Определение № 1199 от 23.12.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1199 гр. Габрово, 23.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500635 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД срещу Разпореждане №2373/30.10.2024г. по ч.гр.д. №1809/2024г. на Габровския районен съд, с което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Т. М. К.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Излага се, неправилно заповедния съд приел, че поръчителството следва да се включи при изчисление на ГПР. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да бъде уважена претенцията на жалбаподателя.

Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

В обжалваното разпореждане заповедния съд е приел, че на длъжника от Кредисимо ЕАД е предоставен кредит в размер на 1200лв., със задължение да заплати посочената сума, заедно с възнаградителна лихва в размер на 144лв. на 12 месечни вноски. Отразен е годишен процент на разходите 21,94лв. Неправилно като главница по кредита била отразена заплатената застраховка по кредита в размер на 70,27лв. Възнаграждението, което длъжникът дължи на заявителя по договора за поръчителство било 994лв., платимо на части заедно с месечните вноски. Съответно по договора за поръчителство се дължало възнаграждение близо до размера на кредита и в размер на около седем пъти по-високо от размера на възнаградителната лихва по договора за кредит. Възнаграждение в такъв размер противоречало на добрите нрави и договорът за поръчителство бил нищожен съгласно чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Съответно претенцията на заявителя въз основа на нищожен договор за поръчителство е неоснователна. Освен това сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, доколкото същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, сочело, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, т.е. въпросният договор не отговарял на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между 1 потребителя и търговеца. В този смисъл уговорената между длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство била неравноправна за потребителя клауза, по см. на чл.146, ал.1, т.19 ЗЗП и същата била уговорка във вреда на потребителя, с което се накърняват добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестност, поради което също на осн. чл.26 ЗЗД договорът бил нищожен. На отделно основание, заповедния съд приел, че договорът за гаранция /поръчителство/ не съдържа както положен върху хартиен носител подпис на страните, така и електронни техни подписи, съответно няма обвързващ характер по отношение на ответника. Няма и правни основания за сключването му съгласно ЗПФУР, тъй като съгласно §1 от Допълнителните разпоредби на ЗПФУР по смисъла на този закон "Финансова услуга" е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, съответно поръчителството не попадало в обхвата на ЗПФУР.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи, намира жалбата за неоснователна.

В т. 9 от подаденото по ч.гр.д. №1809/2024г. по описа на Габровския районен съд заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД срещу Т. М. К. е посочено, че се претендира вземане в размер на 1755,23лв. – платена главница на Кредисимо ЕАД, във вр. с договор за потребителски кредит № ********; сумата от 43,95лв.обезщетение за забава за периода 11.08.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.

В т.12 е посочено, че заявителя е цесионер по договор с цедента „Ай Тръст“ ЕООД, който е поръчител по договор за потребителски кредит предоставен на длъжника от „Кредисимо” АД. Излага се, че между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство във вр. със сключения договор за кредит, като между двете дружества е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя. Поради неизпълнение на задължението на длъжника поръчителят е заплатил същото и е встъпил в правата на кредитора.

Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит № ********, сключен между „Кредисимо” АД и Т. М. К. като кредитополучател, за предоставяне на кредит от 1200лв., със срок на кредита 12 месеца. Представени са и Общи условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо” АД, договор за поръчителство сключен между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, както и договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст” ЕООД и Т. М. К., в който е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 994,40лв., платимо на месечни вноски.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Приложените към заявлението по чл.410 от ГПК договори за паричен заем и за предоставяне на поръчителство само формално представляват отделни такива, но следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани, посредством клаузата на чл.4 от договора за заем предвиждаща задължително поръчителство. Посочената в същия текст алтернатива длъжникът да представи друго обезпечение само привидно му предоставя право на избор, тъй като за упражняването на това право се изисква предварителното одобрение на кредитора. Това поставя кредитополучателя в състояние на обективна невъзможност да избере друга възможност освен обременителната за него, доколкото изборът на дружество, което професионално се занимава с такава дейност, води до начисляване на разходи.

При това положение не би могло да се приеме, че договорът за поръчителство е резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива. Клаузата на чл.4 от договора за паричен заем е уговорена във вреда на потребителя, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Освен това в чл.1, ал.2 от договора за гаранция /поръчителство/ е уговорено заемополучателят, да заплати 2 на гаранта такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер от 994,40лева, което е почти в размер близък до размера на отпуснатия кредит. Плащането на така уговореното възнаграждение не е обусловено от неизпълнението по договора за потребителски кредит, а се явява дължимо и при точно изпълнение. Поради това уговорката е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между договорените права на страните, облагодетелствайки недобросъвестно и нееквивалентно гаранта. С оглед на това клаузата се явява неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, а Договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави, поради което и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е нищожен.

При тези обстоятелства за заявителя не е възникнало вземане по чл.143,ал.1 ЗЗД за процесните суми, предмет на заявлението по чл.410 ГПК.

Освен изложеното по-горе, настоящият състав на съда намира, че сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, т.е. въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В този смисъл уговорената между длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, се явява неравноправна за потребителя клауза, по см. на чл.146, ал.1, т.19 от ЗЗП и същата представлява уговорка във вреда на потребителя, с което се накърняват добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестност, поради което на осн. чл.26 от ЗЗД договорът е нищожен.

Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона. Законът задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона. След като договорът за поръчителство е нищожен, то претенцията на заявителя въз основа на него е неоснователна.

Поради гореизложеното въззивният съд приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2373/30.10.2024г. по ч.гр.д. №1809/2024г. на Габровския районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3