Решение № 679 от 05.06.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2989/2024
- Вид
- Решение № 679
- Подписан
- 05.06.2025
- В сила
- 02.07.2025
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а, ал.2, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 и сл. · Закон за движението по пътищата
- чл.189е · Закон за движението по пътищата
- чл.189ж · Закон за движението по пътищата
- чл.189ж, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189ж, ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 679 гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110202989 по описа за 2024 година констатира следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от ЕТ "Руми – Т.Т.“ гр. Бургас, ЕИК 102185036, против Електронен фиш №8505189620, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ София, с който за нарушение по чл.102, ал.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2500.00 лв.
Въззивникът счита оспореният ЕФ за незаконосъобразен, неправилен и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същият да бъде отменен.
Твърди, че за вмененото му нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на ЕФ, а следва да се прилага общата процедура на ЗАНН и да се издаде АУАН.
Твърди също, че не е спазен срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е нарушена процедурата по установяване на нарушението и налагане на административно наказание, както и че случаят е маловажен поради наличен технически проблем в системата, който не е настъпил по вина на въззивника. Претендира присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна моли оспорения ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира възнаграждение присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.02.2022 г. в 12:38 ч. с устройство №20911 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, намиращо се на път I-9, км.150+249, с посока 1 нарастващ километър, в Долни Чифлик, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач „Волво ФХ 42Т“, рег.№А7245НА, с технически допустима максимална маса 19000 кг, 2 броя оси, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, обща технически допустима максимална маса на състава 44000 кг, за което изцяло не била заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП според категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-декларация за преминаването.
За констатираното нарушение спрямо въззивника бил издаден процесния ЕФ №8505189620, който бил връчен на въззивника на 16.07.2024 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и приобщени по реда на чл.283 НПК: ЕФ №8505189620, известие за доставяне №ИДPS1618OOXAF8, справка за извършени нарушения, справка за нарушение №8505189620, 3 бр. снимки на МПС, протокол №28765/21 от 09.09.2021 г., заповед №РД-11- 983 от 13.09.2021 г. и пълномощно №П-163 от 14.05.2024 г.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав споделя твърдението на въззивника, че за вмененото нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП законодателят не е предвидил възможност за издаване на ЕФ.
В разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП е предвидено, че ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение може да се издава само при нарушение по чл.179, ал.3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 ЗДвП. Следователно, за нарушения извън това по чл.179, ал.3 ЗДвП не може да се издава ЕФ, защото законодателят действително е предвидил възможност да се издава ЕФ само и единствено за нарушения по чл.179, ал.3 ЗДвП.
Действително, има разпоредби на същия закон, в които се съдържа противоречие на това правило (т. напр. в чл.167а, ал.4 ЗДвП или чл.189ж, ал.7 ЗДвП), но в конкретния случай нормата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП е достатъчно ясна, същата е санкционна и не може да се тълкува разширително. При буквално тълкуване на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП 2 следва, че не може да бъде издаван ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП. Санкционните норми на чл.179, ал.3 ЗДвП и на чл.179, ал.3б ЗДвП са различни – те са с различен субект и с различно съдържание. Нормата на чл.179, ал.3 ЗДвП е със субект водач на ППС, за което е дължима, но не е заплатена таксата по чл.10, ал.1, т.1 ЗДвП, а санкционната норма на чл.179, ал.3б ЗДвП е със субект собственик на ППС от категорията по чл.10б ал.3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. В нормата на чл.167а, ал.2, т.2 ЗДвП е предвидена възможност за установяване на нарушенията по чл.179, ал.3 – ал.3в да използват технически средства или системи. В т.8 на същата разпоредба е предвидено правомощие на определени от Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица да връчват електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3 3ДвП.
Законодателят не е предвидил възможност за издаване на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП, каквото е процесното. Процедурата, уредена в чл.189е ЗДвП обхваща и деянията, които се наказват по реда на чл.179, ал.3б ЗДвП, но само когато за нарушението е съставен АУАН, какъвто не е настоящия случай. В този смисъл са постановени и решения на Административен съд – Варна и Административен съд – София, съгласно които, за да бъде издаден ЕФ за процесното нарушение на изискването по чл.179, ал.3б ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
Доколкото нормата на чл.189ж, ал.1, изр.1 ЗДвП не предвижда възможност за издаване на ЕФ за процесното нарушение и липсва друга законова норма, която изрично да регламентира тази възможност, то в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава ЕФ.
Напротив, за да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл.189ж, ал.7 ЗДвП следва по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на ЕФ за такъв случай. Изложеното се отнася и за разпоредбите на чл.167а, ал.4 ЗДвП, чл.187а, ал.4 ЗДвП, чл.167а, ал.2, т.8 ЗДвП и чл.167а, ал.4 ЗДвП, тъй като с тези норми изрично не е предвидено издаването на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП и не се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Следователно, след като цели административно-наказателна репресия, законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми. Изложеното до тук сочи, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП.
Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения.
Като е издал процесния
ЕФ, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
В горния смисъл е и практиката на Административен съд София-град, обективирана Решение №6782 от 30.05.2024 г. по КАНД 1427/2024 г., Решение №5561 от 17.05.2024 г. по КНАХД №2845/2024 г.; Решение №5147 от 15.05.2024 г. по КНАХД №2789/2024 г.; Решение №3055 от 09.05.2024 г. по КНАХД № 1763/2024 г. и др.
3
На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното Решение по дело №С~61/2023г., както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер 2500 лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл.179, ал.3б, вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП - да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то не би могла да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.
За конкретното производство по издаване на ЕФ са приложими сроковете по чл.34 ЗАНН. С изменението на ЗДвП (ДВ бр.105 от 2018 г.) и създаването на новите разпоредби на чл.189ж ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административно-наказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП - чрез издаване на ЕФ в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Същевременно, според т.1 от Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело №1/2014 г. на ОС на съдиите от Наказателна колегия на Върховен касационен съд и ОС на съдиите от Втора колегия на Върховен административен съд, сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно-наказващия орган, за което съдът следи служебно. Нормата на чл.1 ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. При липса на специална правна уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 ЗАНН, сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН са приложими и в 4 производствата по издаването на ЕФ. Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за съставяне на актовете за установяване на административни нарушения и за издаването на наказателни постановления да са неприложими по отношение на електронните фишове за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически средства или системи, сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП, доколкото ЕФ по своето правно действие представлява акт едновременно с установителни (като АУАН) и със санкционни (като НП) функции.
На първо място, предвид целената от законодателя бързина и оперативност на производството, следва да се приеме, че ЕФ следва да се издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя. След изтичане на този срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определения в чл.34, ал.1 ЗАНН давностен срок. Освен това, нормата на чл.34, ал.1 ЗАНН, която регламентира давностни срокове, следва да се прилага еднакво за всеки. Противното би означавало да се даде неограничено правомощие на АНО за времево издаване на електронните фишове, в което няма правна логика. В този смисъл, не може, нарушителите, санкционирани с ЕФ, да бъдат третирани различно спрямо нарушителите, които са санкционирани с наказателно постановление. Стриктното и еднакво прилагане на правилата на административното правораздаване не предоставя възможност срокът за образуване на АНП за едно и също административно нарушение да зависи от начина на установяването му - физически от полицейски служител чрез съставяне на АУАН, или по електронен път чрез издаване на ЕФ, при което в първия случай срокът да е тримесечен, респективно - едногодишен, и пропускането му да води до преклудиране на възможността за административно наказване на нарушението, а във втория случая срокът да е минимум 3 години - т. е. до момента на изтичане на давността за преследване на нарушението, което санкционира фишът.
Разпечатката съдържа 33 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fbee8103-82ac-4802-9922-6eaa4f3c0a07