Решение № 9409 от 22.08.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 70240/2021
- Вид
- Решение № 9409
- Подписан
- 22.08.2022
- Състав
- ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.326 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 329 · Кодекс на труда
- чл. 329, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.333 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл.71 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 9409 гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20211110170240 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В искова молба, с която ищецът М. П. Б. е сезирал съда, се излагат твърдения, че със Заповед № ... от 24.09.2021г. на Изп. директор на ответника „ /ЮЛ/“ ., считано от 29.09.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, е било прекратено трудовото му правоотношение, в рамките на което изпълнявал длъжността .... в отдел „...“ с код по НКПД .....
Твърди уволнението да е незаконосъобразно, тъй като нямало реално съкращение в щата, както и че работодателят не е спазил процедурата по подбор, която бил задължен да извърши, съгл. чл.33, б.“б“ от КТД, към който пък ищеца се бил присъединил. Твърди, че съгл. КТД, при извършване на съкращения, работодателят бил длъжен да насочи уволнените служители/работници към други свободни места, за заемането на които имат съответната професионална квалификация, но ответника не изпълнил това свое задължение при уволнението на ищеца, а по негови сведения в следващите 2 месеца след уволнението му в предприятието на ответника били наети минимум 10 нови лица по трудово правоотношение. Твърди при връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да не са му връчени извлечение от щатно разписание, в което се съдържала информация за евентуално незаетите длъжности. С оглед изложените фактически твърдения, ищеца е предявил три обективно съединени иска: за признаване уволнението му за незаконосъобразно и отмяната му, за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението, както и за заплащане на обезщетение за времето, в което е останал без работа, поради уволнението, а именно в периода от 29.09.2021 г. но не повече от максималния 6 месечен срок по КТ или до 29.04.2022 г. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът /ЮЛ/ в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, като твърди уволнението да е законосъобразно извършено, след 1 реално съкращение в щата и при липса на задължение за работодателя да извършва подбор, поради съкращаване на единствената длъжност ...., заемана от ищеца. Оспорва твърденията на ищеца, че за работодателя съществува задължение да предоставя на уволнения служител извлечение от щатното разписание. От друга страна оспорва към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, в ответното предприятие да е имало свободни работни места, за длъжности, за които ищеца е имал съответната професионална квалификация, като представя доказателства за установяване на тези факти. От друга страна, твърди и представя доказателства за това, че преди уволнението на ищеца Синдикалния комитет на синдикалната организация при предприятието на ответника е дало предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Оспорва иска за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без работа, като го намира нередовен, тъй като е заявен без краен срок, а съгл. чл.225, ал.1 от КТ, това обезщетение се дължи за максимален 6 месечен срок. Моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, по вътрешно убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване /така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.
2 КТ поради съкращаване на щата. За законността на уволнението в тежест на ответника бе да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на уволнителната заповед/ заеманата от ищеца длъжност е съкратена въз основа на решение на компетентен орган, като са спазени формалните изисквания за уволнение на основание съкращаване на щата, свързани с извършване на подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ, в случай че такъв е бил задължителен /ако заеманата от ищеца длъжност не е била единствена със същата трудова функция/, както и осъществяване на предварителна закрила, в случай, че са били налице предпоставките за нея.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по отношение на релевантните за иска факти и обстоятелства, като е възложил в тежест на ответника да докаже по предявения иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за законосъобразността на уволнението: 1.Надлежно упражнено право на работодателя на уволнение - отправяне на писмено изявление/предизвестие до служителя, със законово изискуемия минимум съдържание – ясна воля относно основанието, на което е извършено уволнението. 2.
2
Съкращение в щата, извършено надлежно от работодателя преди уволнението и 3. в хипотезата на задължителен подбор, в случай че е съкратена само една щатна бройка от множество щатни бройки на една длъжност, извършване на такъв подбор, при спазване на установените в чл. 329 КТ критерии.
Между страните няма спор, а и са обявени от съда за безспорни обстоятелствата, че в периода от 24.04.2018 г. до 29.09.2021 г. е съществувало трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор № .../24.04.2018 г., по който ищеца Б. е заемал длъжност „...“ към отдел „...“ при ответника /ЮЛ/. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № .../27.09.2021 г. на работодателя /ответника/, поради съкращение в щата, осн. по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, за което на ищеца на 27.09.2021 г. е отправено предизвестие по чл.326 от КТ, което не е спазено, поради което на ищеца е начислено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестието.
От представените от ответника и приети по делото писмени доказателства се установява още, че със заповед № ... от 21.09.2021 г. на изпълнителния директор на /ЮЛ/, К.
К. на осн. чл.9, т.6 от Правилника за устройството и дейността на „/ЮЛ/“ . са утвърдени промени по щатното разписание на дружеството, считано от 24.09.2021 г., като са закрити длъжностите под № 23 „...“ код по НКПД ..., категория „...“ в Сектор „...“ и длъжността под № 25 .... код по НКПД ..., категория персонал „...“, от отдел „...“. Със същата заповед е предприето увеличение на длъжностите под № 7 „...“ код по НКПД ... от 1 щ.бр. на 2 щ.бр., както и за разкриване на 1 щ.бр. за „...“ в отдел „...“.
Видно от приетото по делото Щатно разписание в сила от 24.09.2021 г. /на л.65-67/ утвърдените промени са отразени, като занапред е премахната длъжността заемана от ищеца до този момент, а именно „...“, с код по НКПД ....
Установява се от представения от ответника Списък на вакантните длъжности по щатно разписание на /ЮЛ/ към датата на уволнението на ищеца, че такива са били 10 щ.бр. като всички за от различни категории персонал – от ръководни до помощен административен персонал.
От приетите по делото доказателства – длъжностна характеристика за длъжността “...“ /на л.102,103/, представените документи, удостоверяващи професионалната квалификация като електромонтьор на лицето Д. Х. /на л.199-204/ и свидетелските показания на св. В. П. и св. П. П. се установява, че длъжностите .... и „...“ са различни както по отношение изискванията за заемане на длъжността, в частност образование, квалификация, минимален стаж, така и по отношение на основните функции и задължения. Няма спор, че едната длъжност е от категория персонал „...“ /заеманата от ищеца до уволнението му/, а другата съответно е помощен административен персонал /тази, заемана от Х./. Самият ищец в о.с.з. на 25.02.2022 г., чрез пълномощника си признава, че не разполага с притежаваната от Д. Х. професионална квалификация за работа с ел. уреди и мрежи, както и че по длъжностна характеристика двете длъжности са коренно различни по своите функции и задължения. От показанията на св. П. /по искане на ищеца/ не се установява също, М.Б. да е имал нужната му професионална квалификация за изпълняване на длъжността „...“ независимо от факта, че докато е бил на работа в /ЮЛ/, а длъжността „...“ е била вакантна, той фактически е осъществявал дребни ремонтни дейности по подмяна на крушки, брави, по ВиК инсталацията /казанчета и т.н./. Не се установява и доказва и другото възражение на ищеца, а именно, че Х. е изпълнявал неговите задължения след уволнението му. От доказателствата не се установява Х. да е изготвял документи и участвал в комисии по търгове за отдаване под наем на имущество на /ЮЛ/, а напротив видно е от доказателствата, че същия е бил лице за контакт на /ЮЛ/ единствено по отношение на извършваните огледи преди търговете.
От показанията на св. П., заемаща длъжност началник –отдел „...“ става ясно, че Д. Х. не е участвал в процедури по набиране на наематели, не е изготвял документи за отдаване на имоти под наем, няма компютър и изобщо не е негова работа да изготвя документи, докато 3 част от задълженията на ищеца Б. са включвали именно подготовката на документи за отдаване на обекти на /ЮЛ/ под наем. От показанията на св. П. се установява още, че към момента няма служител, заемащ длъжността на Б., като неговите задължения и функции са преразпределени към нея като началник на отдела, а вече нямало нужда и от инвеститорски контрол, а Д. Х. поел изцяло нещата по техническата поддръжка на сградата, в качеството му на квалифицирано лице с нужната техническа квалификация по отношение на ел. обзавеждането в сградата, в която се помещавал /ЮЛ/. Твърди също, че „ във вр. с извършван ремонт на втория етаж от сградата, изцяло изграждането на ел. инсталацията и всичко свързано със СОТ и всичко необходимо е било извършено от Х. “.
Св. П. също допълва описанието на задлъженията на служителя, заемащ длъжността „...“ като сочи, че „работата на Х. е да поправя разни неща, замерва площ във вр. с процедурите за отдаване под наем, извършва малки ремонтни дейности, като да запълва дупка в стената, да сменя брава, да залепва лайсна и други неща по поддръжката. Св. П. заявява още, че „имаше извършване на един ремонт на нашия етаж и той контролираше фирмата, която извършване ремонта. Занимаваше се с наемателите, като ходеше на отчита електромери и водомери, предоставя фактурите, които /ЮЛ/ издава“. Показателно за различните функции и задължения на двамата служители е дори облеклото, в което са се явявали на работа. Така сп. показанията на св. П. „ищеца идваше облечен в ежедневни дрехи, като съм го виждал и с официални, а мисля, че г-н Х. към го виждал само с работни дрехи“.
Св. П. твърди още, че ищеца е бил включван винаги в състава на комисията по отдаване под наем, доколкото ищеца е изготвял документи за продажба или отдаване под наем на недвижимо имущество и като такъв е участвал в процедурите/търговете. Св. П. също добавя, че за длъжността на ищеца изискваното образование е висше и като експертна длъжност, същия е отговарял за изготвяне на докладни записки, организиране на конкурси/търгове за отдаване под наем, за продажба, осъществявал е ръководство и контрол върху строителни фирми, които правят ремонти, но е нямало изисквания към него, както към Х., лично да извършва ремонтни дейности по поддръжка на сградата, в т.ч. по ел. инсталациите и изграждането на ел. мрежи. Според св. П. и тя лично може да смени една крушка, но „когато се налага по-сериозни неща и фирмата носи отговорност ако нещо се случи, за това е важно да имам квалифициран служител, като в случая се оказало, че Х. отговаря на изискванията за заемане на длъжността, като дори притежавал и по-високо образование от изискваното средно такова. Водещото при неговото наемане се оказало притежаваната ІV квалификационна степен при работа с ел. мрежи и ел. инсталации, т.е. за електромонтьор. При сравнителното съпоставяне на задълженията по длъжностните характеристики за двете длъжности се налага извод, че тези на ищеца Б. включват основно контролни функции, а тези на Х. са оперативно-изпълнителски такива.