Решение № 749 от 06.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. София, 04.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000502620 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на страните в производството – Д. П.

Т. и ЗК „Уника“ АД , срещу решение № 260585 от 14.02.2022 г., постановено по гр.д. № 3293/2017 г. по описа на СГС, ГО, 5-ти състав.

С обжалваното решение СГС е осъдена ЗК „Уника“ АД да заплати на Д.

П. Т., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 120 977.74 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от телесни повреди, настъпили вследствие пътно-транспортно произшествие, реализирано на 26.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2017 г. до окончателното изплащане. Искът в останалата част, до пълния предявен размер от 145 000 лв. (предявен като частичен от общо дължими 160 000 лв.), както и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 20.01.2017 г. – 02.02.2017 г., е отхвърлен като неоснователен. С решението е осъдена ответната застрахователна компания да заплати на ищцата и сумата от 987.39 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение, направени през периода 26.08.2016 г. – 13.01.2017 г., ведно със законната лихва от 02.02.2017 г. до окончателното изплащане, като 1 искът в останалата част, до пълния предявен размер от 1220.45 лв., както и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 20.01.2017 г. – 02.02.2017 г., е отхвърлен като неоснователен.

Ответната застрахователна компания обжалва решението в неговата уважена част, над сумата от 100 000 лева, относно претенцията за неимуществени вреди, като поддържа, че в тази му част то е неправилно и необосновано. Твърди, че присъденото обезщетение е в прекомерно завишен размер с оглед характера, обема и интензивността на травмите. Неправилна била преценката на съда и при определяне на процента съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като не е отчетено в пълнота задължението на пешеходката да се съобразява с разстоянието до приближаващите се автомобили, с техните габарити и скорост на движение.

Поради изложеното моли решението в обжалваната част да бъде отменено.

Въззивницата – ищца, в жалбата си сочи, че обжалваното решение е неправилно в неговата отхвърлителна част, конкретно за сумата от още 6 367.25 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествието. Поддържа, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.

51 ЗЗД и е определил завишен размер на съпричиняване от нейна страна, въпреки приложената влязла в сила присъда на наказателния съд, видно от която виновен за настъпване на произшествие е само водачът на специалния автомобил. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да и бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 6 367.25 лв.

Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта само в обжалваната му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

САС констатира, че е сезиран с допустима жалба, с която се обжалва допустим и валиден съдебен акт.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд София намира следното:

Пред Градския съд са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от Д. П. Т. , против ЗК „Уника“ АД , с предмет – 2 присъждане на обезщетение в размер на 145 000 лв., представляваща част от дължимите 160 000 лева, неимуществени вреди и в размер на 1 220.45 лева, имуществени вреди, от ПТП, реализирано на 26.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 20.01.2017 г. до окончателното изплащане.

Решението в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са уважени за сумата от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 987.39 лева, имуществени вреди, настъпили при ПТП, реализирано на 26.08.2016 г., както и в частта, в която е отхвърлено искането за законна лихва за периода 20.01.2017 г. – 02.02.2017 г., като необжалвано, е влязло в сила.

Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от ответника в гореописаната осъдителна част, първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията по чл. 432, ал. 1 от КЗ, а именно:

На 26.08.2016 г., около 17.40 ч., в гр.София, при управление на моторно превозно средство - специален автомобил марка „МАН”, модел ”ТГМ 18.280”, с рег.№ ********, по ул. „Охрид“ с посока от ул.„Странджа“ към ул.

„Клокотница“, в района на кръстовището с ул.„Опълченска“, при извършване на маневра завиване надясно, на пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар, и след подаден сигнал, който му разрешава преминаването, водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е пропуснал преминаващата отдясно наляво по посоката на движение на автомобила, пешеходка Д. П. Т., като й е причинил средна телесна повреда. За това деяние, с влязла в сила присъда от 03.10.2018 г., по нохд №5577/2017 г. на СРС, 104 състав, е признат за виновен водачът на автомобила - И. П. Т..

От произшествието ищцата Д. П. Т. е получила следните травматични увреждания, установени от приетите по делото съдебномедицински експертизи: контузия на мозъка; травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка; разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда; счупване на горния край на лакътната кост - закрито-дясно; счупване на вътрешен /медиален/ малеолус; счупване на двете рамена на дясна срамна кост на таза; травматично отлепване на кожата в областта на таза; разкъсно-контузна рана на палеца на ляво ходило. Видно от експертизите, мозъчните увреди са лекувани консервативно чрез вливания на физиологични разтвори, 3 противооточни, обезболяващи и невропротективни медикаменти. Проведено е оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с планка и винтове по в горния край на дясната лакътна кост. Счупването на вътрешния /медиален/ малеолус на дясна глезенна става е лекувано консервативно, с гипсова имобилизация.

Счупването на двете рамена на дясната срамна кост на таза е лекувано консервативно чрез покой на легло. Поради наличие на рана с дефект на кожата в областта на дясната подбедрица и глезенната става на 12.09.2016 г. и на 29.09.2016 г. ищцата е постъпвала в Клиниката по изгаряния и пластична хирургия за хирургично лечение на раната. Според вещите лица периодът на възстановяване при ищцата е продължил общо около 6 месеца. От вещите лица – медици е направен преглед на пострадалата на 14.10.2020 г., и е установено, че тя е в задоволително общо състояние, придвижва се с помощно средство – бастун. Останали са оперативни белези по задната страна на дясната лакътна става, на нивото на кожата, с дължина 15 см., както и по горната страна на дясното ходило и част от предната страна на дясната глезенна става от извършената свободна пластика на кожата. По страничната повърхност на дясната подбедрица е останал белег от донорското място на кожната пластика с размери 12/10 см. Експертите са установили, че при ищцата е налице непълно изправяне на дясната лакътна става от 15 градуса и ограничен обем на движение на дясната глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса, при норма 20 градуса. Според тях артериалната хипертония и възрастта на ищцата не са оказали съществено влияние върху начина на протичане и продължителността на лечебния процес. От приетата комплексна експертиза е установено, че установената впоследствие атрофия на зрителния нерв, отразена в Амбулаторен лист № 001777/ 21.12.2016 г. кореспондира с получените увреждания при катастрофата. Зрението на дясното око на ищцата е намалено до разпознаване на наличието на светлина, което по дефиниция отговаря на практическа слепота, без формено зрение. Установена е и клепачна птоза. Генезата на последната е комплексна. В дясното око на ищцата преобладава неврогенна птоза, поради претърпяната травма. Тя е влошена от спадането на веждата (блефарохалза) и от настъпил енофталм, поради фрактурата на пода на орбитата. Спрямо ищцата е проведено медикаментозно и оперативно лечение на очите, което се е изразило в горна блефаропластика и директен лифтинг на 4 дясната вежда с 12 мм. Назначена е била терапия с „Тобрадекс“ унгв. за намазване върху оперативните шевове.

Според вещите лица лечението е адекватно на настъпилите увреждания.

Възстановяването след оперативното лечение на птозата е продължило 1 месец. Според вещото лице - офталмолог, не е възможно възстановяване на функцията на увредения очен нерв. Прогнозата за птозата на десен горен клепач е неблагоприятна, поради рецидив на птоза след оперативната корекция. Прогнозата за развитие на общото здравословно състояние на пострадалата е в границите на гериатричните норми.

Съпътстващото заболяване „старческа катаракта” може да намали зрението в лека степен (лявото око има зрение с корекция 80 % ).

За търпените от ищцата неимуществени вреди пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на съпруга й, които съдът цени при условията на чл.172 от ГПК.

Пред въззивната инстанция е спорен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и процентът съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.

Относно възражението за съпричиняване съдът съобрази, че приносът по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има обективен характер. С оглед на това и като взе предвид, че правно релевантно е конкретното поведение, с което пострадалият създава предпоставки за възникване на вредите или улеснява механизма на увреждането, настоящият състав намира за неоснователен доводът на ищцата във въззивната жалба за пълно изключване на приноса и в каузалитета на настъпилите вредоносни последици, обоснован с поведението на водача на специалния автомобил. За наличието на съпричиняване от значение е дали и доколко пострадалият със собственото си поведение обективно е допринесъл за настъпване на вредите и то така, че спрямо тях то да се явява пряка причина, а последните - негово следствие. На кои действия или бездействия (на деликвента или на пострадалия) ще бъде отдаден превес, е относимо към определяне на степента, т.е. на съотношението между тях, а не на съществуването или отсъствието на съпричиняване. В константната съдебна практика, израз на която са решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 58 от 29 04.2011 г. по т. д. N 623/2010 г. на ВКС, 5

II т.о., решение № 134 от 19.11.2015 г. по т. д. № 3495/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. относно приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е застъпено становище, което се възприема изцяло от настоящия състав, че за да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се обезщетение, е необходимо поведението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на обективно дадени предпоставки за настъпване на увреждането. В случая е установено от събраните доказателства (заключението на приетата автотехническа експертиза), че пострадалата е възприела опасността от 4 метра преди навлизането в кръстовището. От това разстояние за нея са били видими габаритите на автомобила и отклонението на задната дясна част на автомобила при маневра десен завой. С оглед възрастта на ищцата (обосноваваща забавена обработка на информацията) същата въпреки възприятията си, не е реагирала чрез преустановяване на своето движение респ. предпазване чрез отклоняване на посоката си.