Решение № 591 от 14.05.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№………./14.05.2019г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА при секретар Димитричка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията

Дрингова въззивно гражданско дело № 370по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 56588/28.08.2018г. на Ж.Б.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Т., срещу решение № 3506 от 25.07.2018г., постановено по гр.дело № 8193/2017г. на Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав, в частта му, с която е допуснат до делба апартамент № 31, находящ се в гр.Варна, ***** с площ от 70,33 кв.м., с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна, ведно с избено помещение без площ по нотариален акт, заедно с припадащите се 3,1881% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***. при квоти от по 1/3 ид.ч. от имота за всеки от съделителите М.А.М., ЕГН********** ***, Ж.Б.К., ЕГН ********** и И.А.К. ЕГН **********,***, на осн. чл.34 от ЗС.

В жалбата е изложено становище за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Излага, че обжалваното решение не е основано на съвкупната преценка на всички доказателства по делото и при обсъждане на доводите и възраженията на страните.

Изразява несъгласие с извода на съда за успешно проведено от ищцата оборване на презумпцията за съвместен принос на съпрузите за придобиване на имущество по време на брака, довел до извода, че делбеният имот е закупен с лични средства на наследодателя *****. Счита, че е провела успешно насрещно доказване, с което са опровергани изцяло фактите, отразени в декларация от 11.04.1994г. Не споделя и становището на първоинстанционния съд, че показанията на свидетелите Наумов и Велинова биха довели до опровергаване съдържанието на изходящ от страната документ. Отправеното искане е за отмяна на решението в частта на квотите на съделителите.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от М.А.М., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от И.А.К., в който е изразено становище за основателност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за неправилно. Моли за отмяна на решението в обжалваната част.

Образувано е и по въззивна частна жалба вх. № 55257/21.08.2018г. от Ж.Б.К., ЕГН ********** и И.А.К., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Т., срещу решение № 3506 от 25.07.2018г., постановено по гр.дело № 8193/2017г. на Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав, в частта му, имаща характер на определение по чл.344, ал.2 и ал.3 от ГПК, с която е постановено гараж, находящ се в ***** с площ от 23,40 кв.м. по документ за собственост, а по скица 24 кв.м., съставляващ обект с идентификатор № ***, по КККР, построен в държавно дворно място, с идентификатор № ***, а по документ за собственост съставляващо имот с пл.№ 14, кв.223 по плана на 12-ти м.р. на гр.Варна, цялото с площ от 250 кв.м. до приключване на производство за делба да се ползва от двете въззивници, за което ползване са осъдени да заплащат в полза на въззиваемата М.А.М., ЕГН********** *** месечно по 33,33 лв.

Частните въззивниците излагат, че с отговора на исковата молба изрично са заявили, че не ползват гаража и нямат ключ за него, като не желаят да го ползват и в бъдеще, което искане е поддържано до приключване на производството пред първата инстанция. Намират, че ползването на този имот следва да се предостави на въззиваемата.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпило възражение от М.А.М., в което е изразено е становище за неоснователност и необоснованост на частната жалба и искане същата да се остави без уважение.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството по гр. дело № 8193/2017г. на ВРС е образувано по предявени от М.А.М. срещу Ж.Б.К. и И.А.К. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.34 от ЗС.

Ищцата излага в исковата молба, че с ответниците са съсобственици на недвижими имоти, лична собственост на общият им наследодател *****, поч. на 23.07.3016г., като ищцата е негова дъщеря от първи брак, ответницата Ж.К. – негова втора съпруга, а ответницата И.К. – дъщеря от втория брак. Твърди се, че приживе наследодателят е притежавал следните недвижими имоти в гр.Варна, останали след смъртта му в неговото наследство: Апартамент № 31, находящ се в ****с площ от 70,33 кв.м., с идентификатор №*** по КК на гр.Варна, ведно с избено помещение без площ по нотариален акт, заедно с припадащите се 3,1881% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 110135.1503.45.

Горепосоченият недвижим имот е придобит от наследодателя на ищцата с нотариален акт за покупко-продажба №125, том XVI, дело №5497/11.04.1994г. на нотариус ****** при ВРС по време на сключения на 25.11.1990г. втори по ред граждански брак на наследодателя и с ответницата Ж.Б.К.. Ищцата твърди, че жилището е закупено изцяло с лични средства на *****, без наличие на принос от страна на съпругата му Ж.К., като с нотариално заверена декларация рег. № 6583/11.04.1994г. на нотариус при ВРС, Ж.Б.К. е направила признание за неизгодния за нея факт.

Ищцата твърди, че приживе наследодателят е придобил по дарение от родителите си гараж, находящ се в гр.Варна, ул.“Теодосий Търновски“ № 5, с площ от 23,40 кв.м. по документ за собственост, а по скица -24 кв.м., съставляващ обект с идентификатор №***, по КК, построен в държавно дворно място, с идентификатор №***, а по документ за собственост съставляващо имот с пл.№14, кв.223 по плана на 12-ти м.р. на гр.Варна, цялото с площ от 250 кв.м.

Дарението е обективирано в нотариален акт за дарение № 177, том XII, дело №3969/12.06.1991г. Ищцата твърди, че след смъртта на наследодателя си няма достъп до наследствените имоти, като същите се ползват от ответниците. Моли да се извърши съдебна делба на наследствените имоти, съсобствени между страните по делото, при равни квоти. Предявява искане на основание чл.344 ал.2 от ГПК с решението си за допускане на делбата да се осъдят ответниците да заплатят на ищцата сумата от 300лв. месечно, представляваща обезщетение за ползването на апартамента и сумата от 50лв. месечно, представляваща обезщетение за ползването на гаража, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното извършване на делбата.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор срещу подадената искова молба, като не възразяват против допустимостта на исковете, но оспорват твърденията на ищцата, че апартамент № 31, находящ се гр.Варна, ул.“Дрин“ №45 е закупен с лични средства на наследодателя ****, липсата на съвместен принос при придобиването на апартамента от страна на съпругата, както и че след смъртта на наследодателят, гаража, находящ се в ***** се ползва изцяло от ответниците и че те не допускат ищцата в него. Не възразяват гаража да се допусне до делба при посочените в исковата молба квоти. Възразяват апартамент №31, находящ се в ***** да е съсобствен между страните при посочените квоти, като твърдят, че придобиването на собствеността му е в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи и че същият е в режим на СИО към датата на прекратяване на брака със смъртта на **** и е съсобствен между страните по делото при квоти: за Ж.Б.К. - 4/6 идеални части, за И.А.К.-1/6 идеални части, за М.А.М.-1/6 идеални части. Ответниците твърдят, че наследодателят **** не е имал законен източник за придобиване на парични средства, достатъчни за закупуването на недвижим имот. Твърдят, че процесният апартамент е закупен в резултат на съвместен принос от двамата съпрузи и финансова помощ от родителите на Ж.К.. За закупуването на апартамента са вложени средства, придобити от продажбата на два леки автомобила, като заплатената действителна цена за апартамента била в размер на 200000 неденоминирани лева, като родителите на Ж.К. са предоставили част от тази сума в размер на 120000 неден. лева. Част от тези пари са платени лично от майката на Ж.К., като капаро в деня на сключване на предварителния договор за закупуване на имота, а остатъкът е предаден от нея на ***** в деня на сключване на нотариалната сделка. Твърдят, че Ж.К. е допринесла за закупуване на апартамента с чрез грижа за невръсното им дете и работа в домакинството. Твърдят, че Ж.К. е подписала декларация рег. № 6583/11.04.1994г. на нотариус при ВРС под упражнена психическа принуда от страна на *****.

Ответницата И.А.К. оспорва истинността на фактите и обстоятелствата в декларация рег.№6583/11.04.1994г. на нотариус при ВРС. Ответниците оспорват автентичността на декларация рег.№ 6583/11.04.1994г. на нотариус при ВРС, като твърдят че същата представлява препис от несъществуващ документ. По направеното искане по реда на чл.344, ал.2 ГПК, ответниците заявяват, че към настоящия момент живеят и ползват апартамента, като желаят да продължат да го ползват и по време на делбата, а ищцата М.М. да ползва гаража.

С обжалваното решение исковете за делба са уважени, като до делба са допуснати двата недвижими имота, при равни квоти на съделителите. Със същото решение съдът е постановил ползването на двата недвижими имота да се осъществява от двете ответници, за което ползване същите да заплащат на ищцата обезщетение от по 60 лв., на осн. чл.344, ал.2 от ГПК.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От удостоверение за наследници изх. № 160839/16.09.2016г. се установява, че **** е починал на 23.07.2016г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Ж.Б.К. и двете си дъщери М.А.М. и И.А.К..

От заверено за вярност копие от НА №125, т.ХVІ, нот.д.№ 5497/94г. на Варненски нотариус, се установява, че на 11.04.1994г. **** е продал на **** недвижим имот, находящ се в ****** и представляващ ап.31, със застроена площ от 70.33кв.м. с прилежащото му избено помещение, заедно с припадащите се 3.1881% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място.

От заверено за вярност копие от НА №177, т.ХІІ, нот.д. № 3969/91г. се установява, че на 12.06.1991г. ***** и *****. са дарили на сина си ***** гараж с площ от 23.40кв.м., построен върху държавно дворно място, цялото с площ от 250 кв.м., съставляващо имот пл.№14, кв.223 по плана на 12-ти подрайон на *****, заедно с правото на строеж.

Съгласно представеното удостоверение от Община **** **** за времето от 29.12.1974г. до 04.11.1981г. е бил в граждански брак, който е прекратен по съдебен път, след което считано от 25.11.1990г. е встъпил във втори граждански брак с ответницата Ж.Б.К..

По делото са използвани специални знания чрез провеждане на съдебно-оценителна експертиза. Според заключението на вещото лице Стефан Данговски пазарният месечен наем за апартамента е 260 лв., а за гаража 100 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством водените от страните свидетели, чиито показания съдът ще обсъди в мотивите си при необходимост.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на имотите се определят от основанието и момента на придобиване на правото на собственост.

Разпечатката съдържа 39 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fbf934c2-cc3b-472f-af15-423f6719856f