Решение № 5703 от 07.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5703

Варна, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Членове:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА канд № 20267050700681 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Началник група в Пето РУ Златни пясъци при ОД на МВР Варна, подадена чрез гл. юриск. К. Л.-А., срещу Решение № 38 от 15.01.2026 г. по АНД № 4909/2025 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 25-0460-001420 от 12.11.2025 г., издадено от касатора, с което на Б. Б. Б. са наложени две административни наказания - глоба в размер на 500 лева (255,65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Според касатора решението в частта, с която е отменено административното наказание „глоба“ е недопустимо и следва да се обезсили и да се прекрати производството в тази част на основание чл. 79б, ал. 2, във вр. с чл. 63г ЗАНН, предвид заплащането на наложеното наказание „глоба“ в деня, когато НП е връчено на наказаното лице – 14.11.2025 г., за което се представят доказателства. В останалата част, касаторът твърди, че решението е неправилно, т.к. към момента на проверката водачът е управлявал МПС с временни рег. № ***, чийто срок е изтекъл, като процесният автомобил е имал разрешение за временно движение, издадено на 28.04.2025 г. и валидно до 28.05.2025 г., а срокът на валидност е посочен в разрешението за временно движение и на временните номера с ясно отпечатан червен фон в дясната табела. Изтъква се, че водачът е следвало да се убеди, че управляваният от него автомобил отговаря на изискванията на закона, както и че е без значение чия собственост е автомобилът. Според касатора правилно е санкционирано лицето с отмененото НП, а по аргумент от чл. 7, ал. 2 ЗАНН деянието е съставомерно и наказуемо. Искането е да се обезсили обжалваният съдебен акт в частта, с която е отменено НП по отношение на наложеното наказание „глоба“ и да се прекрати производството по делото, а в останалата част – да се отмени решението на РС – Варна и да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора, както и в условията на евентуалност, ако не се уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, да се присъди такова в минималния размер.

Ответникът – Б. Б. Б., чрез адв. Д. П., с отговор на касационната жалба възразява срещу изложеното от касатора, като поддържа становище за правилност и законосъобразност на решението на районния съд. Според ответника правилно районният съд приема, че по отношение на Б. Б. (респ. неговата майка като собственик на МПС) не е било извършено уведомяване за служебно извършеното прекратяване на регистрацията на автомобилът, който автомобил е с поставени регистрационни табели, поради което и за неговия ползвател не са били налице обективни данни за липсата на регистрация по надлежния ред, респ. не е било налице знание, че управлява служебно дерегистриран автомобил. Споделя се и приетото от съда за допуснати съществени нарушения на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН – в НП не е посочено въз основа на кой АУАН (с номер и дата) се издава, нито имена, длъжност и местослужене на актосъставителя. По отношение на възраженията на касатора във връзка с заплащане на глобата, според ответника, в случай, че съдът приеме, че НП е вляло в сила по отношение на глобата, то в останалата част съдебният акт е правилен и законосъобразен, като се отправя искане да бъде оставен в сила и да се присъдят направените разноски по делото. В хода на устните състезания са поддържат изложените доводи и направените искания.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт - по аргумент от чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, приложими по препращане от чл. 63в ЗАНН.

Предмет на разглеждане от въззивната инстанция е жалбата от Б. Б. Б. срещу НП № 25-0460-001420 от 12.11.2025 г., издадено от касатора, с което на Б. Б. Б., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени две административни наказания - глоба в размер на 500 лева (255,65 евро), и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.

Позовавайки се на доказателствата по делото, районният съд приема за установена следната фактическа обстановка: нарушението се състои в това, че на 15.09.2025 г., в 21:30 часа, в гр. Варна, по ул. „Янко Славчев“ посока [улица], на около 50 м след магазин „Стармаркет“ до № 82 (Хотел „Дива“), Б. Б. Б. управлява лек автомобил Алфа Ромео 147 с временни регистрационни номера ***, собственост на Д. К. Б. с [ЕГН], като МПС е със служебно прекратена регистрация на 30.07.2025 г., поради изтичане на срока за разрешението за временно движение с № *********, издадено на 28.04.2025 г. и валидно до 28.05.2025 г.

Районният съд посочва, че за констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) – Акт GA № 4624715/15.09.2025 г., като актът бил изпратен на Районна прокуратура – Варна с оглед престъпление по чл. 345, ал. 2 НП, но с Постановление от 06.11.2025 г. прокурор при Окръжна прокуратура – Варна е отказал да образува досъдебно производство и въз основа на прокурорското постановление на 12.11.2025 г. е издадено обжалвнаното НП.

За да отмени НП, въззивната инстанция приема за основателни доводите за липса на осъществен състав на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като се обосновава с това, че видно от съдържанието на административнонаказателната преписка /постановление на ВРП от 06.11.2025 г./ не е извършено уведомяване на Б., респ. неговата майка като собственик на процесното МПС, за служебно извършеното прекратяване на регистрацията на автомобила, както и предвид това, че автомобилът е с поставени регистрационни табели, поради което и за неговия ползвател не са били налице обективни данни за липсата на регистрация по надлежния ред. Районният съд сочи, че липсват и данни собственикът на ППС да е бил уведомен и за срока на регистрацията, а при наличието на регистрационни табели, не може да се сформира безкритичен извод у въззивника да е било налице знание, че управлява служебно дерегистриран автомобил. Направен е извод, че НП е издадено незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С решението си районният съд посочва, че намира за основателни възраженията на наказаното лице за допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН, т.к. в НП не е посочено въз основа на кой АУАН се издава, нито имена, длъжност, местослужене на актосъставителя и това е отделно основание за отмяна на НП.

С решението, с което е отменено НП, районният съд е присъдил в полза на санкционираното дружество сумата 204,52 евро (400 лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Обжалваното решение на РС – Варна е неправилно.

Неправилно въззивният съд е извел и отнесъл релевантните факти към материалния закон и е постановил неправилен съдебен акт. Направените изводи не се основават на правилно, обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства и на правилна преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност).

Налице са основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за отмяна на обжалваното решение на РС - Варна.

Страните не спорят, че на управлявания от санкционираното лице автомобил на 15.09.2025 г., около 21:30 часа, в гр. Варна, ул. „Янко Славчев“ посока [улица], на около 50 метра, след магазин „Стармаркет“ до № 82 (хотел Дива) – лек автомобил Алфа Ромео 147, собственост на Д. К. Б. – майка на наказаното лице, е налице издадено Разрешение за временно движение № *********, със срок на валидност от 28.04.2025 г. до 28.05.2025 г., с издадени регистрационни номера ***.

Вмененото с обжалваното пред РС – Варна НП нарушение недвусмислено е посочено като управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Спорът между страните пред районния съд е правен и се концентрира върху въпроса дали при това положение автомобилът е бил регистриран към инкриминираната дата, и съответно – дали управлението му осъществява обективния състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 пр. 1 ЗДвП (съотв. чл. 175, ал. 3 ЗДвП) – както е прието с НП.

Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 18а от ПЗР на ЗДвП "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Издаденото от МВР Разрешение за временно движение № ********* на 28.04.2025 г. и издаването на регистрационни табели с № ***, несъмнено има характер на регистрация по смисъла на цитирания специален текст на приложимия закон. Този извод следва и от изричния текст на чл. 33а ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, според който разрешение за временно движение се издава при издаване на транзитни табели с регистрационен номер, издаване на временни табели с регистрационен номер и за временно придвижване на спряно от движение превозно средство.

В случая не се спори, че процесното Разрешение за временно движение № ********* е със срок на валидност от 28.04.2025 г. до 28.05.2025 г., т.е. срокът за валидност на същото е 30 дни, както е предвидено в чл. 33а, ал. 3, изр. първо от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

От анализа на цитираните приложими правни норми, на първо място, е очевидно, че Разрешение за временно движение при издаване на транзитни или временни табели с регистрационен номер, се издават единствено на нерегистрирано в националния регистър на превозните средства МПС, т.е. такова без издадено до момента свидетелство за регистрация на МПС.

От данните по делото е безспорно, че управляваният от касатора лек автомобил е бил надлежно регистриран по смисъла на чл. 140, ал. 1 изр. 1 ЗДвП само в периода на валидност на Разрешението за временно ползване – от 28.04.2025 г до 28.05.2025 г., т.е. касаторът е управлявал на 15.09.2025 г. нерегистрирано по надлежния ред МПС.

Горният извод следва и от основната характеристика на издадените по този ред Разрешение за временно движение и регистрационни табели – както е ясно и от наименованието им, те имат темпорално ограничено действие, т.е. валидност за един ограничен времеви период, изрично определен и изписан в самото Разрешително.

При това – противно на поддържаното от наказаното лице и на направения от районния съд извод - за прекратяване на регистрацията на МПС, учредена по този ред, не е необходимо нарочно волеизявление от административен орган и уведомяване на собственика на МПС. С изтичането на срока на валидност на временната регистрация, същата се прекратява ex lege съобразно изричното предвиждане на чл. 33а, ал. 3 изр. 1 ЗДвП, според който Разрешението за временно движение се издава със срок на валидност до 30 дни, както и предвид отразяването на табелите с регистрационните номера годността на валидността на разрешението и при транзитните, и при временните табели с регистрационни номера на МПС – чл. 27, ал. 4 изр. второ и чл. 30, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Разпечатката съдържа 34 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fbf159c9-7c34-49b3-a579-7ff0ae77534d