Решение № 495 от 05.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330200156 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №

23-0438-000773 от

06.10.2023 г. на Началник Сектор, в ОД на МВР - Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на А. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: **, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание Наредба N Iз - 2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 точки.

Жалбоподателят А. Й. Д., в жалбата навежда твърдение за липса на вина за вмененото му нарушение. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. В допълнително писмено становище, моли да се даде ход на делото, поддържа жалбата и прави същото искане, като претендира и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - Началник сектор в ОД на МВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В молба-становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира НП да бъде 1 потвърдено. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против А. Й.

Д., ЕГН ********** затова, че на 26.07.2023 г. в 11:35 часа, в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ до № 8, същият като водач на товарен автомобил „Ивеко 35 С 10“, рег. № **, посока север, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. След справка в ОДЧ при РУ 03 Пловдив станало ясно, че жалбоподателят не е пререгистрирал превозното средство в законоустановения срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нарушението е било установено при извършена рутинна проверка от свид. Ц. Н., на длъжност полицейски инспектор при РУ 03 Пловдив.

По случая е бил издаден АУАН серия G АКТ № 586755/ 26.07.2023 г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като от същата дата административнонаказателното производство по него е прекратено с мотивирана резолюция № 23-0438-М000065 от 26.07.2023 г.

Наказателното постановление е било издадено, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, във връзка с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.09.2023г. на прокурор Е. Богданова - прокурор в Районна прокуратура - гр. Пловдив по преписка № 9228/2023г. Материалите са били изпратени в РУ 03 при ОДМВР-Пловдив за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на Д..

Прието е било, че жалбоподателят Д. е извършил административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена 2 от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства - изцяло от показанията на актосъставителя Ц. Н. Ц., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични последователни, непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства по делото.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема, че от страна на жалбоподателя А. Д. е осъществен по безспорен и категоричен начин съставът на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Нарушената разпоредба изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС и като не се е съобразил с това правило за поведение, жалбоподателя е осъществил чрез действията си по управление на посочения товарен автомобил състава на вмененото нарушение. Регистрацията на МПС-то е била прекратена служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система. Това е станало на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят А. Д., като собственик на товарен автомобил „Ивеко 35 С 10“, рег. № **, придобит чрез покупко-продажба от 17.02.2023г., видно от постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, не е заявил това обстоятелство в двумесечен срок от придобиването чрез промяна на регистрацията в КАТ.

Според нарочната законова уредба, прекратяването на регистрацията по чл.

143, ал. 15 от ЗДвП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Всъщност по делото не се спори за собствеността на автомобила и пропускът да се заяви промяна на регистрация в срок. От своя страна и самият жалбоподател не оспорва, че в процесното време и място е управлявал нерегистрираното МПС.

Единствените доводи, които се навеждат по същността на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е че не е виновно извършено от Д., доколкото не знаел за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на процесното МПС. От друга страна към 26.07.2023г. непредвиждането на общественоопасните последици от деянието си на просто извършване, които 3 настъпват със самото управление на нерегистрираното МПС, не освобождава жалбоподателят от това, че е бил длъжен и могъл да ги предвиди. В тази връзка по аргумент на противното от чл. 7, ал. 2 на ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият.

Незнанието на закона, също не оправдава нарушителя, още повече, че в случая Д. е и собственик на МПС и следвало да прояви добра грижа, като го пререгистрира в КАТ.

При това положение, съдът намира, че основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за така вмененото му нарушение. Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на вида и размера на административното наказание, като за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл.175, ал. 3, предложение 1 от Закона - глоба в размер от 200 лв и лишаване от право да управлява МПС в срок от 6 месеца.

Наложените наказания са в минимален размер, предвиден от законодателя и не подлежат на редуциране от страна на съда. Правилно е определен и субектът на нарушението, тъй като нормата изисква същият да е водач на конкретното МПС, което е безспорно обстоятелство по делото.

На основание чл.189з от ЗДвП за нарушения по този закон, какъвто е настоящият случай, не се прилага нормата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай.

Съдът не констатира допуснати в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна или изменение.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 23-0438-000773 от 06.10.2023г. на Началник Сектор, в ОД на МВР - Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на А.

Й. Д., ЕГН **********, с адрес: **, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

Въпреки изхода на делото, въззиваемата страна не е направила искане за 4 присъждане на разноски и не е била представлявана от юрисконсулт, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, предвид потвърждаването на процесното наказателно постановление.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0438-000773 от 06.10.2023 г. на Началник Сектор, в ОД на МВР - Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на А. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: **, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5