Решение № 4087 от 15.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4087 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. П. при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г.ева като разгледа докладваното от Стоян Ст. П. Въззивно гражданско дело № 20251100508961 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6525 от 11.04.2025 г. по гр. д. № 63257 от 2024 г. Софийският районен съд е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че В. Л. П. с ЕГН: ********** и Г. Л. К. с ЕГН: ********** дължат разделно и по равно на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, суми, както следва: сумата от 1338,98 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент № 83, находящ се в гр. София, жк. ****, аб. № 112754 за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г, ведно със законната лихва от 25.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 183,47 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2022 г. до 12.03.2024 г., както и сумата от 39,01 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 16947/2024 г. по описа на СРС.

Отхвърлил е исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ срещу двамата ответници за заплащане разделно и по равно на сумата от по 7,82 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 12.03.2024 г.

Страните са осъдени да си заплатят разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.

С Решение № 10865/09.06.2025 г. е оставена без уважение молба на Г. Л. К. за допълване на Решение № 6525 от 11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 63257/2024 г. по описа на СРС.

В частите, с които исковете са уважени, основното решение от 11.04.2025 г. е обжалвано от ответника Г. Л. К., чрез пълномощника й адв. Д. С., като невалидно, 1 недопустимо и неправилно. Развити са съображения, че исковата молба била подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 415 ГПК, поради което СРС не следвало да се произнася с акт по същество. Поддържа се още, че заповедта за изпълнение е нищожна и искът по чл. 422 от ГПК е недопустим. Заповедта за изпълнение била нищожна като издадена в нарушение на чл. 410, ал. 3 от ГПК – в заявлението не бил посочен правопораждащият договорното правоотношение юридически факт, а именно датата на сключване на писмения договор и неговия предмет. Подробно се аргументира още, че същата следвало да се издаде с определение, а не с разпореждане. Излага подробни аргументи, че не била доставяна топлинна енергия до процесния имот в претендираното количество и на претендираната стойност, а заключението на приетата от СРС съдебнотехническа експертиза било необосновано и не почивало на законите на физиката и на нормативната уредба. Поддържа се, че е невъзможно топлата вода при входа на радиатора да е 90 градуса, тъй като има загуби на топлинна енергия при преноса й от източника до абонатната станция и от абонатната станция до отделните клиенти. Подробно се аргументира, че в Наредбата нямало връзка между топлинната енергия, постъпваща в абонатната станция, и топлинната енергия, отдадена впоследствие от вътрешната отоплителна инсталация. Оспорва се приетото заключение по детайлно изложени съображения. Навежда съображения, че абонатната станция не била узаконена, а уредите за търговско измерване били негодни, като извършената проверка на топломера на 24.02.2022 г. била след отнемане на лиценза на дружеството, извършило проверката. Преди тази дата топломерът не бил проверяван. Също така имало данни, че ИРРО не отчитал правилно. Ето защо, нямало доказателства за правилното изчисляване на претендираната топлинна енергия. Поддържа се, че уредената в Наредба № 16-334/2007 г. Методика за изчисляването на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, за отопление на имота и за БГВ, противоречи на законови разпоредби от по-висок ранг – ЗЕ, ЗЕЕ, ЗЗП, КРБ, правото на ЕС, както и законите на физиката, поради което същата не следва да се прилага. Излага съображения, че методиката е неприложима и предвид отмяната й от ВАС.

Първоинстанционният съд не бил взел предвид, че нормативната уредба, регламентираща топлоподаването – ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. са в противоречие с чл. 17 и чл. 19 от КРБ, чл. 21 от Директива ЕС/32/2006, ЕКЗПЧОС, както и законите на физиката. Изтъкват се възражения срещу приетото заключение на СТЕ – същото било изцяло кредитирано от съда, без да се съобрази, че няма пазарна цена. Жалбоподателят счита, че след като няма писмен договор, няма пазарен механизъм за определяне на пазарната цена на топлинната енергия. Релевира се и довод за липса на облигационно правоотношение по повод доставката на топлинна енергия, като се позовава на практика на СЕС. В тази връзка излага съображение, че конструкцията, която е изградена по отношение на валидно облигационно правоотношение между доставчик и потребител на топлинна енергия в чл. 153, ал.1, вр. чл.

150, ал. 2 от ЗЕ, не е нито правна, още по-малко пък има характеристиките на договор, поради което не следвало да се прилага при преценката за наличие на облигационно отношение между страните. Счита за неправилно съображението на съда, че по силата на чл.

150, ал. 3 от ЗЕ не е необходимо общите условия да бъдат приети от потребителя.

Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ била в колизия с разпоредби от по-висок ранг - КРБ, Регламент 2006/2004 на ЕО и прикрепените към него Директиви и ЕКЗПЧОС, поради което не следвало да се прилага. Подробно аргументира, че в случая следвало да се прилага приоритетно ЗЗП и в частност чл. 147а от него. Изяснява разликата между понятията „присъединен“ и „инсталиран“, като счита, че качеството клиент на топлинна енергия се придобива с отварянето на вентила на радиатора, а не с инсталирането на радиатори към вътрешната отоплителна инсталация. Ето защо, следвало да се заплаща само постъпващата в радиатора топлинна енергия – тази след отваряне на вентила. В тази връзка подробно аргументира, че няма понятие като „сградна инсталация“, тъй като всяка сграда имала две независими инсталации – едната вътрешно отоплителна, а другата за БГВ. Поддържа, че чл.

6.1.1 от Наредба 16-334 не отчитал разликата между ТЕ, постъпваща в абонатната станция, и ТЕ, отдадена от вътрешната отоплителна инсталация, поради което приложението на методиката водило до неточно определяне на реално дължимата топлинна енергия. Оспорва 2 доказателствената стойност на представените от ищеца съобщения към фактури – същите не съдържали издател и подпис. Изготвените по тези документи СТЕ и ССчЕ били производни и не доказвали доставеното количество топлинна енергия на ответника. Подробно аргументира защо не дължи плащане на услугата за дялово разпределение, както и мораторна лихва. Навеждат се доводи, че дяловото разпределение следвало да е за сметка на ФДР, а клаузите от общите условия, които пръхвърляли това задължение в тежест на потребителя, били неравноправни. Не следвало да се прилагат общите условия и в частта, уреждаща момента на забава на клиентите. Изложени са и възражения за недължимост на съдебни разноски в полза на ищеца.

Подадена е въззивна жалба и от ответника В. Л. П., чрез адвокат А. С., срещу основното решение от 11.04.2025 г.

В хода на производството /на 14.04.2025 г./ В. П. е починал, поради което с Определение от 26.11.2025 г. въззивният съд е конституирал на негово място наследниците му по закон – А. В. П. и В. В. П.. Същите са подали молби от 10.11.2025 г. и 17.02.2026 г., с които посочват, че са заплатили своята част от процесните задължения, като представят и доказателства за плащане /платежни нареждания/.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбите, моли за потвърждаване на решението и претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД „Нелбо“ АД е подало отговор на въззивните жалби, като развива съображения за неоснователност на същите и за правилност на решението на СРС.

Г. Л. К., чрез адвокат Д. С., е подала въззивна жалба и срещу Решение № 10865 от 09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 63257/2024 г. по описа на СРС, с което е отхвърлена молбата й за допълване на основното решение от 11.04.2025 г. В тази жалба развива съображения, че допълнителното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск, защото исковата молба била подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 415 ГПК. Поддържа се, че съдът е следвало да си допълни основното решение, като се произнесе по възражението на този въззивник, че исковете са недопустими.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор, като оспорва и тази жалбата, моли за потвърждаване на допълнителното решение и претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД „Нелбо“ АД не е подало отговор на тази въззивна жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Л.

П. /починал на 14.04.2025 г. и заместен от конституираните по реда на чл. 227 ГПК наследници по закон А. В. П. и В. В. П./ и Г. Л. К. за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно и по равно следните суми, а именно: сума в размер на 2677,96 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 366,95 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2022 г. до 12.03.2024 г.; 78,02 лева - главница за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г,, ведно със законната лихва от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 15,65 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 12.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 16947/2024 г. по описа на СРС, във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ап. 83, аб. № 112754.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи 3 съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава в плащането на сумите за топлинна енергия и дялово разпределение, поради което дължали лихва за забава за претендираните периоди. За претендираните суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното по това заявление дело същото било изцяло уважено и срещу издадената заповед за изпълнение длъжниците подали възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

Подаден е отговор на исковата молба от ответника В. Л. П., чрез адвокат А. С., като са развити подробни съображения за неоснователност на претенциите на ищеца.

Подаден е отговор на исковата молба и от ответника Г. Л. К., чрез адвокат Д. С., в който са развити съображения за недопустимост и неоснователност на исковете. Поддържа се, че исковата молба е подадена след 1-месечния срок по чл. 415 ГПК, а заповедта по чл.

410 ГПК била нищожна. Оспорва се наличие на облигационно отношение между страните, като се навеждат аргументи в тази насока, подкрепени с цитати от практика на СЕС.