Решение № 103 от 01.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Благоевград, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Гражданско дело № 20211200100189 по описа за 2021 година

С искова молба от „А.“ ООД против М. АЛБ. Н. е предявен иск за главница от 144 884,25 лева с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 229, ал.4 във връзка с ал.2 и чл. 235 от КТ. С него е съединен и иск за неустойка с правно основание е по чл. 92 от ЗЗД и цена на иска 14 884, 25лв.

Дружеството ищец твърди, че между него и М. АЛБ. Н. е сключен договор за обучение и квалификация на 19.07.2019 г., с който при условията на чл. 229 и чл. 235 от КТ, то е поело задължение да финансира същата при обучението й във висше учебно заведение – „Лондон бизнес училище“ по специалността „Магистър по финансов анализ“ за учебната 2019/2020 г. Сочи, че от своя страна М.Н., като обучаваща се е дала съгласие след успешното завършване на обучението да постъпи на работа по трудово правоотношение в ищцовото дружество. В изпълнение на договора дружеството се е задължило и е заплатило такса за обучение по банкова сметка, квартира и дневни по сметка на обучаващия се и самолетни билети за 1 целия период на обучението, възлизащи общо на сумата от 144 884, 25 лева. Дружеството ищеца сочи, че за отчитане на плащанията по договора, е създало самостоятелна счетоводна сметка, както и че плащанията по договора са извършени за периода от 23.07.2019 г. до 11.05.2020 г.

Сочи също, че на 23.09.2020 г. учебното заведение „Лондон бизнес училище“ е издало удостоверение, в което е посочено, че М.Н. е придобила магистърска степен по финансов анализ, като е покрила всички изисквания на програмата на учебното заведение.

Ищецът твърди, че е отправил няколко устни и писмени покани до ответницата да се яви в офиса му за сключване на трудов договор, съгласно уговорките между страните, но същият е получавал откази лично от нея, както и от а.А.. Сочи се, че последният отказ е заявен на 09.11.2020 г., поради което дружеството е счело, че е налице неизпълнение на задължение, предвидено в чл. 7.5. от договора и е отправило едностранно волеизявление за развалянето му. Последното е материализирано в уведомление от 01.02.2021 г., връчено чрез куриерска фирма на адвокатското дружество, упълномощено да представлява ответницата. Твърди се, че в същото уведомление, освен изявление за разваляне на договора се съдържа и покана към ответницата да върне на „А.“ ООД всички платени суми по чл. 3 от договора, както и да заплати договорна неустойка в размер на 10 % от главницата, поради неизпълнение на задълженията й.

Ответницата чрез процесуалния си представител заявява фактическото твърдение в отговора на ИМ, че ищцовото дружество не е обезпечило възможността й да работи на длъжност, съобразена с придобитата от нея квалификация, тъй като предложената й такава не е свързана с прилагане на знания и умения с придобитата квалификация. Твърди, че съгласно структурата на НКПД 2011г., предложената й длъжност „Бизнес консултант информационни технологии“, с код по класификатора 25116005 е в подклас 2

„Специалисти по информационни и комуникационни технологии“, докато придобитата от нея квалификация е относима към длъжностите от група 2413 - „Финансови анализатори“ към група „Финансови специалисти“.

Поддържа, че задължението й по чл.4.4. от договора за сключване на трудов договор е бланкетно и не съдържа основните императивно установени реквизити по чл. 66, ал.1 от КТ, като единствено е очертано, че се предвижда сключване при условията на изпитателен срок и допълнително условие за минималния срок на трудовия договор.

Твърди, че обективни причини са препятствали изпълнение на задължението й, тъй като през м. февруари 2020 г. е започнала ползване на отпуск поради бременност и раждане за отглеждане на детето й, както и че е била диагностицирана с корона вирус и общото й състояние и влошената епидемиологочина обстановка в глобален аспект не й е позволило да пътува за Б. Сочи още, че към 05.11.2020 г. във В., където тя се е намирала, е бил обявен локдаун и международните полети са били отменени, което е ограничило възможността й да напусне страната. Във връзка с горното обосновава наличие на предпоставки по чл. 11 от договора за освобождаване от отговорност при наличие на форсмажорни обстоятелства, пречещи на изпълнението.

На следващо място заявява, че е предложила на ищеца сключване на трудов договор при условията на работа от разстояние по смисъла на разпоредбите на раздел VIII б от КТ, но не е получила становище във връзка с това й предложение.

След анализ на доказателствата по отделно и в съвкупност, Б. окръжен съд прие за установени следните факти :

Ответницата признава в отговора на ИМ и в първото с.з., чрез пълномощника си, че между нея и ищеца е сключен писмен договор за обучение и квалификация на 19.07.2019 г., както и че ищцовото 3 дружество й е заплатило сумата от 144 884, 25 лева по този договор.

Ето защо съдът е счел, че тези факти не се нуждаят от доказване, но към доказателствения материал са приобщени и писмени доказателства за тях.

Видно е от съдържанието на Договор за обучение и квалификация от 19.07.2019г., сключен между „А.“ ООД и М. АЛБ.

Н., че има за предмет предоставяне на средства на обучаващата се Н., за да се обучи по специалността „магистратура по финансови анализи“ в Лондон Бизнес училище в Л., О. к. В. за срок от 12 месеца, с начало 27.08.2019г. Предвидено е, че ако на обучаващия е необходим по – дълъг от този срок за полагане на изпити, срокът на договора се удължава с два месеца, но не по – късно от 28.10.2020г.

Уредено е в договора, че програмата и предметите, по които ще се осъществява обучението са изброени в Приложение №1 и са неразделна част от него.

Основното задължение, което е поело дружеството е да осигури средствата на обучаващия се като заплати таксата за обучение към учебното заведение в размер на 35 400 GBP, като заплати квартирни и дневни пари за 12 месеца по сметка на обучаващия се по 2 300 GBP на месец и като заплати самолетни билети в размер на 1 200 GBP за целия период на обучението.

Както вече беше посочено, ответницата признава, че финансирането на обучението й е заплатено, така както е предвидено в договора от „А.“ ООД. Заедно с това ищцовото дружество представя като доказателства извлечения от разплащателната си сметка в „У.К.

Б.“ АД и с тях доказва, че в полза на ответницата са платени таксите към учебното заведение, ежемесечната й издръжка по време на обучението и сумите за самолетни билети.

Поетите задължения по договора от М.Н. са основно две, а именно да премине успешно обучението си и да придобие квалификацията, предмет на договора, като удостовери тези 4 обстоятелства с официален документ от висшето учебно заведение, в което се обучава. Второто й задължение по договора е да постъпи на работа в ищцовото дружество по трудов договор за три години в рамките на 15 дни след придобиване на удостоверението за квалификацията.

Не е спорно, а и от представеното копие на оригинала, с превод на български език, от Диплома от Лондонско бизнес училище се установява, че М. АЛБ. Н. е положила успешно изпити и е завършила обучението си за Магистър по специалност “Финансов анализ“.

Дипломата е издадена на 23.09.2020г. и към нея е приложена академична справка за учебните дисциплини.

Страните не спорят и за обстоятелството, поради което същото следва да се примем за доказано, че М.Н. не е сключила трудов договор и не е постъпила на работа в „А.“ ООД.

Спорни в делото са обстоятелствата, поради които тя не е постъпила на работа и дали ищцовото дружество и е предложило работна позиция, съответстваща на придобитата от нея образователна степен и квалификация.

В контекста на това съдът установи, че ищецът е отправил предложение към ответницата на 09.10.2020г. за сключване на трудов договор за работна позиция „Бизнес консултант информационни технологии“ с Код по НКПД 2511 6., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 910, 13лв.

Видно е от електронната кореспонденция между страните, че на това предложение М.Н. е отговорила на 12.10.2020г. , че е в отпуск по майчинство и предложеното й възнаграждение е по - малко от обезщетението за майчинство, което получава. Последвало е ново писмо от 13.10.2020г. до нея от дружеството, в което е посочено, че ако желае може да не сключва трудов договор за три години с „А.“ ООД, но в този случай следва да върне парите, които дружеството е заплатило за обучението й, заедно с неустойка в размер на 10% от 5 платената сума или общо сумата 159 372, 68лв. След това писмо ответницата е отправила запитване дали сумата от 1 910лв. бруто е финалното предложение за възнаграждение. На 14.10.2020г. до нея е изпратено отново писмо, в което към нея е отправено предложение за разговор и обсъждане на условията за постъпване на работа, а също й е разяснено, че предложеното възнаграждение е само за изпитателния срок на договора.

Видно е от доказателствата, че кореспонденцията между страните е продължила чрез техните адвокати, като преди завеждане на настоящото дело с писмо от „А.“ ООД, чрез адв. С.В., е отправено изявление до Н., чрез адв. дружество „А., Х. и патрньори“, че разваля договора за обучение и квалификация, поради неизпълнение по смисъла на чл. 7.5. от него. Посочено е, че ответницата не е изпълнила задължението си да постъпи на работа по трудов договор, поради което се явява неизправната страна. Въз основа на изложеното е уведомена, че следва да върне а именно на „А.“ ООД всички платени суми по чл. 3 от договора, заедно с неустойка в размер на 10% от платената сума или общо сумата 159 372, 68лв. Писмото е получено от адвокатското дружество, представяващо М.Н. на 02.02.2021г.

На същото пълномощникът й адв. А. е отговорил, че няма основания за разваляне на договора, тъй като не е налице пълно или частично неизпълнение от нейна страна. Заявено, че считат „А.“ ООД за неизправна страна по договора, тъй като е предложило неприемливи условия за сключване на трудов договор. Заедно с това е заявено, че има обективна пречка М.Н. да пътува от Великобритания за България, тъй като е започнала ползването на отпуск поради бременност и раждане от месец февруари 2020г. Заявено е също, че е диагностицирана с коронавирус и това й здравословно състояние, влошената епидемична обстановка в глобален аспект, както и обявеният във Великобритания локдаун след 05.11.2020г. препятстват пътуването й от В.до Б.

6

Като свидетел в производството е разпитан съпругът на ответницата, чийто показания съдът счита, че следва да обсъди само досежно момента на завръщане на М.Н. от В. в Б., който според него е през месец декември 2020г. За твърденията му във връзка с обученито й са представени писмени доказателства, които вече бяха обсъдени, а за останалите твърдения, не дава вяра на показанията му, тъй като е заинтересован от изхода на спора, като съпруг на ответницата.

Установява се от представеното копие на оригинал и превод на български език на История на английските закони за локдаун във връзка с коронавируса, от библиотеката на Долната камара на английския парламент, че на 05.11.2020г. е наложен втори национален локдаун, правилата на който предвиждат, че хората трябва да останат в къщи, а е разрешено да напускат дома, когато имат „разумно извинение“ . Видно е от същата история на законите, че преди 05.11.2020г. ограниченията са били свързани с работното време и условията за работа на хотелиерско – ресторантьорския бизнес и смесването на хора от различни домакинства.

Заедно с горното във връзка с възможностите и правилата за пътува от Великобритания за България е съществуал публично обявен на правителствена електронна страница наръчник за пътуване. В него е посочено, че към 02.09.2020г. пътуването до Б. подлежи на ограничения при влизане, но на пристигналите от Великобритания не се налагат мерки за самокарантина след пристигане.

Същата информация се съдържа в наръчника и към 25.09.2020г., в сила от 01.10.2020г., както и към 26.10.2020г., в сила от 31.10.2020г.