Решение № 310 от 04.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. С.З., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело № 20235500100745 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.4552 и чл.82- 86 от ЗЗД.

Исковата претенция на пълнолетния български гражданин Д. П. С. от гр.С.З. е въз основа на първоначална Искова молба вх.№ 13467/27.10.2023г. по първоначално образуваното гр.д.№ 745/2023г. и втора почти идентична Искова молба вх.№ 13467/27.10.2023г. по гр.д.№ 50/2024г.- и двете по описа на същия първоинстанционен ОС- С.З., и двете от един същи ищец- пълнолетния български гражданин Д. П. С. от гр.С.З., претендиращ срещу един и същи ответник в лицето на Прокуратурата на Република България/ПРБ/- гр.София парично обезщетение за причинени му неимуществени вреди. Въз основа на постановеното в з.з. Определение № 196/19.02.2024г. на осн. чл.126, ал.1 във вр. с чл.131- 133 и чл.121 от ГПК, настоящия първоинстанционен ОС- С.З. е съединил за съвместно разглеждане исковите производства по първоначалната Искова молба вх.№ 13467/27.10.2023г. по настоящото първоинстанционно гр.д.№ 745/2023г. и по повторната Искова молба вх.№ 929/22.01.2024г. по покъсно образуваното първоинстанционно гр.д.№ 50/2024г./и двете по описа на ОС- С.З./, като е постановил едновременното им разглеждане по номера на порано образуваното настоящо първоинстанционно гр.д.№ 745/2023г. по описа на ОС- С.З.. И двете искови претенции са насочени против 1 бр. ответник1 публичноправния субект Прокуратурата на Република България/ПРБ/гр.София, с искане тя да бъде осъдена да му заплати претендираните суми за парични обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на общо 100 000 лв. по първата ИМ и 90 000 лв. по втората ИМ от незаконното според него задържане за 4 г. и 1 м. по ДП № 284зм1429/2017г. по описа на РУ- гр.К., обл.С., до окончателното изплащане на сумите, както и разноските му по делото. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представителадвокат по делото. Няма представена писмена Защита в дадения й от съда 1седмичен срок.

В законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК е постъпил първоначален Отговор на първата Искова молба/ вх.№ 15861/14.12.2023г. и допълнителен Отговор на втората Искова молба вх.№ 3784/19.03.2024г.- и двете от ответника- юридическото лице/публичноправния субект/ Прокуратура на Република България/ПРБ/- гр.София, който счита предявените против него два отделни съединени облигационни иска, и двете с правно основание по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ за заплащане на парични обезщетения за твърдените от ищеца за претърпени неимуществени вреди в размери на по 100 000 лв. всеки един от тях, със съответната законна лихва за хзабава, са процесуално допустим, като не оспорва подсъдността на настоящото производство и пасивната процесуална легитимация на Прокуратурата на Р.България/ПРБ/- София в настоящия процес. А по основателността и размера на исковете счита, че основанията в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са изчерпателно изброени/а не примерно/, като законодателят бил ограничил приложното поле на специалния закон само до определени хипотези на вредоносна дейност на правозащитните органи и не бил целял да обхване всички случаи, при които от такава дейност са настъпили някакви вреди. Счита за по принцип неоснователни ищцовите претенции пратив нея за парични за обезщетение за неимуществени вреди от процесните процесуално- следствени действия, както и акцесорните искове за присъждане на лихви, тъй като не било установено и доказано задържанията срещу ищеца да са били „незаконни“. Оспорва претенциите по основания и по размери. Счита, че предявените претенции в размер на по 100 000 лв. за парични обезщетения на неимуществени вреди били прекомерни, не съответствали на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, на трайната съдебна практика и на обществено- икономическите условия в страната. Твърди, че вземането спрямо ищеца на най- тежката мярка за 2 неотклонение „задържане под стража" от ОС- С.З., отказът на този съд да бъде изменена в по- лека мярка и потвърждаването му от AC- Пловдив налагали извода, че ако в процесния период са търпени вреди от ищеца, то те не били единствено и само в резултат на действия на органи на ПРБ, като за условията в ареста тя не била пасивно легитимирана да отговаря. Развива подробно своите фактически и правни защитни аргументи в процеса. В пози смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител пред настоящата първа съдебна инстанция. Има представена писмена Защита в дадения й от съда 1седмичен срок, в която доразвива своите фактически и правни аргументи в полза на исковите си претенции против ответника.

Контролиращата страна Окръжна Прокуратура- С.З. е взела становище по спора и е пледирала чрез своя процесуален представител- прокурор, че исковете били неоснователени и недоказани/както по основание, така и по размер/, включително и за мораторните лихви и разноските за адвокат на ищеца. Моли настоящия първоинстанционен съд да се произнесе в този смисъл, като отхвърли исковете, или поне силно да ги редуцира по размер, със законните последици от това. Не е представила в дадения й от съда 1седмичен срок писмена Защита по делото.

Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове за главници и лихви са процесуално допустими, своевремено предявени, родово и местно подсъдни, като първа съдебна инстанция на настоящия първоинстанционен ОС- С.З.. Поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните по делото, с всички законни последици от това.

По същедството на спора- предявените осъдителни парични искове се основават на основния правен принцип, че при наличие на причинени вреди на определено лице/ищеца/, причинилият ги субект/ответника/ следва да понесе своята отговорност и да репарира същите по справедлив начин и размер.

Видно от събраните по делото многобройни неоспорени от ответника писмени доказателства/заверени копия от документи/- постановление от 28.01.2022 г. на ОП – С.З., Постановление от 18.06.2019 г. на ОП – С.З., Електронна справка за съД.ст от 04.12.2023 г., Писмо на РП – С.З. от 01.12.2023 г., Писмо от ОП – С.З. от 06.12.2023 г., Постановление от 3

08.08.2018 г. на ОП – С.З., Постановление от 14.12.2017г. на ОП – С.З., Постановление за привличане на обвиняем от 14.12.2017г. на РУ - К., Уведомление по чл.212, ал.2 и ал.3 от НПК от 11.12.2017г., Постановление за прекратяване на наказателно производство от 20.11.2023 г. на ОП – С.З., Определение № 530/17.08.2022 г. на ОС – С.З., Определение № 200/31.03.2022 г. на ОС – С.З., Постановление от 30.03.2022 г. на ОП – С.З., Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 30.03.2022 г. на РУ – Гълъбово, Справка от Унифицираната информационна система на ПРБ от м.12.2017 г. до м.01.2022 г., Споразумение за решаване на делото в ДП от 23.07.2021 г. на РП – С.З., Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.02.2023 г. на РП, ТО – К., Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.08.2023 г. на РП – С.З., Постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.06.2019 г. на РП – С.З., Писмо № Р 181/2019 г. от 09.06.2020 г. на РП – С.З., Писмо № 1369/08.06.2020 г. на РС „ИН“ – С.З., Сектор „Пробация“ – С.З., Писмо № Р 181/2019 г. от 06.06.2019 г. на РП – С.З., Писмо № 1672/05.06.2019 г. на РС „ИН“ – С.З., Сектор „Пробация“ – С.З., Писмо № Р 181/2019 г. от 31.05.2019 г. на РП – С.З., Протокол от 13.05.2019 г. на РС – С.З. по нохд № 1440/2019 г., Писмо № Р 484/2021 г. от 07.08.2023 г. на РП – С.З., Писмо № 2189/07.08.2023 г. на РС „ИН“ – С.З., Сектор „Пробация“ – С.З., Писмо № 2719/27.09.2022 г. на РС „ИН“ – С.З., Сектор „Пробация“ – С.З., Писмо № 946/04.04.2022 г. на РС „ИН“ – С.З., Сектор „Пробация“ – С.З., Писмо № Р 484/2021 г. от 10.08.2021 г. на РП – С.З., Писмо № 2321/09.08.2021 г. на РС „ИН“ – С.З., Сектор „Пробация“ – С.З., Протокол от 29.07.2021 г. на РС – С.З. по нохд № 1938/2021 г., както и от приложените приключени дела- чнд № 677/2017 г. на ОС – С.З., чнд № 103/2018 г. на ОС – С.З., нчд № 193/2018 г. на АС – Пловдив, НП 3233/2017 г. на ОП – С.З., се установява и доказва по несъмнен и безспорен начин следното :

Очевидно ищецът Д. П. С. от гр.С.З. е бил привлечен в качеството на обвиняем по образуваното ДП № 284 зм 1429/2017г. по описа на РУ на МВРгр.К., обл.С., по ПП № 3233/2017г. по описа на ОП- С.З., като задържането му станало въз основа на постановление № 3233/2017г. на РП- С.З. за срок от 72 ч. След изтичането му е внесено искане пред ОС- С.З. за вземане му на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“, с Определение № 933/15. 12.2017г. по ЧНД № 677/2017г. на описа на ОС- С.З.. Безспорно е 4 установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото и фактически не е налице спор между страните, че на ищеца е било повдигнато от органите на ответника ПРБ обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, за това, че в периода от 03.12.2017г. до 10.12.2017г. в условията на продължавано престъпление в гр.С.З. и гр.К., обл.С. бил отвлякъл лицето Н.В.Ф., като в периода от 18.30ч. на 03.12.2017г. до 19.30ч. на 08.12.2017г. тя е била държана в частен имот/къща/, находяща се в *** и в периода 20.30ч. на 08.12.2017г. до 02.00ч. на 10.12.2017г. в частен имот/къща/, находяща се в гр.К., обл.С., ***, като деянието било извършено от две лица съвместно с Т.Д.Д. и деянието отвличане било с користна цел и същото представлявало опасен рецидив по чл.142, ал.З, т.1, пр.2 във вр. с ал.2, т.2 и т.7 във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 и във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК. Видно от материалите по приложеното приключено наказателно досъдебно производство, с прокурорско Постановление № 3233/2017г. от 08.08.2018г. на ищеца му е взетата мярка за неотклонение/МН/ „Задържане под стража“ е била изменена в по- леката такава “подписка“, както и мярката “Забрана да напуска пределите на Република България“, считано от 10.08.2018г. През периода 14.12.2017г. - 10.08.2018г. ищецът е бил задържан в Следственият арест в гр.С.З., намиращ се тогава в сградата на ОД на МВР- С.З.. За периода от 14.12.2017г, до 28.01.2022г. разследващите органи и прокуратурата го третират като обвиняем и в тази връзка са му наложили МН „ Задържане под стража" и мярка за административна принуда „забрана да напуска пределите на страната разпитвали са го като обвиняем. Досъдебното Производство продължило дълго - 4г. и 1 месец. По делото не са събрани безспорни доказателства за вината на доверителят ми. На 08.03.2018г. пострадалата Федотова е депозирала молба пред разследващият орган, придружена с нотариално заверена декларация от която се установява, че се отказва от първоначалните си показания, тъй като считала, че не била отвлечена. С прокурорско Постановление № 3233 / 2017г. от 28.01.2022г. на ОП С.З. е прекратено спрямо него наказателното производство по ДП № 284 зм 1429 / 2017г. по описа на РУ гр. К., ПП № 3233 /2017 год. по описа на ОП С.З..

Налице е бездействие от страна на разследващите органи и прокуратура в хода на досъдебното наказателно производство при разследване на повдигнатото обвинение в извършване на тежко умешлено престъпление от общ характер против обвиняемия- ищец, което впоследствие е било изцяло 5 прекратено. В резултат на което досъдебното наказателно производство е продължило 4 г. и 1 м., като накрая е приключило без повдигане на обвинение към ищеца и е било приключило в един доста дълъг и неразумен срок по смисъла на чл.6§1 от КЗПЧОС. Действително тази разпоредба на чл.6§1 от КЗПЧОС не изключва съденето и наказването на което и да е лице за действие или бездействие, които в момента на тяхното извършване са представлявали престъпление в съответствие с общите принципи на правото, признати от цивилизованите народи. Страните по делото обаче спорят основно за размера на претендираното обезщетение, което очевидно се дължи от ответника на ищеца.