Решение № 260089 от 26.03.2021, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Административно наказателно дело 47/2021
- Вид
- Решение № 260089
- Подписан
- 26.03.2021
- В сила
- 15.04.2021
- Състав
- ВЕРОНИКА АНТОНОВА БОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.150, ал.3, т.4 · Закон за управление на отпадъците
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр. Враца,
26.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА при участието на секретаря Р. Маркова като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. №47/2021 г. по описа на ВрРС за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Косаня
ЕАД, гр. Враца, против Наказателно постановление /НП/ №30-733-ДХ/31.12.2020 г. на директора на РИОСВ Враца, с което на основание чл.150, ал.3, т.4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, вр. чл.22, ал.4 от Наредба №1/04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, на дружесвото жалбоподател е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000,00 лв.
В жалбата се излагат доводи, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, като не е посочено коректно мястото и датата на извършване на нарушението, както и че не са изложени съображния за неприложението на чл.28 ЗАНН. При това се моли за отмяна на санкционния акт.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Хр. П. – ВрАК, който поддържа жалбата и излага съображения за незаконосъобразност на НП.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Софиянска, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови доказателства – разпитана е св. Д. Х..
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 05.10.2020 г., дружеството жалбоподател извършило трансграничен превоз /внос/ на отпадъци с кодове 17 04 02 – алуминий и 17 04 07 – смеси от метали, в количество от 18,510 т. Същите били внесени за операция по оползотворяване с код R12 – размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R1-R11.
Вносът на отпадъците е извършен с документи за трансграничен превоз – Приложение VII на Регламент (ЕО)
№1013/2006 г., тъй като цитираните кодове попадат с Зеления списък (В1010) на отпадъци, съгласно Регламента.
На 24.11.2020 г. , при извършена от св. Д. Х. – младши експерт с дирекция КПД при РИОСВ - Враца, проверка, се установило, че дружеството не е изпратило информация до инспекцията за осъществяване на внос на отпадъци за извършения на 05.10.2020 г. превоз и за установеното е съставен Констативен протокол №733-ДХ/24.11.2020 г.
На 30.11.2020 г. св. Д. Х. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН, в който посочила, че като е извършило трансграничен превоз /внос/ на отпадъци с кодове 17 04 02 – алуминий и 17 04 07 – смеси от метали, в количество 18,510 т. и не е изпратило информация за извършения превоз до инспекцията за осъществяване на внос на отпадъци, дружеството е извършило нарушение по чл.150, ал.3, т.4 ЗУО, вр. чл.22, ал.4 от Наредба №1/04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Посочила също, че превозът е извършен на 05.10.2020 г., а нарушението е извършено на 24.11.2020 г., когато е извършена самата проверка. АУАН е съставен в присъстивето на предсатвител на дружеството и му е връчен лично.
Въз основа на съставения АУАН, на
31.12.2020 г. е издадено обжалваното НП, с което при идентично описание на фактическата обстановка, нарушението е квалифицирано като такова по чл.150, ал.3, т.4 ЗУО, вр. чл.22, ал.4 от Наредба №1/04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри и на дружеството е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000,00 лв.
Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа показанията на св. Д. Х., които съдът кредитира като логични, последователни и незаинтересовани. От показанията на свидетелката се установява времето и мястото на извършената проверка, както и направените констатации – свидетелката лично е извършила проверка на 24.11.2020 г. и е установила, че на 05.10.2020 г. дружеството е извършило трансграничен превоз /внос/ на отпадъци с кодове 17 04 02 – алуминий и 17 04 07 – смеси от метали, в количество 18,510 т. и не е изпратило информация за извършения превоз до инспекцията за осъществяване на внос на отпадъци. От показанията на свидетелката се установява и това къде и при какви обстоятелства е съставен АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелката в цялост. В подкрепа на същите е и съставения за проверката Констативен протокол №733-ДХ/24.11.2020 г., към който съдът се отнесе с доверие.
Съдът кредитира и приложените по делото писмените доказателства. Доколкото обаче установената по делото фактология е еднозначно установена, съдът намира по-подробното обсъждане на доказателствената съвкупност за ненужно и обременяващо съдебния акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в установения в чл.59, ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, от компетентни органи и е налице редовна процедура по връчването им. Съдът обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно:
С повдигнатото фактическо обвинение, дружеството е обвинено в това, че на 05.10.2020 г. е извършило трансграничен превоз /внос/ на отпадъци с кодове 17 04 02 – алуминий и 17 04 07 – смеси от метали, в количество 18,510 т. и не е изпратило информация за извършения превоз до инспекцията за осъществяване на внос на отпадъци. Посочено е, че нарушението е извършено в деня на извършване на проверката – 24.11.2020 г. и че представлява нарушение на чл.150, ал.3, т.4 ЗУО, вр. чл.22, ал.4 от Наредба №1/04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. В сочената като нарушена норма обаче, която норма е словесно изписана и в АУАН и в НП, изрично е отразено, че „лицата уреждащи превози за или внос в Р България на отпадъци по Регламент (ЕО) №1013/2006 г. и получателите на отпадъци, в случаите за които не се изизсква нотификация, изпращат до РИОСВ по местоназначение на отпадъците по електронна поща не по-късно от деня на натоварване копие на попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) №1013/2006 г., подписан в поле 12.“ В случая св. Д. Х. несъмнено е установила, че дружеството е извършило трансграничния превоз /внос/ на отпадъци на 05.10.2020 г. При това и с оглед посоченото в закона, наказващият орган е следвало да приеме, че последният възможен ден, в който дружеството е можело да изпълни задължението си по чл.150, ал.3, т.4 ЗУО, вр. чл.22, ал.4 от Наредба №1/04.06.2014 г. е била именно датата 05.10.2020 г. А от тук е следвало да приеме, че нарушението, изразяващо се в бездействие, е извършено в деня, следващ извършения превоз, а именно 06.10.2020 г. Въпреки тази законодателна и фактическа яснота, и в АУАН и в НП е отразено, че нарушението е извършено на 24.11.2020 г., което е датата на извършване на проверката и установяване на нарушението, но категорично не е датата на извършването му. Неправилно посочената датата на извършване на нарушението обуславя основание отмяната на санкционнния акт, първо защото не се доказва дружеството да е имало каквото и да е задължение да изпраща информация по чл.150, ал.3, т.4 ЗУО на 23.11.2020 г., за да е налице извършено на 24.11.2020 г. нарушение, и второ защото категорично се установява кога дружеството е следвало да изпълни задължението си, а именно най-късно на 05.10.2020 г. Ето защо настоящата инстанция приема, че вмененото обвинение е неправилно и санкционния акт следва да се отмени изцяло, ведно с всички произтичащи от това последици.
Основателни са и твърденията за напълно липсващо място на извършване на нарушението. Видно е, че и в АУАН и в НП не е посочено къде е извършено нарушението и къде е следвало да се подаде информацията, макар в посочената като нарушена норма изрично да е прието, че информацията се изпраща до РИОСВ по местоназначение на отпадъците. А липсата на място на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение, затрудняващо правото на защита на нарушителя и обуславящо на самостоятелно основание отмяна на санкционния акт с оглед неспазване на изискването на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
Извън гореизложеното, по отношение на материално-правната законосъобразност на НП, следва да се посочи, че от доказателствата по делото не се установява да е изпълнено изискването на чл.150, ал.3, т.4 ЗУО, вр. чл.22, ал.4 от Наредба №1/04.06.2014 г., при което нарушението е съставомерно. Не се приемат доводите на защитата, че така извършеното е маловажно нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като същото не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Но с оглед изложените по-горе съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното,
Врачански районен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №30-733-ДХ/31.12.2020 г. на директора на РИОСВ Враца, с което на основание чл.150, ал.3, т.4 от Закона за управление на отпадъците вр. чл.22, ал.4 от Наредба №1/04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, на „********, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на **** лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: