Решение № 34 от 29.01.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1348/2020
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 29.01.2021
- В сила
- 16.02.2021
- Състав
- Таня Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.32 т.3 пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.461 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638 ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.647 ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 34 гр. Пазарджик , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20205220201348 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул.
„***“ № 13, ет.7, ап.21, против Електронен фиш Серия Г № 0018912 от 19.05.2020 г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.1 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена глоба в размер на 250 лева.
В бланкетната жалба се твърди, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен, тъй като бил издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява в първото съдебно заседание, като поддържа жалбата и дава обяснения. Не се явява в последващото съдебно заседание, редовно призована и не изпраща и процесуален представител. По делото не е представено писмено становище по същество. Не се прави искане за присъждане на разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. По делото е депозирано писмено становище, с което се иска ЕФ да бъде потвърден, а жалбата да 1 бъде отхвърлена като необоснована и неоснователна, с изложени подробни съображения. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като взе предвид изложеното в нея и становището на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ за това, че на 19.05.2020 г., в 11,33 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Георги Бенковски“ № 153, в посока на движение към кръстовище с ул. „Стоян Ангелов“, било засечено МПС специален автомобил „М.“ с рег. № *** собственост на П. Н. Н. от гр. Пазарджик, като било установено, че ФЛ притежаващо МПС, което е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, не е сключило застраховка Гражданска отговорност. Нарушението било заснето и установено с АТСС- Twin CAM с № SD2D0027.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на санкционираното лице на 08.07.2020 г., видно от известие за доставяне (л.7), а жалбата против ЕФ е подадена от наказаното лице чрез наказващия орган до съда на 09.07.2020 г., когато е входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик (виж вх. номер на жалбата на л.3), поради което е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство- снимка от АТСС и снимка на разположението на АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна, поради следното:
ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и материалноправна законосъобразност, без да се сочат конкретни възражения.
Единствено от обясненията на жалбоподателката, дадени в хода на съдебното следствие, става ясно, че претенциите за незаконосъобразност се изразяват в това, че по време на нарушението МПС е управлявано не от нея, а от друг водач и че този автомобил е бил прибиран след ремонт, заради което нямал сключена ЗЗГО. И двете претенции обаче съдът намира за неоснователни.
2
Макар в жалбата да не са посочени конкретни възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила, съдът при цялостния служебен контрол не установи такива да са били допуснати при издаване на ЕФ. При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение. Последното е описано по време (на 19.05.2020 г., в 11,33 часа), място (гр. Пазарджик, бул. „Г. Бенковски“ № 153), посока на движение (към кръстовище с ул. „Стоян Ангелов“), гр. София) и е направено ясно и пълно описание на нарушението (липса на сключен договор за ЗЗ „ГО“ за заснетия в движение на конкретно посочената дата автомобил, индивидуализиран достатъчно ясно по регистрационния си номер и собственика му), с дадена ясна правна квалификация с направените съответни привръзки, посочена санкционна норма и съответната й санкция.
Нарушението е квалифицирано по санкционния чл.638 ал.4 от КЗ, съдържащ и състава на нарушението и според който „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция“.
Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, според която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение“.
Поставената привръзка с чл.461 т.1 от КЗ сочи задължителния характер на този вид застраховка. Посочената е и санкционната норма на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, доколкото наказващият орган е ангажирал отговорността на собственика на МПС- физическо лице, налагайки му съответната санкция- глоба в размер на 250 лева.
С оглед на изложеното може да се направи извода, че нарушението е ясно и детайлно описано, като му е дадена и съответната правна квалификация, а това прави възможна, в гарантирания от закона обем, защита против ЕФ.
Както се посочи по-горе жалбоподателката е собственик на процесното МПС, а то е регистрирано в РБ и не е спряно от движение (виж справка за собственост и регистрация на МПС на л.6). Установено е безспорно, че към инкриминираната дата специален автомобил „М.“ с рег. № *** е бил без сключена и действаща ЗЗ „ГО“. Това обстоятелство е установено при прегледа на записа от засеченото с АТСС нарушение, след справка в Административноинформационната система /АИС/ по зададения 3 критерий- „застраховка“ (Преглед на запис с нарушение на л.8). За това, че процесното МПС към датата на засичане е било без ЗЗГО, става ясно и от справка в информационната система на ГФ, от която се установява че процесният автомобил е имал действаща и валидна застраховка до 04.04.2020 г. и към 19.05.2020 г. не е имал сключен договор за ЗЗГО.
Установи се безспорно по делото, че заснемането на движението на автомобила е станало с мобилно автоматизирано техническо средство- Twin CAM с № SD2D0027.
Няма съмнение, че използваното АТСС е предназначено не само за осъществяване на контрол за скоростта, но и за установени и заснети МПС без сключен договор за ЗЗГО, в какъвто смисъл са и методическите указания за експлоатация на същото. Процесното АТС е било позиционирано на конкретно място за контрол, като преди активирането му е спазено изискването да се обозначи мястото на контрол в съответствие с нормата на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП. В тази връзка е налице съставен от служител при Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата, Протокол за използване на АТСС по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г., приложима с оглед препращането на ЗДвП, към който препраща КЗ. Спазено е и изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата, като Протоколът е съставен на датата на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство е било в работен режим по зададените параметри (виж в протокола на л.25). Отразено е и мястото за контрол- гр.
Пазарджик, бул. Г. Бенковски № 153, в посока на движение към кръстовището с ул.
„Стоян Ангелов“, вписано е вида и номера на техническото средство. Протоколът е съпроводен и със снимка на разположението на уреда (л.26), изготвена непосредствено преди засичането на нарушението, от която се установява, че местоположението на уреда за контрол отговаря на посоченото в протокола за използване на АТСС място.
Използваното техническо средство е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно към датата на заснемането (виж Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Справка от БИМ- л.14-15). При това положение данните от ползвания измервателен уред са достоверни.
Предвид гореизложеното е несъмнено, че на инкриминираната дата и място процесното МПС, чиито собственик е жалбоподателката, се е движело в населено място без да има сключен и действащ договор за ЗЗГО. Правилно наказващият орган е приел, че е налице извършено нарушение на чл.431 ал.1 т.1 от КЗ, както и правилно е посочил, че отговорността на собственика на МПС, за което е засечено управление с АТСС без сключена ЗЗГО, се ангажира на основание чл.638 ал.4 от КЗ. Привъзката на тази разпоредба с чл.638 ал.1 т.1 от КЗ и размера на наложената санкция от 250 лева, сочат че наказващият орган е ангажирал отговорността на собственик на МПС- физическо лице в лицето на жалбоподателката Н.. Казано с други думи, с ЕФ при 4 засечено нарушение с АТСС- управление на МПС, което няма ЗЗГО, се санкционират единствено собствениците на тези МПС. Собственикът на процесното МПС в случая е жалбоподателката П. Н. и затова именно тя е била санкционирана за извършеното нарушение. Вярно е, че от ВД, предявено чрез възпроизвеждане на снимките направени с АТСС и от обясненията на Н., се установи, че не тя е управлявала автомобила към момента на нарушението, но това обстоятелство в случая е без значение, тъй като както се посочи, когато нарушението е засечено с АТСС, се издава ЕФ, с който се санкционира собственика на МПС. Правното основание за издаване на процесния санкционен акт е чл.647 ал.3 от КЗ, съгласно който „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага“. От съдържанието на текста става ясно, че относно реда и условията за издаване на фиша препращането е към ЗДвП. Но с оглед на последното изречение, реализира се отговорността единствено на собственика на МПС, т.е. само той може да бъде субект на отговорността за това нарушение.
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката, като наложеното й административно наказание е в твърд размер и в съответния на субекта вид- глоба 250 лева, съгласно разпоредбата на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ.
Съдът не споделя възражението, инкорпорирано в обясненията на жалбоподателката, че управляваният автомобил бил след ремонт и затова след изтичането на предходната застраховка не била сключена нова. Първо следва да се каже, че за обстоятелствата че МПС е било в ремонт и за какъв период от време, както и че не е бил ползван през този период (05.04.-18.04.2020 г.- от крайната дата на покритие на предходната застраховка до деня на нарушението) не се представи нито едно доказателство, при което твърденията на жалбоподателката останаха голословни.
Но дори и да се приеме хипотетично, че твърдените обстоятелства са верни, то същите не изключват отговорността на собственика на МПС, нито правят случая маловажен.
Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fbf33dc4-3010-4121-b821-17612948bdc4