Решение № 558 от 14.12.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 440/2022
- Вид
- Решение № 558
- Подписан
- 14.12.2022
- В сила
- 21.03.2024
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева
Други актове по делото
- Протокол № 639 от 22.11.2022 · Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.117 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.6 ал.2 · Закон за счетоводството
- чл.327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 558 гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20225001000440 по описа за 2022 година намери следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано в резултат на подадена въззивна жалба от Г.М. ЕООД, ЕИК *********, представлявано дружество от управителя М. А. В., и от М. А. В., чрез процесуалния представител адвокат Л. М., срещу постановеното решение № 25 от 21.04.2022 г. по търг.дело №126/2021 г. по описа на Окръжен съд П..
С обжалваното решение е уважен иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от Б.*-** ООД, ЕИК *********, против Г.М. ЕООД, ЕИК *********, и М. А. В., като съдът е приел за установено по отношение на двамата солидарно отговорни ответници, че ищецът има вземане от тях в размер на 75 881,14 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2021 г. до изплащането на сумата, произтичащо от запис на заповед от 20.03.2020г., с издател Г.М. ЕООД и авалиран от М. А. В., за което вземане са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1976/2021г.по описа на Районен съд-гр.П..
Жалбоподателите са останали недоволни от така постановеното 1 решение, като считат, че е постановено в нарушение на материалния закон и без да е изяснено
Н.ълно от фактическа страна. Излагат подробни съображения относно изводите на съда за каузалното правоотношение, въведено с отговора на исковата молба, свързани с това, че след извършеното прихващане на 17.09.2020 г. падежът на записа на заповед не е актуален и коректен спрямо тях. Правят и доказателствено искане, свързано с оплакванията за допуснати процесуални нарушения от страна на съда. Молят да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения установителен иск. Претендират Направените по делото разноски.
Ответникът – въззиваемата страна Б.*-** ООД, представлявано дружество от управителя Д. Г. Б., чрез процесуалния му пълномощник адвокат Г. Б., е представил отговор, в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата и в съответствие с материалния закон.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след като разгледа делото и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срок от надлежни лица и срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да бъде разгледана по същество.
Видно от исковата молба, предявен е установителен иск по чл.422, по който ищецът Б.*-** ООД моли да се признае за установено спрямо ответниците Г.М. ЕООД и М. А. В. при условие на солидарност, вземането му в размер на 75 881,14 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2021 г. до изплащането на сумата, произтичащо от запис на заповед от 20.03.2020 г., с издател Г.М. ЕООД и авалиран от М. А. В., за което вземане са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1976/2021г. по описа на Районен съд-гр.П..
Ответниците оспорват иска, като посочват, че са изплатили сумата по записа на заповед. Навеждат каузално правоотношение във връзка с издаването на процесния запис на заповед, а именно същият е издаден за обезпечение на просрочени задължения на Г.М. ЕООД към ищеца. Твърдят, че между тези страни съществуват трайни търговски отношения от 2017 г., 2 като ищецът продавал на ответното дружество торове и препарати, а то на ищеца - зърно – царевица и пшеница. Така, ответното дружество имало задължения към ищеца по 4 бр. фактури и 11 бр. дебитни известия на обща стойност 74 650,73 лв., подробно описани в двустранен протокол за прихващане №281 от 17.09.2020 г. Ищецът имал към ответното дружество задължения по кредитно известие №270 от 18.08.2020 г. и фактура №*** от 16.09.2020 г., общо в размер на 76 314,73 лв., възникнали след подписване на процесния запис на заповед. С посочения протокол за прихващане страните са си прихванали задълженията и вземанията, в резултат на което се е достигнало до погасяване на задълженията, обезпечени по процесния запис на заповед.
В допълнителната искова молба ищецът потвърждава каузалните правоотношения и, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задълженията на ответното дружество по търговски сделки, които са били предмет на спогодба между страните от 20.03.2020 г., по която същите следвало да бъдат погасени до 31.07.2020 г. Твърди, че за да изпълни задълженията си, предложил на ответника да му достави царевица за обща цена 76 500 лв., за което била издадена фактура №*** от 16.09.2020 г. за доставка на 255 тона царевица. Страните прихванали задълженията си – задължението на ответника към ищеца от 79 965,58 лв. и от друга страна – задължението на ищеца към ответника от 76 500 лв., до размера на помалкото от тях, съгласно протокол за прихващане №281 от 17.09.2020 г.
Ответното дружество не изпълнило задължението си за престация на 255 тона царевица - предадени са само 24,7 тона царевица на стойност 7 410 лв., съгласно товарителница №******* от 18.01.2021 г. и кантарна бележка №***** от същата дата, което е по-малко от 10 % от цялото дължимо количество. Поради това е изпратена нотариална покана, връчена на 09.06.2021 г., с която е даден разумен срок за изпълнение, след изтичането на който ще се счита за развален договорът за продажба на останалото количество царевица. Твърди, че, поради това, с обратно действие е отпаднало и основанието за извършване на прихващането, тъй като е отпаднала дължимостта на едно от двете насрещни вземания. Твърди, че е доказана връзката между каузалното и абстрактното правоотношение.
Ответниците не са съгласни, че фактура №*** от 16.09.2020 г. е издадена вместо частично плащане, като твърдят, че тя е издадена на 3 самостоятелно основание по правоотношение за продажба на царевица.
Позовава се на осчетоводяването и от страните. Посочват, че поради дълготрайните отношения, не разполагат с писмени доказателства за доставка на царевицата. Посочват, че протоколът за прихващане е след датата на фактурата, както и че е съставен след подписване на процесния запис на заповед. Всичко това води до извод според него, че дружеството е изпълнило задълженията си чрез способа за прихващане.
Страните са ангажирали доказателства в съответствие със становищата си – писмени доказателства, свидетелски показания и съдебни експертизи.
Установява се, че е издаден запис на заповед от 20.03.2020г., с издател Г.М.
ЕООД, авалиран от М. А. В., за сумата 79 965,58 лв., с падеж 31.07.2020 г. За това вземане са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1976/2021г. по описа на Районен съд - гр.П., както и че е образувано изпълнително дело №603/2021 по описа на ЧСИ Д.С., че длъжниците са възразили, че поради това е указано на ищеца да предяви настоящия установителен иск, ведно с последиците, ако не стори това. Установява се, че настоящият иск е предявен в срока по чл.415,ал.4 от ГПК – в едномесечен срок от съобщението, с което му се указва тази възможност. То е връчено на 14.07.2021 г., а искът е предявен на 10.08.2021 г., което води до извод, че предявеният иск е допустим.
Така, както е издаден, записът на заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна. Следва да се приеме, че е автентичен документ, обективиращ волеизявлението на неговия издател. Материализира права и е доказателство за вземането.
Представлява едностранна сделка с абстрактен характер. Наличието на основание не е елемент от фактическия му състав и не е необходимо основание.
Следва да се има предвид, че подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът не е длъжен да посочи основанието на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед.
4
При положение, че издателят говори за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. При тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
Затова са събрани доказателства във връзка с възраженията на ответника съдебно счетоводна експертиза, свидетелски показания, както и писмени доказателства, при носене на доказателствената тежест от негова страна.
Пред въззивната инстанция е допусната и изготвена допълнителна задача към съдебно-счетоводната експертиза, която да даде отговор на въпросите, поставени на експертизата, но въз основа на справка в Н., тъй като задачата е била поставена на вещото лице пред първата инстанция, но не е изпълнена в тази и част.
Въз основа на представените писмени доказателства се установява изложената фактическа обстановка от двете страни досежно трайните им търговски правоотношения по взаимни доставки, спогодбата от 20.03.2020 г. и процесният запис на заповед от 20.03.2020 г., издаден за обезпечаване на задълженията по спогодбата, съставянето на фактура №*** от 16.09.2020 г. за доставка на 255 тона царевица, взаимно прихващане на вземанията и задълженията на страните, съгласно протокол за прихващане №281 от 17.09.2020 г., доставка на 24,7 тона царевица на 18.01.2021 г., съгласно посочени кантарна бележка и товарителница, връчването на нотариална покана на 09.06.2021 г. По делото са изслушани свидетели, както и е назначена съдебно счетоводна експертиза. Спори се дали е изпълнено задължението на ответното дружество по сключената спогодба от 20.03.2020 г., за действието на взаимното прихващане на вземанията и задълженията на страните, дали ответникът е изпълнил задължението си за доставка на 255 тона царевица по издадената от него фактура на 16.09.2020 г., породила ли е своето действие нотариалната покана и как това се е отразило върху настъпилото прихващане.
Със сключената спогодба от 20.03.2020 г. страните са уредили непогасени предходни изискуеми и ликвидни задължения на Г.М. ЕООД към 5 ищеца в размер на 79 965,58 лв. към 31.07.2020 г. /датата, на която задълженията е следвало да се погасят - чл.4 от спогодбата/, основанията за възникването на задълженията – фактури, кредитно известие за зърно и издадени дебитни известия. В чл.5 е постигнато съгласие, че при неплащане на падежа, върху непогасената част от задължението се начислява неустойка в размер на 1,5% месечно до датата на плащането. В чл.6 е отразено постигнатото съгласие, че задълженията на Г.М. ЕООД ще бъдат обезпечени с издаване на запис на заповед, който ще обезпечава и събирането на разноските, неустойката и лихвите. В чл.6 е посочена поредност на погасяване - разноски, неустойки/лихви, главница.
От двустранен протокол за прихващане №281 от 17.09.2020 г. се установява, че страните са прихванали вземане на ищеца в общ размер от 74 650,73 лв. и вземане на ответника в размер на 7 6 314,73 лв., представляващо разликата между стойността на фактура №***/16.09.2020 г. за 76 500 лв. и сумата от 1 664 л в . по издадено от ответника кредитно известие №270/18.08.2020 г., до размера на по-малкото от тях. След извършеното прихващане ищецът остава да дължи на ответника сумата от 185,27 лв.
Ответникът е издал фактура №*** от 16.09.2020 г. за доставка на 255 тона царевица на цена по 300 лв. на тон, на стойност 76 500 лв. Установява се от приложените товарителница и кантарна бележка, че са доставени на 18.01.2021 г. 24,7 то н а от договореното количество царевица от 255 тона , реколта 2020 г. Отправена е покана в 7 дневен срок от получаване на писмото да се достави останалото количество царевица от 230,3 тона и е Направено изявление, че в противен случай договорът за продажба на царевица, обективиран във фактура №*** от 16.09.2020 г., ще се счита развален.
Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fbf634b7-69c7-469f-895a-5f5981bc0d21