Решение № 504 от 19.12.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 143/2022
- Вид
- Решение № 504
- Подписан
- 19.12.2025
- Състав
- Цвета Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 506, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.515 · Кодекс за застраховането
- чл.515, ал.3, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 516 · Кодекс за застраховането
- чл. 516, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 516, ал. 2 и ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл.516, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл. 516, ал. 8, пр. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 517 · Кодекс за застраховането
- чл.517, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 196, ал. 2, 3 и 4 · Наказателен кодекс
- чл. 338, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 504 гр. Варна, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20223100900143 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н. Д. Т., ЕГН: ********** от с.***, област Варна срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 67 000 лева, претендирана като допълнително /над доброволно изплатеното от ответника в размер на 3 000 лева/ обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.08.2017 год., настъпило на национален път DN6 в близост до с.Бутойещ, окръг Мехединци, Румъния, реализирано от водача на лек автомобил „Форд Галакси“, с полски регистрационен № ***, ведно със законна лихва, считано от 09.03.2019 год. до окончателното заплащане, на основание чл. 516 вр. чл.515, ал.3, т.2 КЗ, които суми са платими по банкова сметка с титуляр адв.А. С. С.,****** – Тексим Банк.
Твърди се в сезиралата съда исковата молба, че на 18.08.2017 год. на национален път DN6 в близост до с.Бутойещ, окръг Мехединци, Румъния, реализирано от водача на лек автомобил „Форд Галакси“, с полски регистрационен номер, ищцата е претърпяла ПТП. Излага, че вследствие ПТП е получила счупване на свода на черепа – закрито, хематоми в областта на двете очи, разкъсно-контузна рана в областта на лявото око с размер 10 см., фрактура на лява фронтална кост, преминаваща към левия фронтален синус и прекъсваща външната и вътрешната стена с импресия на фрагменти към кухината на синуса, фрактура на горния орбитален ръб на лявата орбита в областта ospetrosal, фрактура на лява пирамидална кост с прекъсване на 1 предна горна стена на средно и вътрешно ухо, намалена прозрачност на клетките на левия вастоиден израстък поради травма, фрактура в основата на предните птерогоидни израстъци, фрактура на носни кости с дислокация на фрагменти, течност в етмоидалните клетки и лявата половина на фронталния синус. Сочи, че непосредствено след ПТП е била хоспитализирана в Румъния, а след това е продължила лечението си в България в МБАЛ „Св.Ана-Варна“ АД, като след изписването й на 28.08.2017 год. от състоянието й останало тежко, поради което на 01.10.2017 год. е отново хоспитализирана в МБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД. Излага, че поради продължаващо нарушено носно дишане на 03.11.2017 год. е приета във ВМА МБАЛ Варна, където е предприета оперативна интервенция.
Ищцата излага, че е завела претенция № CB RO 21 RO 017 пред Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, който на 06.01.2022 год. е извършил доброволно плащане на сумата от 3 000 лева, което счита за извънсъдебно признание на вземането по основание.
Счита, че така изплатеното й обезщетение е несъответно на претърпените от нея неимуществени вреди, поради което и насочва претенцията си към ответника, в качеството му на компесационен орган. С уточняваща молба от 23.06.2022 год. навежда фактически твърдения за отговорността на ответника, твърдейки, че в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие не може да се определи застрахователя на виновния водач, които твърдения са подведими във фактическия състав на чл.515 ал.3 т.2 КЗ.
Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, в срока по чл.131 ГПК, депозира писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Д. Д., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва акта на настъпилото в Румъния ПТП, причинено от автомобил с полски регистрационен номер, който не е бил застрахован, както и обстоятелството, че пред него е заведена претенция № CB-RO-21-RO-017, по която на 06.01.2022 е изплатено обезщетение в размер на 3 000 лева. Оспорва обаче на първо място предпоставките за ангажиране отговорността на ответника като Компесационен орган по чл.515 и чл.516 КЗ.
Оспорва качеството на „пребиваваща“ на ищцата в България, с което оспорва и легитимацията си по предявения иск, като счита, че пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск е Полския гаранционен фонд, което твърдение в условията на евентуалност излага катооснование за отхвърляне на предявения иск. Допълнително излага, че съгласно румънското законодателство, отказът на ищцата от всякакви наказателни, имуществени и граждански претенции във връзка с процесното ПТП, както и да й бъде издадено предвиденото в румънското законодателство съдебно-медицинско удостоверение, необходимо за застрахователни цели, погасява правото й да търси обезщетение към Полския гаранционен фонд и към българския Компесационен фонд като погасяващо й правото на регрес към тези две организации. Позовава се и на чл. 159, ал.2 от румънския НК. В допълнение оспорва отговорността на водача на автомобила за произшествието и за 2 причинените от него вреди, както и отговорността му да компенсира причинените от ПТП вреди предвид липсата на твърдения относно механизма на ПТП, самия автомобил и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. В условията на евентуалност, релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като твърди, че ищцата е предприела пътуване с видимо уморен водач или в друго видимо състояние, което не му е позволявало да шофира безопасно, както и че същата е пътувала без предпазен колан, отказала е хоспитализация и/или е напуснала преждевременно болничното заведение, което е попречила на правилното лечение и е допринесло за претърпените имуществени вреди. С оглед настъпването на увреждането в Румъния, счита за приложимо румънското законодателство, в това число и относно движението по пътищата. По отношение на изплатеното обезщетение, сочи, че са били налице основания за отказ за изплащане на обезщетение поради отказа на от всякакви претенции във връзка с процесното ПТП, включително и предвиденото румънското законодателство удостоверение съдебно – медицинско удостоверение необходимо за медицински цели, но с цел извънсъдебно уреждане на случая полския Компесационен орган, който съгласно чл.517, ал.1 КЗ и от чиито инструкции ответника е обвързан, е преценил по изключение да се извърши плащане на определеното експертна оценка на застрахователномедицинска комисия към ЗАД „ОЗК-Застраховане“ обезщетение. В евентуалност, оспорва претърпяването и обема на твърдените телесни увреждания, както и причинната им връзка с ПТП. Оспорва се в евентуалност и претендирания размер, както и съгласно чл.516, ал.4 КЗ претенцията за законна лихва.
Релевира се и възражение за изтекла погасителна давност на претенциите.
В открито съдебно заседание, ищцата, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа предявения иск, моли за уважаването му и за присъждането на деловодни разноски. Депозира писмени бележки.
Ответното дружество, също чрез редовно оправомощен процесуален представител, моли за отхвърляне на иска и за присъждането на деловодни разноски. Излага становището си по същество на спора в подробни писмена защита.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събрания по делото доказателствен материал и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е проведена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ), заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Според същото, на 18.08.2017год., около 18:55 ч., в Република Румъния, на национално шосе №6/път DN6, в населено място Бутойещи, окръг Мехединти, с посока на движение към Филиаш - Стрехая, на прав, асфалтов, сух път, съставен от две пътни ленти в противоположни посоки, разделени с единична непрекъсната линия, настъпва ПТП с участието на л.а.„Форд Галакси", с полски 3 регистрационен №***, при километър 274+337 метра. Същият, движещ се със скорост от около 51 км/ч., по неизяснени причини, напуска пътното платно в дясно, възкачва се на десен тротоар, навлиза с десните си колела в отводнителната канавка, преминава я, навляза с левите си колела спрямо канавката и с успоредно движение на пътното платно се удря в своята предна дясна част, в зоната на предния десен фар, в електрически стълб тип „SE10", разположен в дясно от посоката на движение на превозното средство. След удара задната част на автомобила се отмества в ляво към ляв ръб на отводнителната канавка. Въпреки че скоростта на автомобила е била съобразена с тази за движение в населеното място, от заключението се установява, че при реакцията на водача, инициирана в начално на установената следа по десния борд на отводнителната канавка, шофьорът не е имал възможност да спре аварийно преди удара в стълба.
При произшествието, в автомобила, като пътник, е пътувала Н. Д. Т.. В резултат на самокатастрофата, тя получава лицево-черепна травма с разкъсноконтузна рана в лявата лицева половина, счупване на предна и задна пластинка на левия фронтален синус, фрактурна ивица, продължаваща към лявата очница, лявата слепоочна кост, лявата пирамида, въздух в черепната кухина, счупване на носните кости с разместване на фрагментите, кръвонасядане по лявата тъпанчева мембрана и кръвонасядания по лицето.
Описаната разкъсно-контузна рана и подлежащите на нея счупвания на челния синус и черепа създават реална комуникация между външната средна и черепната кухина с навлизане на въздух в черепната кухина и в този смисъл са обусловили проникващо нараняване в черепната кухина. При прегледа на ищцата, вещото лице медик констатира, че разкъсно-контузната рана в лявата лицева половина е оставила белег, преминаващ през лявата челна област, горен и долен клепач на лявото око, като е налице невъзможност за пълно затваряне на двата клепача. Белегът е видимо отчетлив, създава видима асиметрия в нормалния човешки облик и води до загрозяване на лицето със засягане на сетивен орган. Освен това, многофрагментното счупване на носните кости е довело до изкривяване на носната преграда, с последващо затруднено носно дишане, което е наложило извършване на оперативно лечение - рефрактуриране и септопластика. Без провеждане на последното, съгласно експертизата, изкривената носна преграда вследствие на счупването на носните кости, би обусловило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице медик дава становище и че в продължителен период от време травматичните увреждания категорично са били съпроводени и от главоболие, отпадналост и други физически неразположения. Не е установено намалено или липсващо обоняние. В заключението е изяснено, че безсъзнателното състояние представлява мозъчна кома, която реално може да доведе до тежък мозъчен оток, с последващо вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор и да доведе до настъпване на смъртния изход и в този смисъл представлява животозастрашаващо състояние. Въпреки това, при разпита си в открито съдебно заседание медикът изяснява, че по 4 делото няма обективни данни за изпадане на ищцата в безсъзнание вследствие произшествието. В обобщение вещото лице сочи, че във връзка с претърпените травми спрямо ищцата е проведено консервативно и оперативно лечение.
По делото като свидетели са разпитани двамата синове на ищцата – Е.
А. и К. А., чиито показания съдът кредитира като обективно дадени и цени същите, отчитайки възможната им заинтересованост от изхода на спора. Към датата на разпита Е. А. е на 22 год., а К. А. – на 18 год., съответно към датата на произшествието са били на възраст – 18 год. и 14 год. От изложеното от Е.
А. се установява, че е пътувал в лекия автомобил при настъпване на произшествието, като се е возил на пасажерското място до шофьора, а майка му – на втория ред седалки, непосредствено зад него. Според свидетеля, шофьорът е бил видимо в нормално състояние, без признаци за употребен алкохол. След настъпване на удара, А. излиза, лежи около 3-4 минути и осъзнава, че от всички пътници навън не е единствено ищцата. Отива до автомобила, отваря вратата и я заварва окървавена и в безсъзнание, наклонена напред, подпряна,след което я сваля от автомобила, като първа помощ бива оказана от непознато лице, спряло с автомобила си след сблъсъка. Ищцата е откарана в най-близката клиника, където са й оказани специализирани медицински грижи, а след това е преместена в болница в гр. Крайова, Румъния.