Решение № 260025 от 13.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……… гр. Варна, 13.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА

РАЙКОВА при секретаря Елица Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13764 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност) срещу „С.” ЕООД кумулативно обективно съединени искове осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 4986,21 лв., представляваща дължима главница за предоставени ел. енергия и допълнителни услуги за месец октомври 2017 г. по фактура № ********** от 31.10.2017 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.10.2020 г. до окончателното й заплащане; 1487,67 лв. – лихва за забава за периода от 15.11.2017 г. до датата на предявяване на тази искова молба – 27.10.2020 г., начислена върху сумата от 4986,21 лв. по фактура № ********** от 31.10.2017 г.; 4432,72 лв., представляваща дължима главница за предоставени ел. енергия и допълнителни услуги за месец ноември 2017 г. по фактура № ********** от 30.11.2017 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.10.2020г. до окончателното й заплащане; 1285,59 лв. – лихва за забава за периода от 15.12.2017 г. до датата на предявяване на тази искова молба – 27.10.2020 г., начислена върху сумата от 4432,72 лв. по фактура № ********** от 30.11.2017 г.; 446,02 лв., представляваща дължима главница за предоставени ел. енергия и допълнителни услуги за месец декември 2017 г. по фактура № ********** от 31.12.2017 г., ведно със законна лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.10.2020 г. до окончателното й заплащане и 125,52 лв. – лихва за забава за периода от 15.01.2018 г. до датата на предявяване на тази искова молба – 27.10.2020 г., начислена върху сумата от 446,02 лв. по фактура № ********** от 31.12.2017 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е учредено облигационно правоотношение с предмет продажба и доставка на активна нетна ел. енергия и услуга „Прогнозиране на потреблението“ в периода от м. юни 2017 г. до м. декември 2017 г. Сочи се, че ищецът е лицензиран търговец на ел. енергия и координатор на балансираща група, като с Решение № 1854 от 14.09.2018 г. по т. д. № 3343/2017 г. по описа на СГС по отношение на последния е открито производство по несъстоятелност. Поддържа се, че във връзка с доставените количества ел. енергия и допълнителни услуги ищцовото дружество надлежно е издавало фактури. Ищецът твърди, че ответното дружество не е погасило задълженията си по фактура № ********** от 31.10.2017 г., фактура № ********** от 30.11.2017 г. и фактура № ********** от 31.12.2017 г. за доставена ел. енергия и допълнителни услуги за в периода м. октомври 2017 г. – м. декември 2017 г. на обща стойност 9864,95 лв. Навеждат се доводи, че процесните фактури са надлежно осчетоводени от „Ф.Е.“

ООД и са включени в дневниците за продажби на дружеството. Сочи се, че между страните е било уговорено фактурите за поребена ел. енергия и допълнителни услуги през съответния месец да се заплащат от ответника през следващия календарен месец до 14-то число на последния. Твърди се, че към настоящия момент ответното дружество не е извършило плащания по процесните фактури, поради което е налице правен интерес от предявяване на осъдителните искове. В този смисъл моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „С - 49“ ЕООД, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Излага се, че ищецът не е процесуално правоспособен да предяви настоящия иск, тъй като с договор за цесия от 01.12.2017 г. е прехвърлил вземането си на „Н.Е.С.“ ЕООД по фактура №**********/31.10.2017 г. на стойност 4 986,21 лв. и по фактура № **********/30.11.2017 г. на стойност от 4 432,72 лева. Сочи се, че към настоящия момент ответникът няма задължения към ищцовото дружество. На 11.12.2017 г. е получил уведомление, с което „Ф.е.“ ООД го уведомява, че са прехвърлили вземането си в общ размер от 11824,94 лв. по фактури №№ **********/30.09.2017 г.; **********/31.10.2017 г. и **********/30.11.2017 г. на „Н.Е.С.“ ЕООД и следва посоченото задължение да бъде платено по банкова сметка ***. Счита, че фактурите от 31.10.2017 г. и 30.11.2017 г. на обща стойност 9 418,93 лв. са част от прехвърленото вземане и същото не се дължи на ищеца в производството.

Поддържа, че дори да се приеме, че ищецът е легитимиран да предяви иск, то същия може да има за предмет само задължението по фактура №*********/31.12.2017 г. на стойност 446,02 лв. Релевира се възражение за погасяване на задължението по давност. Оспорва се и акцесорната претенция за лихви. Намира за напълно неоснователно и необосновано да се търси лихва за посочения в исковата молба период, поради прехвърляне на задължението от ищеца на трето лице, което не е страна в производството. При тези съображения моли за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете или същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С молба от 01.03.2021 г. ищцовото дружество оспорва твърдението на ответника, че не е активнолегитимирана страна, защото е цедирало процесните вземания. Навежда довод, че договорът за прехвърляне на вземания, на който се позовава ответникът, е недействителен по отношение на кредиторите и масата на несъстоятелността. В тази връзка било образувано т.д. № 1828/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 18, с предмет предявени от синдика на ищеца искове с правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на 17 броя договори за цесия, един от които е и въпросният договор, с който се твърди, че е прехвърлено вземането срещу ответника. В допълнение ищецът счита, че цесията не е породила правно действие, защото не е била съобщена на ответника по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Относно възражението за изтекла погасителна давност за вземанията по процесните фактури ищецът се позовава на чл. 3, т. 2 от закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (ДВ – бр. 44 от 2020 г.), като счита, че за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давността за процесните вземания е спряла да тече и към датата на исковата молба не е изтекла.

С депозирано на 28.04.2021 г. становище ответното дружество е оспорило твърдението на ищеца за недействителност на договора за цесия, тъй като за него са без значение отношенията между ищеца и трети за производството страни.

Заявява, че е уведомен за цесията по надлежния ред.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Варна, 8 състав, е сезиран с кумулативно обективно съединени искове осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): между страните да е възникнало облигационно правоотношение с предмет продажба и доставка на ел. енергия и допълнителни услуги и 2) ищцовото дружество точно и в срок да е изпълнило задълженията си по договора, а именно да е доставило в процесния период заявеното количество ел. енергия и предоставило процесните допълнителни услуги на ответника, за което ответникът дължи продажна цена в претендирания размер. Тези обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване от ищеца, като същият следва да установи настъпването на изискуемостта и размера на задължението на ответника.

От представените справки-декларации по ЗДДС за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2017 г., справки-декларации по ЗДДС за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г., дневници на продажби по ЗДДС за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2017 г. и дневници на продажби по ЗДДС за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г., предоставени на ищеца от ТД на НАП – гр. София, съгласно писма с изх. № 2553-03-209#1/11.03.2020 г. и изх. № 2544-00-164/17.02.2020 г., е видно, че от страна на ищеца са издадени процесните фактури с контрагент „С.“ ЕООД, а именно фактура № ********** от 31.10.2017 г. на стойност 4155,46 лв. без ДДС, фактура № ********** от 30.11.2017 г. на стойност 3694,13 лв. без ДДС и фактура № ********** от 31.12.2017 г. на стойност 371,54 лв. без ДДС.

Не се спори между страните, че между тях е било налице облигационно правоотношение с предмет продажба и доставка на ел. енергия и допълнителни услуги, за които са били издадени горепосочените фактури, както и че ищецът е доставил в процесния период (м. октомври 2017 г., м. ноември 2017 г. и на 01.12.2017 г.) заявеното количество ел. енергия и предоставило процесните допълнителни услуги на ответника за продажна цена в общ размер от 9864,95 лв. с вкл. ДДС. Ответната страна е оспорила само, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи цената, поради обстоятелството, че ищецът е прехвърлил на „Н.Е.С.“ ЕООД вземанията си по фактура № ********** от 31.10.2017 г. и фактура № ********** от 30.11.2017 г. с договор за цесия от 01.12.2017 г. В тази връзка счита, че не дължи на ищеца заплащане на сумата от 9418,93 лв. по прехвърлените вземания, а на третото лице (цесионер), като ищецът може да претендира заплащане единствено на сумата от 446,02 лв. по фактура № ********** от 31.12.2017 г.

С влязло в законна сила Решение от 04.03.2021 г. по т.д. № 1828/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 18, потвърдено с Решение № 463/04.07.2022 г. по в.т.д. № 485/2021 г. по описа на Апелативен съд - София, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1196/04.12.2023 г. по т.д. № 2716/2022 г. на ВКС, I т.о., са уважени исковете на синдика „Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност) по чл.

135 ЗЗД против „Н.Е.С.“ ЕООД и „Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност) като са обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността седемнадесет договора за цесия с дата 01.12.2017 г., сключени между „Ф.Е.“ ООД като цедент и „Н.Е.С.“ ЕООД, в т.ч. относно вземане към „С. - 49” ЕООД в размер на 11 824,94 лв, произтичащо от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE3004695 от 11.04.2017 г., фактура № ********** / 30.09.2017 г., фактура № ********** / 31.10.2017 г., фактура № ********** / 30.11.2017 г. Със същия съдебен акт „Н.Е.С.“ ЕООД е осъдено да върне на „Ф.е.” ООД - в несъстоятелност въпросното вземане, на основание чл. 55 ал.1 предл. 3 ЗЗД.

Следователно, с оглед влязлото в законна сила решение, с което договорът за цесия от 01.12.2017 г. е обявен за недействителен, ответникът дължи на ищеца заплащането на продажната цена на електрическа енергия и предоставени допълнителни услуги по фактура № ********** от 31.10.2017 г. и фактура № ********** от 30.11.2017 г. на обща стойност 9418,93 лв. Доколкото не се твърди от ответното дружество, че е заплатило тази сума на цесионера „Н.Е.С.“ ЕООД, нито на ищеца, респ. не са представени доказателства в тази връзка до приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция, претенцията на ищеца се явява основателна. По аналогични съображения се налага изводът, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 446,02 лв. по фактура № ********** от 31.12.2017 г., предвид липсата оспорване от ответника, че същата се дължи на ищеца и на представени доказателства за плащането на това задължение.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Не е оспорено от ответника заявеното от ищеца в исковата молба, че в отношенията между страните е уговорено фактурите за потребена ел. енергия и допълнителни услуги през съответния месец да се заплащат през следващия календарен месец до 14-то число на последния. Така падежът на задължението по първата претендирана фактура (тази с най-ранна дата), а именно фактура № ********** от 31.10.2017 г., е настъпил на 14.11.2017 г., респ. на задължението по фактура № ********** от 30.11.2017 г. – на 14.12.2017 г. и на задължението по фактура № ********** от 31.12.2017 г. – на 14.01.2018 г. Дори и да се приеме, че по делото не е доказано уговарянето на срок за плащане на задълженията по фактурите, съобразно правилата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, срокът за заплащане на продажната цена за доставена ел. енергия и допълнителни услуги е 14-дневен от получаване на стоката или услугата, т.е. съвпада с посочения от ищеца срок.

Разпечатката съдържа 23 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fbf3e527-de00-4c61-b9f9-053a38a97cd9