Решение № 9673 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9673 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110101655 по описа за 2026 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника В. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 170,35 евро (или 333,18 лв.) дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот с адрес: гр. София, ******, ап. 20, аб. ****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.07.2025 г. до окончателното й погасяване, 31,21 евро (или 61,05 лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 01.07.2025 г., 25,74 евро (или 50,34 лв.) неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.07.2025 г. до окончателното й погасяване, и 6,77 евро (или 13,24 лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 01.07.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1325/2025 г. по описа на Районен съд– Разград.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по 1 реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. на обща стойност 666,36 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.4.2024 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в общ размер на 100,69 лв. Сочи, че ответникът е съсобственик на топлоснабдения имот с квота от ½ ид.ч., поради което отговоря за половината от дължимата цена, или за 338,18 лева за доставена топлинна енергия за посочения период и 50,34 лв. възнаграждение за предоставена услуга дялово разпределение. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 61,05 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 01.07.2025 г., и обезщетение за забава в размер на 13,24 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 01.07.2025 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.07.2025 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът В. Л. Б. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основателност. Не оспорва, че е съсобственик на топлоснабдения имот, но отрича да дължи сумите, свързани с доставка на топлинна енергия при твърдения, че единствен ползвател в имота е сестра му Райна – Румяна Б.а. Релевира възражение за изтекла в негова полза кратка погасителна давност за част от вземането. Заявява, че в двуседмичен срок от датата на подаване на отговора ще заплати третендираните суми. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Конституираното трето лице – помага „ДАЛСИЯ“ ООД в предоставения от съда срок не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приет като доказателство Договор за продажба жилищен имот от жилищния фонд на Министерство на народната отбрана от дата 25.03.1968 г., по силата на който *** В.ева Б.а са закупили недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се на адрес: гр. София, *****

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** г. *** В.ева Б.а са дарили придобития имот на внучките си *****.

Договорът за дарение е отменен с влязло в сила Решение от 28.05.2003 г., постановено по гр.д. № 1103/2000 г. на СГС по предявения от **** В.ева Б.а иск.

По делото е представена искова молба, от ответника В. Л. Б. против ***** за възстановяване на накърнена запазена част от наследството на Лъчезар Б., по която липсват данни за постановено решение.

На 26.04.2004 г. Магдалина В.ева Б.а е подал заявление-декларация до ищеца за откриване на партида за топлоснабдяване на апартамент № 20, находящ се на адрес: гр. София, *****

С Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № ***** г. ответникът В. Л. Б. дарява на **** своята 1/6 ид.ч. от апартамент № 20, находящ се на адрес: гр. София, *****

С Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № ****, дело № 316 от 08.11.2018 г. **** дарява обратно на ответника В. Л. Б. придобитата 1/6 ид.ч. от апартамент № 20, находящ се на адрес: гр. София, *****

2

По делото е представено и саморъчно завещание от 22.10.2018 г., съставено от Магдалина В.ева Б.а, с което същата завещава на дъщеря си Райна – Румяна Л.а Б.а 2/3 ид.ч. от апартамент № 20, находящ се на адрес: гр. София, ***** което е обявено с Протокол от 12.10.2020 г.

Видно от приетото Удостоверение за наследници № ****** г., издадено от Столична община – район Средец, Магдалина В.ева Б.а е починала на 25.09.2020 г. и е оставила за наследници ***** Л.а Б.а (дъщеря) и ответника В. Л. Б. (син).

Румяна Л.а Б.а е подала заявление-декларация до ищеца за откриване на партида за топлоснабдяване на апартамент № 20, находящ се на адрес: гр. София, ***** Видно от представеното Удостоверение за наследници № ***** г. на Столична община – район „Средец“ Лазар Илиев Б. е починал на 15.06.2002 г. и е оставил наследници Магдалина В.ева Б.а (съпруга), Румяна Л.а Б.а (дъщеря) и В. Л. Б. (син).

Ответникът е подал искова молба срещу Райна – Румяна Л.а Б.а иск за делба на процесния имот. Към момента липсва постановен влязъл в сила акт по делото за делба.

Представените е Договор от 21.05.2001 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. „Гурко“ № 62 и третото лице - помагач – „ДАЛСИЯ“ ООД (предишни наименования „МХ ЕЛВЕКО“ ЕООД, „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД и „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД) за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 12.12.2000 г., както и Договор № от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени обща фактура № ***** г. за потребено количество топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. след годишното изравнение за сумата от 322,57 лв., справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и изравнителни сметки и данни от главен отчет, изготвени от ТЛП.

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. до апартамент № 20, находящ се на адрес: гр. София, *****е доставена топлинна енергия, за която се дължи обща цена в размер на 666,36 лв., както и възнаграждение за предоставена услуга дялово разпределение в размер на 100,69 лв.

Видно от приложените сертификати, уредите за дялово разпределение са от одобрен тип.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото е представена разписка за плащане от дата 01.04.2026 г. за сумата от 236,10 евро лв., наредено от ответника в полза на ищеца с посочено основание за плащането – гр.д. № 1655/2026 г. СРС.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане 3 на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

С оглед гореизложеното и след като съобразно представените по делото писмени доказателства съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че през процения период ответникът се е легитимирал като собственик на процесния имот с квота от 1/6 ид.ч. Този извод следва от следните обстоятелства:

Първоначално имотът е придобит от наследодателите на ответника В. Б. – *** В.ева Б.а при равни квоти. На дата 15.06.2002 г. Лазар Илиев Б. умира, като оставя за наследници преживялата си съпруга Магдалина В.ева Б.а и двете си деца Райна – Румяна Б.а и ответника В. Б., като всеки от тях наследява по 1/3 ид.ч. от притежаваната от наследодателя им ½ ид.ч. от процесния имот. Следователно ответникът В. Б. е получил в дял по наследство от починалия си баща 1/6 ид.ч. от имота. Тъй като със саморъчно завещание Магдалина В.ева Б.а е завещала притежаваните от нея 2/3 ид.ч. от имота на дъщеря си Райна – Румяна Б.а и липсват данни да е постановено решение по иска за възстановяване на запазена част, то следва, че към момента на откриване на наследството (25.09.2020 г.) останалите 2/3 ид.ч от имота са преминали в собственост на Райна – Румяна Б.а.