Определение № 12756 от 06.11.2026, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12756

Пловдив, 06.11.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XIV Състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20267180703546 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.166 АПК.

Образувано е по жалба от Т. А. Я., [ЕГН], [населено място], [улица], ет, 7, ап. 27, чрез адв. Н. И. Х., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-3156141 от 22.10.2026 г., издадена от старши полицай в сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП му е наложена мярка „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП - управлява МПС с прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“ В жалбата е направено искане на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.

Като основание се посочва обстоятелството, че мярката по чл. 171, т. 1 ЗДвП е преустановяваща и като такава се налага за осигуряване на безопасността и за преустановяване на нарушенията, а не като наказание. Сочи, че на 23.10.2026 ., ден след заповедта, жалбоподателят е сключил застраховка, поради което счита, че е отпаднала единствената причина за прекратяването и са налице материалноправни предпоставки за служебно възстановяване на регистрацията. Този нов факт съдът съобразява към приключване на устните състезания, но оттук нататък мярката не предотвратява и не преустановява нарушение, не отстранява и вредни последици, каквито няма: не е настъпило пътнотранспортно произшествие и не е застрашен животът или здравето на други участници в движението. Поради това счита, че продължаващото отнемане засяга жалбяподятеля повече от необходимото (чл. 6, ал. 2 АПК) и причинява вреда, явно несъизмерима с целта (чл. 6, ал. 5 АПК). Представя застрахователна полица № BG/22/126003667998 от 23.10.2026 г. и сметка № Р***.

След като се запозна с искането за спиране, с представените към него доказателства, съдът намира за установено следното:

Настоящият съдебен състав намира искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за процесуално допустимо съгласно чл.166 АПК, но и за основателно.

В случая от самата заповед е видно, че административният орган не е включил в нея разпореждане за предварително изпълнение, а такова е допуснато по силата на закона.

В чл. 171, ал.1 от ЗДВП е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, изчерпателно посочени в нормата на закона, като една от тях е по б. "з", гг) (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В практиката си ВАС приема, че дори когато съдът е сезиран с оспорване на основание чл. 60, ал. 4 от АПК, но от доказателствата по делото е безспорно видно, че актът, с който е допуснато предварително изпълнение е влязъл в сила, оспорването следва да бъде разгледано от съда като искане за спиране на предварителното изпълнение/ и именно затова съдът го разглежда в тази хипотеза.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 от същата разпоредба. Според последната, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Според цитираните норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2/ пред каквото хипотеза сме изправени.

За разлика от случаите, в които административния орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в случаите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят е този, който нормативно презюмира наличието на един или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта.

При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б.з), гг) от ЗДвП. Законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес. Следователно фактите, които жалбоподателят противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост.

В случая в съответствие с актуалната практика на ВАС по аналогични казуси ( определение № 1738 от 16.02.2026 г. по адм.дело № 1267/2026 г. на ВАС, определение № 1661 от 13.02.2026 г. по адм.д. № 979/ 2026 г. по писа на ВАС) съдът следва да анализира установеното деяние като основание на акта за допуснатото по закон предварително изпълнение от гледна точка на вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и дали е постигната защитимата от закона цел.

Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 22.10.2026 г. за нарушение, което е установено с АУАН от 22.10.2026 г. около 16,55 часа в [населено място], на [улица], управлява лек автомобил Ауди А6 с рег.№ [рег. номер], който е бил с прекратена регистрация към 23.06.20226 г. поради изтекла застраховка ГО на автомобилистите.

От представената задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е видно, че процесното МПС – лек автомобил Ауди А6 с рег.№ [рег. номер] се установява налична такава за времето от 23.10.2026 г. в 10,30 ч. до22.10.2027г. 23:59:00ч. Това означава, че към 10.30 часа на 23.10.2026г. предварителното изпълнение на оспорената заповед не реализира преследваната от закона преустановителна цел.

Съдът споделя направените твърдения от жалбоподателя относно неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта, тъй като то би причинило значителна и трудно поправима вреда като противопоставим на обществения интерес, доколкото отсъстват данни за обоснована опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта, респект. за възможност от закъснение на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. По този начин спирането на изпълнението привременно защитава накърнената правна сфера на жалбоподателя. То се изразява в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай настоящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие (издаденият АУАН за същото нарушение, за което е издаден и акта за прилагане на ПАМ при преустановено вече нарушение).

Това налага постановяването на определение, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-3156141 от 22.10.2026 г., издадена от старши полицай в сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР – Пловдив, с която на жалбоподателя Т. А. Я., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП, до приключване на производството по настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�