Решение № 326 от 31.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Карлово, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101750 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът С. К. М., ЕГН ********** от *** твърди, че на 31 срещу 01 април 2023г. бил с компания в заведение „А“ в *** Собственикът на това заведение бил Г.. По време на събирането употребили алкохол. По същото време в заведението били и ответниците А. И. М. и О. А. С.. След полунощ на масата, на която се били събрали около десетина човека, останали само двамата О. и А.. На другата маса отсреща О. започнал да тропа по масата с пепелника. Ищецът му направил забележка да не тропа с пепелника, че е дразнещо, но О. продължил да тропа по масата. Ищецът изпратил свой приятел да се разбере с О., за да престане да тропа. Г., собственикът на заведението, също направил забележка на О., а малко-по-късно извел О. и А. от заведението. Хората, които останали в заведението, включително ищецът, изпили напитките си и решили да си тръгват. Ищецът излязъл навън и видял, че А. е там, попитал го „какво става“, а ответникът казал на ищеца „ти си виновника за всичко“ и в следващия момент ответниците А. и О. се нахвърлили да го бият. В това време се намесил Г. и предотвратил побоя.

Ищецът отново влязъл вътре в заведението за да се потуши напрежението.

Докато бил в заведението О. и А. се снабдили с лопати и когато излязъл отново да си ходи към дома си, ищецът бил нападнат от ответниците А. и О., които му нанесли удари по тялото с лопати. В резултат на нанесените удари претърпял травматични увреждания - счупване на дясната лакътна кост и на V дланна кост на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник. Вследствие на получените травми претърпял неимуществени вреди (физически и психически болки и страдания) - силен 1 страх за живота си, силни болки в началото, неспособност в продължение на месеци да се обслужва сам, нужда от денонощни грижи, потиснатост, емоционална нестабилност, безпокойство, стрес, изпадане в съС.ие на панически разстройства, социален дискомфорт.

С протоколно определение № 135/13.11.2023г. по НОХД № 569/2023г. по описа на Районен съд - Карлово, III н.с., било одобрено споразумение, с което ответниците О. А. С. и А. И. М. се признали за виновни в това, че на 01.04.2023г. в ***, в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди са причинили средна телесна повреда на С. К. М., изразяваща се в счупване на дясната лакътна кост и на V дланна кост на дясната ръка, което е довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник – престъпление по чл. 131, ал.1 т.12 от НК вр. с чл. 129, ал.2 от НК вр. с ал.1 от НК, като са им били наложени съответните наказания.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди О. А. С., ЕГН ********** от *** и А. И. М., ЕГН ********** от *** да му заплатят солидарно сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените от тях неимуществени вреди от извършено срещу С. К. М. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което са признати за виновни с одобрено и влязло в сила споразумение обективирано в протоколно определение № 135/13.11.2023 г. по НОХД № 569/2023г. по описа на Районен съд - Карлово, III н.с, като са признати за виновни в това, че на 01.04.2023г. в ***, в съучастие като извършители по хулигански подбуди са му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лакътна кост и на V дланна кост на дясната ръка, което е довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник, като с деянието са му причинили големи болки, страдания, стрес, психически дискомфорт, вследствие на извършеното от тях престъпление, ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от датата на увреждането - 01.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират деловодни разноски.

Ответниците О. А. С., ЕГН ********** от *** и А. И. М., ЕГН ********** от *** в съдебно заседание оспорват иска. Не са депозирали отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С определение № 135/13.11.2023г. по НОХД № 569/2023г. по описа на Районен съд - Карлово, III н.с., било одобрено споразумение, с което ответниците О. А. С. и А. И. М. се признават за виновни в това, че на 01.04.2023г. в ***, в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди са причинили средна телесна повреда на С. К. М., изразяваща се в счупване на дясната лакътна кост и на V дланна кост на дясната ръка, което е довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник – престъпление по чл. 131, ал.1 т.12 от НК вр. с чл. 129, ал.2 от НК вр. с ал.1 от НК, за което 2 им е наложено съответното наказание.

Установява се от приетото като доказателство № 569/2023г. по описа на КрлРС, че при инцидента на ищеца са били причинени процесните телесни увреждания като в досъдебното производство е представена медицинска документация за тях – съдебномедицинско удостоверение № 328/2023 г., епикриза от 04/04/2023г., история на заболяването № 22133, амбулаторен лист от 01/01/2023г. допълнителен лист за преглед № 031949, фиш за спешна медицинска помощ от 01.04.2023 г., направление за хоспитализация от 01/04/2023г., резултати от медицински изследвания и образна диагностика.

Във връзка с твърдените обстоятелства от ищеца, са разпитани свидетели.

В показанията си св. М.а, майка на ищеца сочи, че след инцидента синът й бил много зле. Много зле стояха нещата, уплашил се и му лели куршум. ПоС.но го боляло и искал обезболяващи. Трябвало и да му се превързва ръката. Лечението продължило 8 месеца. Други травми нямало.

Травмите били от нанесен побой от двете момчета от с. Ведраре, които се намирали в залата. Свидетелката не ги познавала понастоящем, нито преди инцидента. След инцидента ищецът емоционално бил много зле, физически също бил зле. Потърсили медицинска помощ в същият ден и даже се прибрали с такси от гр. П. със счупената ръка и платили 60 лева за таксито, за да може да си вземе багаж, за да отиде на операция. Ищецът бил в болница около пет дни, по това време работел и имал намерение да отиде в А., но заради инцидента не успял. Доста време бил в болничен. Неговото съС.ие се отразило и на свидетелката, два месеца по-късно също влязла в болница.

Докато ищецът се лекувал, трябвало да го обслужват роднините му, свидетелката го хранела, къпела, перяла му дрехите и му приготвяла храна.

След инцидента ищецът не излизал сред хора, бил потиснат, отразило се на поведението му. Преди инцидента излизал и общувал с хора, а след това не искал да се събира с никой. Това негово съС.ие продължило два, три месеца.

Пиел обезболяващи, които били изписани от болницата. Имал силни болки, които продължили месец и след това намалели малко. Свидетелката отрича ищецът два месеца след побоя да е влязъл в затвора в периода около 6-7 месеца след инцидента, за които сочи, че се е грижила за сина си.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че на ищеца С. К. М. е било причинено: счупване на горния край на лакътната кост, „счупване на близката и крайната част на V дланна кост на дясната ръка; разкъсно-контузна рана на лявата предмишница; охлузвания в поясната област, контузия на главата. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са били получени по време и начин, както е посочено в данните по делото, а именно при нанасяне на удари в областта на тялото и главата. Счупването на дясната лакътна кост и на V дланна кост на дясната ръка е причинило трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник по смисъла на чл. 129 от НК. Възстановяването трае 3-5 месеца. Разкъсно-контузната рана е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Останалите травматични увреждания по отделно и по съвкупност са довели до болка и страдание без разстройство на здравето. Възстановителният период, касаещ травматичните увреждания на десния горен крайник, трае около 3 до 5 месеца, 3 през който период се включва и необходимата рехабилитация, с цел пълното възстановяване на двигателните функции на крайника. Останалите травматични увреждания се възстановяват за 1-2 седмици.

Горната фактическа обстановка са установява от събраните по делото доказателства – писмени и гласни. Съдът ползва всички писмени доказателства, приети в наказателния и настоящия процес като неоспорени, кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката М.а като пряко кореспондиращи с писмените доказателства и съдебно-медицинската експертиза, като ги счита за последователни и житейски правдиви. Не са събрани противоречиви доказателства, които да налагат нарочен коментар и изключване на доказателствени източници.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Съгласно член 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се уважи такъв иск е необходимо да е налице деяние (действие или бездействие), същото да е противоправно, от него да са причинени вреди, да е извършено виновно и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Влязлата в сила присъда е задължителна за настоящия състав. Със съдебния акт е призната вината на ответниците за извършеното от тях умишлено деяние, както и противоправността на същото, за което е наложено и наказание. Ето защо, настоящият състав не изследва налице ли е деяние – действие или бездействие, негов автор ли са ответниците, извършено ли е същото противоправно, извършено ли е виновно – по всички тези въпроси има влязъл в сила съдебен акт от наказателния съд.

Прието е, че има деяние, същото е противоправно и е извършено виновно – при форма на вината умисъл. По делото не се ангажираха доказателства, обосноваващи обратния извод, с оглед оборването на презумпцията за вина.

Обосноваващите отговорността факти са възприети от наказателния съд, разглеждащ въпроса за наказателната отговорност на ответника.

Доказано е по несъмнен начин, че като резултат на поведението на ответниците – нанесен полбой, ищецът е претърпял болки и страдания, свързани с увредата в здравословното му съС.ие и те са в пряка причинна връзка с извършеното престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК и причинените травми с характер на леки телесни повреди, установено в настоящото производство посредством неоспорената съдебномедицинска експертиза.

Обстоятелствата, се установяват от показанията на разпитания свидетел в процеса, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни, съответни на медицинските документи, подкрепени от експертното заключение на вещото лице. Според съда, вредите, които подлежат на репариране в настоящия процес са болките, страданията и стресът, преживени от ищеца, които са довели до обездвижване на ръката и период на възстановяване между 3 и 5 месеца, както и психологична травма.

Всички анализирани доказателства установяват и пряката причинно следствена връзка между причинената от ответника травма и претърпените болки и страдания. Показанията на свидетелката, макар и оспорени в частта относно периода на възстановяване, не са оборени от насрещни доказателства, 4 а същите се подкрепят от заключението на вещото лице, което пълно всестранно и обективно е изследвало както механизма на увреждането, така и проведеното лечение, обосновало се е с източници от областта на медицинската литература, включително проведени изследвания на големи групи хора. Следва да се отбележи, че майката твърди, че лечението е продължило около 8 месеца, а не че в такъв период е полагала грижи за сина си. Сочи, че грижите са продължили около месец, която съвпада с периода на обездвижване на крайника.