Решение № 1162 от 02.12.2019, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 2022/2019
- Вид
- Решение № 1162
- Подписан
- 02.12.2019
- В сила
- 28.02.2020
- Състав
- ВАЛЕНТИНА ЛЮБЕНОВА ТОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.535 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1162/2.12.2019г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав, на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Председател:
Валентина Тонева
Секретар: Й. К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2022 по описа на ШРС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. Ищецът Р.Д.Й., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. Ж. П., заявява в исковата си молба, че със запис на заповед, издаден на ******г., ответното дружество се задължило към него да му изплати 10 000 лв. на падеж – 31.07.***г. Поради неплащане, било инициирано заповедно производство и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/2019г. на ШРС. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително производство по описа на ЧСИ с рег. № *** гр. Шумен, срещу длъжника – ответник. В срока на доброволно изпълнение, цялата сума била заплатена от страна на длъжника. Тъй като в хода на заповедното производство длъжникът възразил и принудителното изпълнение по изпълнителното дело било спряно, сумата не би могла да бъде получена от страна на кредитора, без да бъде проведено настоящото производство. Иска да бъде признато за установено между страните, че ответникът му дължи вземане в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноските в двете производства.
В предоставения, на основание чл. 131 от ГПК срок, ответникът депозира отговор на исковата молба.
В отговора се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява се, че ищецът е съдружник в дружество „Е. А. И СИЕ“ ООД. На ******г. между „Е. А. И СИЕ“ ООД - като продавач и „П.“ ООД, с ЕИК ***- като купувач, бил сключен договор за продажба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***, ведно с построените на терена сгради, на адрес: гр. Шумен, ул.
„Ц.З.„ ***. Продажната цена на имота била 120 000лв., от които 20 000лв. били платени в деня на сключване на договора, а остатъкът от 100 000лв. следвало да се заплати на 10 равни вноски, с падеж 23 – то число на съответния месец.
От страна на продавача била издадена и фактура № ***/20.11.***г., на стойност 120 000 лв., като към настоящия момент ответникът е заплатил част от продажната цена в размер на 72 550 лв. За обезпечаване на вземането по каузалното правоотношение – договор за продажба на недвижим имот в размер на 100 000лв., ответникът е издал 10 бр. записи на заповеди, всички с дата на издаване ******г. и падеж 23 - то число на календарните месеци III-XII, ***г. Ответникът твърди, че записът на заповед служи за обезпечение на каузално правоотношение, възникнало между ответника - като купувач и „Е. А. И СИЕ“ ООД - като продавач на недвижим имот с идентификатор ***, ведно с построените в терена сгради, находящи се на адрес гр.Шумен, ул.“Ц. З.“ ***. Общото събрание на „Е. А. И СИЕ“ ООД взело решение с Протокол ******г. сумата от 55 000 лв. от продажбата на имота да бъде усвоена от ищеца. В случая обаче, поемател на посочените 10 броя записи на заповед не е продавачът по договора „Е. А. И СИЕ“ ООД, а ищеца – съдружник в дружеството, поради твърдението на ищеца, че имал да получава парични суми от дружеството и с издаването на записа на заповед това вземане ще бъде обезпечено. Твърди, че това обстоятелство не водело до възникване на правоотношение между страните по делото, което да бъде обезпечено с процесния запис на заповед, а напротив записът на заповед обезпечавал каузално правоотношение, възникнало между различни страни от тези в менителничното правоотношение.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Г. при ШАК, редовно преупълномощен, за ответника се явява управителят на „П.“
ООД с адв. И.И. при ШАК редовно упълномощен.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим.
Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което длъжникът е депозирал възражение в срок и съдът е дал указания на заявителя да предяви иска за вземането си.
По ч.гр.д. №***/2019 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника, за сумата от 10 000.00 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на ****** г., с падеж- 31.07.*** г., като е присъдена законна лихва върху главницата, считано от 04.06.2019 г. до изплащане на вземането и 785.00 лева-разноски. От длъжника в законоустановения двуседмичен срок, по реда на чл. 414 от ГПК, е подадено възражение.
От приложения по делото запис на заповед / стр.9 от ч.гр.д. №***/2019г по описа на
ШРС / с посочена дата на издаване ****** г., се установява, че ответникът се е задължил безусловно и неотменимо да плати на ищеца, в качеството му на поемател по ценната книга, сумата от 10 000.00 лева. Отразено е, че длъжникът следва да плати горепосочената сума на 31 юли *** г.Подписа, положен от името на издателя на записа на заповед не е оспорен в хода на производството. Съобразявайки изложеното съдът намира, че процесната ценна книга на заповед е редовна от външна страна и отговаря на законовите условия за валидност /чл.535 от ТЗ/.
Поради обстоятелството, че ответникът, с отговора си навежда възражения за наличие на каузално правоотношение - че записът на заповед и още 9 други / копия представени по делото / обезпечават изпълнение на задължение за заплащане на цена по договор за продажба на недвижим имот закупен от „П.“ ООД, налага необходимостта съда да се произнесе относно съществуване на спорното вземане, след изследване формалната редовност и действителност на менителничния ефект и валидността на сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение, както и пога.ването на породените от нея задължения.
По делото са приети като доказателства:
Нотариален акт ***/***г.; Фактура от 20.11.***г.; 5бр. Преводни нареждания; 5 бр. банкови извлечения; 3бр. Счетоводни извлечения от партидата на „Е. А. И СИЕ“ ООД; Протокол от общо събрание на съдружниците в „Е. А. И СИЕ“ ООД от ******г.;
Запис на заповед от ******г., с издател „П.“ ООД – Шумен и поемател Р.Д.Й., с падеж ******г.; Запис на заповед от ******г., с издател „П.“ ООД – Шумен и поемател Р.Д.Й., с падеж 30.04.***г.; Запис на заповед от ******г., с издател „П.“ ООД – Шумен и поемател Р.Д.Й., с падеж 31.05.***г.; Запис на заповед от ******г., с издател „П.“ ООД – Шумен и поемател Р.Д.Й., с падеж 30.06.***г.; Запис на заповед от ******г., с издател „П.“ ООД – Шумен и поемател Р.Д.Й., с падеж 31.07.***г.; Запис на заповед от ******г., с издател „П.“ ООД – Шумен и поемател Р.Д.Й., с падеж 30.08.***г.; Запис на заповед от ******г., с издател „П.“ ООД – Шумен и поемател Р.Д.Й., с падеж 30.09.***г.; Запис на заповед от ******г., с издател „П.“ ООД – Шумен и поемател Р.Д.Й., с падеж 31.10.***г.; Запис на заповед от ******г., с издател „П.“ ООД – Шумен и поемател Р.Д.Й., с падеж 30.11.***г.; Запис на заповед от ******г., с издател „П.“ ООД – Шумен и поемател Р.Д.Й., с падеж 31.12.***г.
От Нотариален акт ***, том XIV, рег. ***31, дело № ***/***г. на Нотариус А. А./ стр. 17/ се установява, че на ******г. между „Е. А. И СИЕ“ ООД, като продавач и „П.“
ООД с ЕИК ***, като купувач, е сключен договор за продажба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***, ведно с построените на терена сгради, на адрес: гр. Шумен, ул. „Цв.З.„ ***, с продажна цена за имота 120 000лв., от които 20 000лв. следвало да се платят в деня на сключване на договора, а остатъкът от 100 000лв. - на 10 равни вноски, с падеж 23 - то число на съответния месец.
Не се спори между страните, че ищецът е съдружник в „Е. А. И СИЕ“ ООД. От Протокол от общо събрание на съдружниците, в „Е. А. И СИЕ“ ООД от ******г. /стр. 33 от делото/ се установява, че на ****** г. е взето решение - сумата от
55 000.00 лева от продажбата на поземлен имот, с намиращите се в него сгради на ул.“Ц. З.„ *** в гр. Шумен на „П.“, ООД ЕИК ***, за сумата от 120 000лв., да се усвои от съдружника Р.Д.Й., за негови лични нужди. Представеният документ е подписан и от ищеца.
По направено искане на ответника за отговор на въпрос по чл. 176 от ГПК ищецът заяви:“… Фирма „П.“, за да участва в една европейска програма, трябваше да закупи този обект и да има собственост.
Решихме фактурната цена да бъде 120 000лв., като от тях аз получа 55 000лв. веднага, след подписването на протокола на общо събрание, за продажба на базата. В деня, когато беше насрочена дата пред нотариуса, се оказа, че те нямат пари. Тогава се договорихме с управителката, извън тези пари, които по договора, по фактурата за разсрочено плащане, отделно от тях аз да получа 100 000лв., като началната дата – на 30-ти март започнах да ги получавам, защото не бях съгласен с тая цена от 120 000лв. при пазарна цена от над 400 000лв. Това са парите, които трябваше да компенсират тази разлика, но те нямат нищо общо с тези пари, които са по фактурата. Те не съвпадат даже и по дати и по месеци.
Бяха платени 20 000лв. , а съвпадение е, че 100 000лв. останаха за плащане по фактурата, като тях трябваше да ги изплатят на фирмата през декември нататък. Моите – от 31-ви март. Аз бях сигурен, че нямаше да ги получа, защото все още не са платени 47 000лв. от тази фактурна цена. Затова аз исках отделно за да си получа тези пари. В последния момент разбрах, че те не влизат като задължение в сметките на фирмата. Тези пари са съвсем различни от тези, които са по фактура. Те са да компенсират разликата в цената от 120 000лв. по пазарната цена, която е във фактурата до пазарната цена. Ние сме трима души съдружници в „Е. А. И СИЕ“ ООД. Моят дял е 25%. Затова съм направил при 4000 000лв. пазарна цена, да си получа моя дял.“
По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпит на свидетеля Р. С. И. – счетоводител в „П.“ ООД, която сочи, че по сделката за покупко-продажбата на имота - собственост на „Е. А. И СИЕ“ ООД има издадена фактура и извършени частични плащания, като към момента остават непогасени задължения около 47 000 лв. Заявява, че издадените записи на заповеди обезпечават тази сделка.
Съобразно константната съдебна практика нуждата от изследване на каузалните правоотношения между издател и приносител на записа на заповед произтича от обстоятелството, че когато ценната книга на заповед е издадена с цел да обезпечи задължения на издателя по каузално правоотношение, недействителността на каузалната сделка препятства възникването не само на пряко свързаните със съдържанието й права и задължения, но и на поетите със записа на заповед менителнични права и задължения. Пога.ването на обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона способи /плащане, опрощаване, новиране, пога.ване по давност/ също има за последица пога.ване и на поетото с гаранционно- обезпечителна цел задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. В този смисъл е Р. №105/13.07.2012 г. на ВКС по т.д. №564/2011 г., ІІ т.о., Р. №114/10.07.2014 г. на ВКС по т.д. №1469/2013 г., І т.о., ТР №4/2013 г. на ОСГТ на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. и др./ Предвид посоченото в отговора на ответника и с оглед заявеното от ищеца в отговора му по чл. 176 от ГПК, съдът намира че са налице спорни твърдения относно каузалното правоотношение и връзката му със записа на заповед, който факт налага изследване на каузалното правоотношение, за чието обезпечаване е издаден записът на заповед, по твърдението на ответната страна.
Не се спори и от доказателствата се установява, че между „П.“ ООД - като купувач и „Е. А. И СИЕ“ ООД - като продавач, е сключен договор на ******г. за покупко- продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, с идентификатор № ***.
Продажната цена е 120 000.00 лева, и продавачът е следвало да получи от купувача изцяло по банков път 20 000.00 лева, платени в деня на подписване на нотариалния акт, а остатъкът от 100 000.00 лева следвало да бъде платен на десет равни месечни вноски, с падеж 23 - то число на съответния месец, считано от месец декември *** г. до месец септември *** г.