Решение № 637 от 26.05.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 637

Монтана, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА административно дело № 20267140700191 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 171, т. 1, б. з, гг от ЗДвП и чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на И. В. Й., [населено място] против Заповед № GPAM-2517601/05.04.2026 г. на Л. Т. И. - Полицай към РУ Монтана, ОДМВР Монтана, с която временно му е отнето СУМПС поради извършено нарушение на чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

В жалбата твърди, че не му е изтекъл срокът на сключената задължителна застраховка „ГО“. В с.з. адв. З. А. – М. поддържа жалбата и моли същата да бъде отменена

Ответната страна полицай Л. Т. И. при РУ Монтана при ОДМВР Монтана оспорва жалбата и моли да се потвърди оспорената Заповед. Прави възражение за размера на адвокатския хонорар, тъй като делото не е с фактическа сложност и приключва в едно съдебно заседание.

Административен съд – Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания, във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2517601/05.04.2026 г. на Л. Т. И. - Полицай към РУ Монтана, ОДМВР Монтана, на И. В. Й., [населено място] е наложена мярка - временно отнемане на СУМПС поради извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Заповедта е издадена на основание съставен АУАН № 5181952 от 05 04 2026 г., с който на същата дата, около 12:19 ч. е установено, че оспорващият управлява т.а. с рег. № [рег. номер], което е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 24 02 2026 г.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.

Съгласно Заповед № 301з-4401/09.10.2024 г. на Директор на ОД на МВР – Монтана, служителите на длъжност „Младши автоконтрольор“ в РУ и ОДМВР Монтана са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП.

Съгласно справка за т.а. рег. № [рег. номер], същият е със служебно прекратена регистрация при условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на дата 24 02 2026 г. поради уведомление от ГФ за липса на гражданска отговорност и служебно възстановяване на дата 05 04 2026 г. след ново уведомление от ГФ за валидна гражданска отговорност.

По делото са представени още справка за нарушител на оспорващия, докладна записка и сключена застраховка ГО за МПС с рег. № [рег. номер].

С Определение № 538 от 04 05 2026 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като е дал възможност за ангажиране на относими към предмета на спора доказателства.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно легитимирано лице – адресатът на акта, на което се засягат законни негови права и интереси. Оспорената Заповед е връчена на дата 05 04 2026 г., видно от отбелязването върху самата Заповед, а жалбата е подадена на 17 04 2026 г., видно от поставения върху същата щемпел, поради което същата се явява подадена в законоустановения 14-дневен срок, както и се явява допустима за разглеждане по същество.

Страните не спорят по обстоятелството, че на дата 05 04 2026 г., около 12:19 ч. оспорващият е управлявал т.а. с рег. № [рег. номер], който е бил със служебно прекратена регистрация, нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Спорно е дали Заповедта отговаря на изискванията на закона за форма и конкретно мотивировка за нейното издаване, както и дали наложената мярка е съответна на материалния закон и неговите цели.

Този състав счита, че основанията за налагане на ПАМ са изрично изчерпателно изброени в нормата на чл. 171 от ЗДвП, като при наличието на която и да е от предвидените от законодателя хипотези, административните органи, на които са възложени правомощия да налага такива мерки, следва да издадат съответната Заповед, т.е същите действат в условията на обвързана компетентност.

В настоящия случай наложената ПАМ е при условията на чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП, която гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б. „з“) извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: подб. „гг“) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

По своето същество ПАМ, с оглед и самото им наименование – принудителни административни мерки, не представляват, не са и не следва да изпълняват функциите на санкционни мерки за извършени нарушения, тъй като нямат този характер и предвидено предназначение, каквото е предназначението на административнонаказателния институт. ПАМ имат превантивна цел по смисъла, както на чл. 22 от ЗАНН, така и на специалния текст чл. 171 от ЗДвП, като за целите на този специален закон, същите следва да осигуряват безопасността на движението по пътищата, като предотвратяват и преустановяват административни нарушения. С оглед на тези законови цели предпоставките за налагане на ПАМ са отделни/самостоятелни и независими от предпоставките, при които се ангажира административнонаказателната отговорност, като същите нямат и не следва да имат последиците на тази отговорност.

Този състав счита, че безопасността на движението по пътищата, в контекста на прецесния случай, се свежда до това, че по пътищата отворени за обществено ползване следва да се движат МПС, които имат надлежна регистрация. Всяко движение на МПС, което не е регистрирано, било то и поради служебно прекратена регистрация, нарушава определените материалноправни норми и поради тази причина би могло да застрашава и охраняваната безопасност на движението.

Същевременно всяко отстраняване/отпадане на съответното обстоятелство, опазващо безопасността на движение по пътищата, в случая след възстановяване на регистрацията на МПС, резултат в случая от сключена ГО и надлежно уведомление от ГФ, е такова, което по обратен ред води до отпадане на предпоставките застрашаващи тези охранявани от закона обществени интереси. Продължаване действието на ПАМ след отпадане на тези материалноправни предпоставки довели до нейното налагане, не е надлежно действащ механизьм, който да охранява обективно и ефективно защитаваните от закона обществени отношения. Нормативно обоснованото действие на мярката е до момента, до който тя обективно и реално обезпечава целите, за които се налага или в случая това е до отпадане на обстоятелствата, които застрашават безопасността на движение по пътищата. От момента, в който не съществува вероятност да бъде нарушена безопасността на движението по пьтищата, респ. е преустановено противоправното поведение, което нарушава тази безопасност, действието на процесната мярка не е правно обоснована, респ. от този момент нататък, прилагането на ПАМ по своето същество и цел се припокрива със същността и целите на административното наказание, а това, с оглед различието в двата правни института, е недопустимо и незаконосъобразно.

Процесната ПАМ, наложена за срок до решаване на въпроса за отговорността, така фиксиран от законодателя надхвърля охранителните и превантивни цели предвидени от същия този законодател, което превръща тази мярка в своеобразен вид административнонаказателна санкция и в противоречие с принципа на чл. 6 от АПК.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспорения административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, но при нарушаване на материалния закон.

При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на оспорващия за присъждане разноските по делото, съобразно представения списък, като размерът е в нормативно установения минимум.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № GPAM-2517601/05.04.2026 г. на Л. Т. И. - Полицай към РУ Монтана, ОДМВР Монтана.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.

Съдия: