Решение № 1430 от 18.12.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1430 гр. Варна, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Х. като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100502029 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 61837/31.07.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от П. Х. М. и Д. Д. Г., чрез процесуалния им представител срещу Решение № 2534/04.07.2024г. постановено по гр.д. № 7233/2023г. по описа на ВРС, 20-ти състав, с което съдът Е ОТХВЪРЛИЛ предявените от жалбоподателите срещу Д. С. М., ЕГН ********** и Й. Г. М., ЕГН ********** искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено между страните, че ответниците не са собственици на реална част от ПИ **** по КККР на гр. Варна с граници: север - ПИ ****, запад - пътека, юг и изток останалата част от поземлен имот ПИ с ид. ****, заключена между точки а2, а3, а6 и а7 на комбинирана скица № 6 на л. 133 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като неоснователни и ги Е ОСЪДИЛ да заплатят на Д. С. М. и Й. Г. М. сумата от 1700 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Въззивниците – П. М. и Д. Г. заявяват становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, както и за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Считат за недоказани заявените от ответниците възражения за придобиване на процесната реална част от ПИ с ид. **** по Кадастралната карта на гр.Варна по давност поради недоказаност на елементите на придобивното основание, момента на завладяването на частта, както и непрекъснатостта на владението. Твърдят, че първоинстанционният съд е допуснал правни и фактически грешки 1 като е приел, че промяната на отразяването на имотите на страните в кадастралните планове не е извършено на основание на някакъв акт, а също и че П. М. е признал пред държавен орган неизгоден за себе си факт, а именно, че е разрушил съществуващата ограда между неговия и съседния имот. Излагат, че не е съобразено от съда доказаното прекъсване на владението на ответниците над процесната реална част с факта на навлизане на ищците в тази територия и трасирането й по тяхна инициатива, което е довело до промяна на междусъседската граница, а също и прекъсването на давностното им владение с факта на снабдяване на праводателя на ищците с констативния нотариален акт за собственост от 2020г. Считат, че в производството по повод подадената жалба на ответниците за самоуправство, в което П. М. е давал обяснения, са събрани доказателства за това, че между двата съседни имота не е имало ограда, а реалната част е била запусната, напълно обрасла и превърната в сметище, което възприемат като доказателство за липса на осъществявана фактическа власт и стопанисване от страна на ответниците. Посочват, че съдът е следвало да даде вяра на свидетелите на ищците, чиито показания установяват състоянието на процесната реална част, а показанията на свидетелите доведени от ответниците е следвало да се ценят с оглед на чл.172 от ГПК предвид наличието на данни за водено между ответниците и свидетеля Д.П. дело, както и поради липсата на ясни впечатления за процесната реална част към 2000г. Отделно от това се позовават на заключението на проведената СТЕ, според която през 2008г. границата между двата съседни имота е заснета там, където минава и сега, след трасирането.

Излагат, че владението, което ответниците са осъществявали в следствие на навлизането в чуждия имот преди 2021г. не е било непрекъснато и продължително в законоопределения срок, за да е довело до придобиване на права. Позовават се и на забраната по чл.200 от ЗУТ за придобиване по давност на урегулирана реална част от имота.

На това основание молят съдът да приеме, че ответниците не са придобили по давност процесната реална част от имота, да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да се уважат предявените отрицателни установителни искове за собственост. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемите страни – Д. С. М. и Й. Г. М., чрез процесуалния им представител. Считат обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано от събраните по делото доказателства. Извършват анализ на заявените права от ищците, установените по делото факти, включително установените чрез проведената СТЕ и ангажирани гласни доказателства, както и влязлото в законна сила решение по предявения от Д. и Й. М.и иск за защита на отнетото им владение по чл.75 от ЗС постановено по гр.д.№ 6764/2022г. по описа на ВРС. Посочват, че въз основа на него са образували изпълнително дело, по което ЧСИ им е възстановил владението върху отнетата от ищците реална част от собствения им имот.

Позовават се и на издадените прокурорски постановления от 13.04.2022г. и от 28.10.2022г., в които е обективирано даденото от П. М. признание за премахване на съществуващата между 2 неговия и имота на ответниците ограда.

Считат заявените във въззивната жалба оплаквания срещу обжалваното решение за неоснователни, предвид доказаното им право на собственост по отношение на процесната реална част придобито въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност начиная 2000г., когато са закупили имота по нот.акт № 129/2000г. и са установили владение върху цялата неговата площ, в това число и процесната реална част. Посочват, че изводите на съда за това, че са упражнявали трайно, явно и необезпокоявано владение върху процесната част за установено от ангажираните гласни доказателства, които съдът е кредитирал като достоверни.

Излагат, че влязлото в законна сила решение по успешно проведения иск с правно основание чл.75 от ЗС срещу ищците е формирало сила на пресъдено нещо по факта на владението, което е продължило повече от 6 месеца, а така също и по факта на нарушението му от ищците на 17.03.2022г., когато са премахнали съществуващата ограда и са поставили нова навътре в имота на ответниците. Възразяват срещу твърденията на ищците, че протоколът за трасиране, както и издаденият в полза на праводателя им констативен нотариален акт за собственост са обстоятелства, които са довели до прекъсване на давностното владение на ответниците, като считат, че смущаване на владението е настъпило едва с предприетите на 17.03.2022г. самоуправни действия от ищците. Уважаването на иска с правно основание чл.75 от ЗС считат, че обосновава извод, че владението им не се счита отнето, а давността им прекъсната.

Поддържат заявеното в хода на първоинстанционното производство становище за неприложимост на забраните по чл.16, чл.17 и чл.200 от ЗУТ за придобиване по давност на реални части в границите на населените места и селищни образувания по отношение на неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти, каквато считат, че се явява процесната реална част към момента на изтичане на изискуемия от закона срок на придобивната давност.

Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират за присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

В хода на въззивното производство страните поддържат заявените становища.

Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени в условията на активно и пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от П. Х.

М. и Д. Д. Г. за приемане за установено по отношение на тях, че ответниците Д. С. М. и Й. Г.

М. не са собственици на реална част от ПИ **** по Кaдастралната карта на гр. Варна, с 3 площ от 89 кв.м, с граници на частта: от север - ПИ ****, от запад - пътека, от юг и изток останалата част от поземлен имот ПИ ****, повдигната в жълт цвят на скица на л.35 от делото.

В исковата молба ищците твърдят, че по силата на покупко-продажба обективирана в нот.акт № 8, том 6, рег. № 10459, дело № 895 от 20.10.2020г. са придобили от Р.Б.М. недвижим имот - ПИ с ид.**** по Кадастралната карта на гр. Варна, целият с площ от 1295 кв.м. Излагат, че праводателят им се е легитимирал като собственик на имота по силата нот.акт № 178, том 5, дело 1782/1966г., нот.акт за дарение № 109, том 10, дело № 3576/1985г. и като наследник на Х.М.М., както и по силата на нот.акт № 88, том 5, рег.№ 10283, дело № 876/2020г. Твърдят, че след придобиването, с приемане на ПУП одобрен със Заповед № 0893/06.04.2022г. на Кмета на Община Варна, имотът бил разделен, като са образувани ПИ с ид.**** с площ от 606 кв.м. и ПИ с ид.*** също с площ от по 606 кв.м. Излагат, че ответниците са собственици на съседния имот - ПИ с ид.**** и оспорват правото им на собственост върху реална част от ПИ с ид.**** по Кадастралната карта на гр. Варна, с площ от 89 кв.м. при граници: от север – ПИ с ид.**** /на ищците/, на запад - пътека, а от юг и изток - останалата част от поземлен имот ПИ с ид.****, чрез предявяването на владелчески искове за нея, по които е било образувано гр.д.№ 6764/2022г. по описа на ВРС. Поводът за делото бил фактът, че след закупуването му, ищците провели трасиране с лицензирани геодезисти /на 13.02.2021г./, а впоследствие разчистили терена /през март 2022г./ с багери, изградили ограда, озеленили и в момента владеят тази реална част. Молят предявените срещу тях отрицателни установителни искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Д. С. М. и Й. Г. М. са депозирали писмен отговор на исковата молба, с която оспорват исковете като недопустими, а в евентуалност като неоснователни. Излагат, че актовете за собственост на праводателите на ищците от 1966г. и от 1985г. касаят имот в м-ст „Бендерлика" гр. Варна с площ от 1000 кв.м., който обаче не включва процесната реална част от ПИ с ид. **** по Кадастралната карта, преди изменението от 26.04.2022г., а констативния нот.акт № 188/15.10.2020г. за собственост на 295 кв.м. ид.части от ПИ **** по Кадастралната карта в местност „Зеленика“, целият с площ от 1295 кв.м., не удостоверява съществуващо право на собственост, поради това, че ищците не са получили владението на процесната реална част и не са осъществявали непрекъснато и необезпокоявано владение в периода от 2000г. до настоящия момент.

Твърдят, че са собственици на процесната реална част, която е попадала в материализираните на място граници на имота притежаван от тяхната праводателка Р.К., който по документ за собственост /нот.акт № 73/1993г./ е с площ от 750 кв.м., а в действителност още от 70-те години е с площ от 889 кв.м. Процесната реална част била предадена на ответниците заедно със закупения от тях с нот.акт № 129/2000г. имот. Твърдят, че от момента на закупуването владеят и процесната реална част с площ от 295 кв.м. необезпокоявано и непрекъснато в едни и същи граници, с които имотът е бил отразен в КП от 1979г. Сочат, че през 2005г. са извършили ремонт и преустройство на жилищната сграда и оттогава живеят там постоянно, като през този период са изградили в южната част от имота 4 стопанска постройка с площ от около 20 кв.м. Излагат, че при одобряването на Кадастралната карта със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, процесната реална част от собствения им имот с площ от 889 кв.м. е погрешно заснета в очертанията на ПИ с ид.****, а след изменението от 26.04.2022г. – като част от ПИ с ид.****, вместо в ПИ с ид.****. Твърдят, че на 17.03.2022г. неизвестни лица нарушили владението на ищците като навлезли с около десет метра в южната част на владяния от тях имот и съборили с багер и друга техника оградите в тази част и намиращата се там стопанска постройка. През същият ден поставили и нова ограда с мрежа и метални колове, отстояща на около десет метра северно от предишната. Поддържат, че самоуправните действия са извършени по поръчение на ищците, а фактът на отнетото владение на ответниците и изграждането на сега съществуващата ограда, е признат от ищеца П. М. в хода на извършената проверка по преписка № 4033/22г.на ВРП. Твърдят, че доколкото на 22.05.2022г. /в преклузивния срок/ са предявили иск за възстановяване на отнетото им владение върху процесната реална част, то не се счита отнето. По изложените съображения молят за прекратяване на производството, в евентуалност за отхвърляне на исковете.