Определение № 506 от 03.09.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 506

03.09.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

5-ти наказателен

На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20201000600964 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Н. С. К. срещу определение от 11.08.2020 г. на СГС, НО, 13-ти състав, постановено по н.ч.д.

№ 2895/20 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения К. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда, постановена по НОХД №1500/2014г. на СГС, влязла в сила на 02.02.2015г.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е преценил, че към настоящия момент осъденият не отговаря на чл. 439а от НПК, поради което е отправено искане за отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в частната жалба, материалите по делото и служебно провери правилността на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

СГС е бил сезиран от лишения от свобода Н. К. с молба за постановяване на предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 11 години и 1

4 месеца, наложено му по НОХД № 1500 /2014 г. по описа на СГС. При съблюдаване на процесуалните правила на производството по чл.437 - чл.440 НПК, съдът е разгледал подадената молба и след като е преценил всички приложени по делото материали, основателно е счел, че не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения по смисъла на чл.439 а от НПК, за да постанови исканото условно предсрочно освобождаване.

Анализирайки доказателствения обем, обосновано решаващият съд е посочил, че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от наложеното на лишения от свобода наказание /а именно- 8 години, 1 месец и 9 дни/, с оглед оценката на наличните доказателства по делото, данните за поведението на осъдения в пенитенциарното заведение, както и показателите на риска от вреди за обществото и рецидив- 64 точки /отчетени във високия регистър/, не са налице убедителни доказателства, че осъденият К. се е поправил или е направил всичко зависещо от него, за да постигне убедителен резултат в тази насока. Обстоятелството, че отначало на изтърпяване на наказанието /един сравнително продължителен период от време/, стойностите на риска от рецидив са редуцирани едва с четири пункта спрямо първоначално отчетените, от своя страна води до извода за неблагоприятна прогноза за бъдещата ресоциализация на осъденото лице. Налице са сериозни дефицити в личностен план. Основните проблемни зони при осъдения са свързани с неосъзнаване тежестта на деянието - налице са трайно формирани оневинителни нагласи, неумение да разпознава проблемите си и да ги решава по законосъобразен начин. Констатирана е злоупотреба с алкохол, като съществен фактор, участващ при извършване на всички правонарушения.

Показателен е и факта, че към настоящия момент първоначалния режим на изтърпяване на наказанието не е заменен с по-лек, респективно осъденият не е преминал все още етапите на прогресивната система. В този смисъл, правилна и обоснована се явява констатацията на контролирания съд, че за относително дългия престой на молителя К. в МЛС не е постигнато корекционно и възпитателно въздействие спрямо него, т.е. не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Наличието на трайно установените криминални нагласи, липсата на критичност, незначителното снижаване на стойностите на риска от рецидив и вреди, както 2 и запазването на дефицитните зони у молителя означават, че не е постигната съществена положителна /камо ли пък трайна такава/ промяна в отношението му към поемане на отговорност, в промяна на мисленето и поведението, в регулиране на импулсите му. Не на последно място, и настоящата инстанция намира, че фактически изминалия период от време, на фона на определеното наказание на лишения от свобода е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната превенция на наказанието, с оглед което уважаването на молбата би могла да се разтълкува като форма на безнаказаност. И това е така, доколкото предсрочното освобождаване, освен за генералната превенция, има изключително важно възпитателно и превантивно значение и спрямо другите осъдени лица, защото въздейства чрез самия факт на освобождаването на осъдения, преди изтичането на срока на наказанието.

Изложеното, води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия момент не са настъпили положителни промени (камо ли пък трайни такива) в съзнанието и поведението на осъдения К., изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода и че съществуващите данни указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него с цел промяна в отношението му към правонарушението. В този смисъл, обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр.

341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.08.2020 постановено по НЧД № 2895/2020 г. по описа на СГС , НО, 13-ти състав. г.,

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4