 2017 Grey, със сериен номер 354965082148467 с уговорено право да се придобие собствеността върху устройството с договор за изкупуване.

За сделката „Теленор

България“ ЕАД издало Фактура №**********/07.08.2017 г. с нулева стойност, както и Гаранционна карта, в която е посочено, че продажбата на продукта с IMEI No. 354965082148467 е извършена с описаната фактура (видно от копията на документите, приложени на л. 35-36).

Два дни след придобиване на телефона

М. Ч. установила технически проблем при използването му – заглъхване, за което предявил рекламация пред „Теленор България“ ЕАД – магазин гр. Луковит.

Рекламацията е приета от търговеца на 10.08.2017 г., в чийто сервиз е направено обновяване на софтуера и след тест е върнат на потребителя, за което е Съставен сервизен протокол № *********/16.08.2017 г. с описание на повредата: „CP-Communication Problem“, забележки при приемане на апарата в магазина „запазен“.

Последвали са още 4 рекламации, за които са съставени сервизни протоколи, както следва: Сервизен протокол № *********/28.08.2017 г. , с описание на повредата: „CP – Communication Problem, CP – Network Problem, CP – Alert Problem, CP-Display“, забележки при приемане на апарата в магазина:

„като нов закупен преди 10 дена“; Сервизен протокол № *********/02.10.2017 г. с описание на повредата: „Communication

Problem, CP – Network Problem“, забележки при приемане на апарата в магазина: „като нов“; Сервизен протокол № *********/23.10.2017 г. с описание на повредата: „Communication Problem,

CP – Network Problem“, забележки при приемане на апарата: „като нов“;

Сервизен протокол № *********/31.10.2017 г. , с описание на повредата: „Communication

Problem“, забележки при приемане на апарата в магазина: „нов“.

Последната рекламация е направена на 27.10.2017 г., когато е приет телефона. След 14-дневен тест в сервиза на търговеца е съставен сервизен протокол № *********/31.10.2017 г., с описание на повредата:

„Communication Problem“, забележки при приемане на апарата в магазина: „нов“, телефонът е върнат на потребителя на 15.11.2017 г. с удостоверяване, че няма никакви проблеми с устройството.

На 20.12.2017 г. потребителят М.Ч., чрез съпруга си Г.Ч., възложила на трето лице – „Сръчко Сервиз“

ЕООД – гр. София, да отстрани повредата в телефона. В изпълнение на възложеното, третото лице е извършило ремонт чрез смяна на резервна част – PSB Assembly Main.

По повод на жалба от потребителя М.Ч. на 08.01.2018 г. е извършена проверка в магазина на търговеца в гр. Луковит, ул. “Възраждане“ № 88 от служителите на КЗП В.И. и Е. Е., документирана в протокол, с който търговецът е запознат с жалбата и му е разпоредено на 22.01.2018 г., 10.00 часа да представи в КЗП – звено Ловеч становище по жалбата, както и доказателства, установяващи, че несъответствието на стоката не е съществувало към момента на договора – 07.08.2017 г.

В предоставения срок търговецът не е изпълнил разпореждането да представи доказателства и становище.

С писмо с Изх.№Р0366/31.01.2018 г. директорът на

КЗП РД Русе е поканил представител на дружеството да се яви на 13.02.2018 г. в 15.30 часа в КЗП звено Ловеч за съставяне на АУАН с предупреждение, че в противен случай актът ще се състави при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.

Поканата е връчена на представител на търговеца на 02.02.2018 г.

След срока за представяне на документи и за съставяне на акт, едва на 27.02.2018 г. търговецът е депозирал становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че причините за рекламациите са свързани с инсталиране на неподходящ софтуеър на телефона.

На 27.02.2018 г. В.И. – главен инспектор в КЗП

РД Русе съставила АУАН № К-0044620 в присъствието на Е. Е. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, като е описала подробно установените в Констативния протокол от проверката на 08.01.2018 г. обстоятелства свързани с предявените рекламации по дати, включително последното връщане на телефона на 15.11.2017 г. след престой в сервиз на търговеца.

Отразено е, че до датата на съставяне на акта 27.02.2018 г. рекламацията на потребителя не е удовлетворена, с което е нарушен чл. 113 ЗЗПотр Актът е предявен и връчен на упълномощен представител на търговеца на 26.03.2018 г.

След съставяне на акта – на 22.06.2018 г. в търговския обект на търговеца – магазин Теленор 3612 в гр. Луковит е съставен Акт за удовлетворяване на рекламацията на потребителя чрез замяна на телефона с друг.

Въз основа на съставения АУАН на 16.07.2018 г. е издадено обжалваното НП от Ц.Х.Х. - Директор на КЗП РД – Русе, в което са възпроизведени констатациите на актосъставителя свързани с 5-те предявени рекламации и дейностите на търговеца във връзка с това. Прието е, че търговецът не е представил доказателства за това, че несъответствието на стоката с договора за продажба не е съществувало към покупката на 07.08.2017 г.

Прието е, че до 15.11.2017 г., а и до 27.02.2018 г. търговецът не е привел стоката – процесния телефон, в съотвествие с договора за продажба, с което е нарушен чл. 113, ал. 1 ЗЗПотр.

Добавено е обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на §13, т. 21 ДР на ЗЗПотр – в едногодишния срок от влизането в сила на НП №2016-036411/17.03.2016 г., потвърдено с решение на Административен съд Русе, влязло в законна сила на 17.01.2017 г.

За това нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗЗПотр и на основание чл. 222а и чл.231 от същия закон на „Теленор България“ АД е наложена глоба в размер на 3 000.00 лева.

В хода на съдебното следствие е представено Наказателното постановление от 17.03.2016 г., издадено от въззиваемата страна, с което на „Теленор България“

ЕАД за нарушение на чл. 113, ал.1 ЗЗПотр и на основание чл. 222а от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева.

С окончателно Решение на Административен съд

Русе от 17.01.2017 г. наказателното постановление е изменено, като санкцията е намалена на 500.00 лева.

По правото

Съдът служебно провери и прие, че в хода на административнонаказателното производство са спазени всички правила на ЗАНН, регламентиращи формалните изисквания за съставяне на АУАН и издаване на НП. АУАН е съставен при спазване на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя. Актът е предявен редовно и връчен на упълномощен представител на търговеца.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 &nbsp ЗАНН.

Представени са доказателства, удостоверяващи компетентността на актосъставителя и на наказващия орган – двете Заповеди на Председателя на КЗП с №№ 290/22.04.2015 г. и 355 ЛС/22.04.2015 г.

Оплакванията за непосочване на мястото и дата на извършване на нарушението съдът прие за неоснователни, доколкото недвусмислено от описанието на обстоятелствата на нарушението може да се направи логически извод, че мястото на извършване на нарушението е търговския обект – магазин „Теленор“ в гр. Луковит на посочения адрес. От обстоятелствата е ясно, че там са били предявени рекламациите на потребителя, съответно там е било дължимо действието, което според обвинението съставлява нарушение осъществено чрез бездействие.