Решение № 289 от 20.11.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. С., 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20252230201114 по описа за 2025 година Производството е по повод жалба от Н. Н. М. с ЕГН **********, чрез упълномощен представител против наказателно постановление №250804-005728/08.07.2025 година, издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.С., РУ - С., с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и му са отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.С., редовно призована, не изпраща свой представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 13.06.2025 г. полицейски служители мл.полицейски инспектор св.И. Д. и колегите му св.Д. С. и св.Ц. Д. били на смяна, като извършвали контрол на движението по пътищата в гр.С.. Били позиционирани на бул.“Христо Ботев“, до магазин „Мерканто“ на 10-15 метра от кръстовището между бул.“Христо Ботев“ и ул.“Александър Стамболийски“.

1

Около 15:00 часа, св.И. М. забелязал товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег.№ ........, който се движил по ул.“Александър Стамболийски“, като извършва маневра завой надясно на Т-образното кръстовище с бул.“Христо Ботев“, неспазвайки пътен знак Б-2. Посоченото МПС-во продължило движението си в посока полицаите по бул.“Христо Ботев“, при което св. св.И. Д. подал сигнал, за да спре за проверка автомобила, при което намиращите се на шосето полицаи видели, че водачът е без поставен обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Проверката установила, че водач на МПС-во е Н. Н. М., който не дал обяснение за действията си и не посочил да има основателна причина, за да не използва обезопасителен колан по време на движение.

За извършеното нарушение на Н. Н. М. на 13.06.2025 г. му бил съставен АУАН № GA3593402 за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 13.06.2025 г., като същият не посочил, че има възражения. Не са представени възражения по него в законоустановения срок.

Въз основа на АУАН № GA3593402 на жалбоподателя било издадено НП № 25-0804-005728/08.07.2025 год. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 20 лв. и за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 50 лв.и му са отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Наказателното постановление е получено лично на 28.05.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите И. Д., Д. С. и Ц. Д.. Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съдът прие, че в хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

2

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е получил лично и е посочил, че няма възражения.

В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

От изложеното в АУАН, който съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на настоящото производство е видно, че жалбоподателят е осъществил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Установено е, че жалбоподателят като водач на товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег.№ ........ на 13.06.2025 г. в 15:00 ч. в Т-образно кръстовище с бул. “Христо Ботев“ и ул.“Александър Стамболийски“ при включване в движението от бул.“ Христо Ботев“ посока Розова градина не се е съобразил с пътен знак Б-2 –Стоп, като е продължил движението си без да спре на посочения пътен знак.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП водачът е длъжен да съобразява поведението си пътните знаци. Жалбоподателят не е сторил това, а е преминал през кръстовището без да съобрази поведението си с пътния знак.

Това е установено по несъмнен начин от показанията и на тримата полицейски служители на св. И. Д., св.Д. С. и св.Ц. Д.. Съдът кредитира показанията на тримата свидетелите полицейски служители изцяло, тъй като същите са последователни, логични и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Същите са били преки очевидци на преминаването на жалбоподателя на кръстовището, още повече че именно това неспазване на пътния знак е било и причината да предприемат спиране на водача чрез подаването на сигнал със стоп палка, за да бъде извършена проверка на водача.

Съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за

3 извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и правилно е определено наказанието по чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП в размер на 20 лева.

По отношение на другото установено нарушение, съдът също намира, че правилно е описано, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в обжалваното наказателно постановление нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно посоченото в чл.137а, ал.1 от ЗДвП законодателят е предвидил, че водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В тази връзка не бяха ангажирани писмени или гласни доказателства, които да опровергаят извършеното нарушение. Не бяха ангажирани и доказателства, които да обосноват и основателни причини за неизползването на обезопасителен колан, каквито са законовоустановени в ал.2 на същата разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл жалбоподателят е този, който следва да докаже с предвидените в НПК способи, че е управлявал с поставен обезопасителен колан. В настоящия случай констатациите по акта /който е редовен съобразно изискванията на ЗАНН/ не бяха оборени с каквито и да е писмени или гласни доказателства.

От показанията на тримата полицейски служители се установи, че същите са имали ясна видимост към водача и то към неговото предно стъкло, тъй като са се намирали на пътното платно срещу него, с цел предприемане на спиране на автомобила със сигнал стоп палка.

Съдът счита, че наказанието за това нарушение е правилно определено от наказващия орган, а именно „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, чийто размер е конкретно определен от законодателя. По отношение на наложеното отнемане на 10 точки по Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г., съдът счита същото за правилно и законосъобразно, доколкото констатацията, че е налице нарушение, което следва да се санкционира по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДП, обвързва наказващият орган с налагане на санкция по чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на извършеното нарушение.

Предвид изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0804-005728/08.07.2025 година, издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.С., РУ - С., с което на Н. Н. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., местност „Хисарлъка“ №119, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

5