Присъда № 293 от 26.06.2023, Софийски районен съд

Мотиви по НОХД № 3055/2023 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М. Р. М. с ЕГН: **********, за това че на 05.11.2022 г., в гр. София, за времето от 9.25 ч до 9.35 ч, по време на пътуване с градски автобус с инвентарен № 1809 по линия № 42, от спирка „Община Люлин“ до спирка „ж.к. Люлин 3“, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК (по НОХД 3826/2021 г. по описа на СРС, с определение, влязло в сила на 27.07.2021 г., с което е одобрено споразумение, с което М. Р. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1 НК, вр.с чл. 29, ал. 1, б. “а“, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 и ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, определено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим), отнел чужди движими вещи – сумата от 2300.00 лв. (две хиляди и триста лева), от владението на Д. Н. С. от с. Лелинци, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои– престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.

Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, с признаване от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения, пред настоящата инстанция, представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, като намира, че самопризнанието на подсъдимото лице, дадено по реда на чл. 372, т. 2 от НПК, касателно фактите изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт се подкрепя от събраните по делото доказателства, като счита обвинението за доказано и моли за постановяване на осъдителна присъда и прилагане на разпоредбата на чл. 58а от НК. Излага и съображения за размера на наказанието, а също така предлага сторените по делото разноски да се възложат в тежест на подсъдимата.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. В. Д., излага становище, че самопризнанието на подсъдимото лице, дадено по реда на чл. 372, т. 2 от НПК, касателно фактите изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт се подкрепя от събраните по делото доказателства и моли за приложението на разпоредбата на чл. 58а от НК и за определяне на по-леко наказание, като акцентира на влошеното здравословно състояние на подсъдимия и че отнетата сума е използвал за закупуване на лекарства.

Подсъдимият М. М., в своя лична защита се солидаризира със становището на своя защитник, а при упражняване правото си на последна дума изразява съжаление за извършеното.

Съдът, като обсъди и съобрази в събраните по делото доказателства и доказателствени средства, становищата на страните, и при съобразяване с разпоредбата на чл. 301 и следващите НПК, прие за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. Р. М., роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, живущ в гр. ***, вдовец, основно образование може да чете и пише, безработен, ЕГН:

**********, осъждан.

С определение по НОХД 3826/2021г. по описа на СРС, влязло в сила на 27.07.2021 г., е одобрено споразумение, с което подс. М. Р. М. е признат за виновен в извършване на 1 престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1 НК, вр.с чл. 29, ал. 1, б. “а“, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 и ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, определено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим“. Наказанието по присъдата е изтърпяно на 06.10.2022 г., когато е освободен от Затвора – София.

С оглед на тези обстоятелства, не са изминал пет години от изтърпяване на наказанието по предишната присъда, което обуславя настоящото престъпление да е извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.

На 05.11.2022 г. пострадалият Д. Н. С. излязъл от дома си в гр. София, жк „Люлин“, и се насочил към спирката на градския транспорт. Със себе си той носел кожен портфейл, в който държал сумата от 2300.00 лева в брой. Портфейла си той съхранявал в текстилна черна чанта, която носел през рамо. Същия ден той искал да закупи лекарства за своята съпруга от фармацевтичната аптека, която се намирала на бул. „Захари Стоянов“ № 31. До нея той следвало да се придвижи с градския транспорт.

От автобусна спирка „Община Люлин“ св. С. се качил на автобус с инвентарен № 1809, движещ по линия № 42. С него, за времето от 9.25 часа до 9.35 часа, пострадалият пътувал до спирка „ж.к. Люлин 3“, която била в близост до аптеката. В този времеви диапазон в автобуса се намирал подс. М., който бил облечен с тъмно яке с качулка, със сив суитчър под него и сиво долнище. Подс. М. забелязал, че св. С. носел със себе си текстилна чанта, която била отворена, и взел решение да се облагодетелства по престъпен начин като отнеме намиращите се в нея вещи. Подс. М. се приближил до стоящия с гръб към него св.

С., бръкнал с ръка в чантата му и взел намиращия се там портфейл, заедно със сумата от 2300.00 лева. Малко след това пострадалият слязъл на спирка „ж.к. Люлин 3“ и установил, че портфейлът му с парите липсвал.

След деянието, подс. М. останал в автобуса за още няколко спирки. Необезпокояван той отворил портфейла и видял, че вътре имало пари. След това прибрал същите обратно в него и скрил всичко във вътрешността на якето си. На следващата спирка подс. М. слязъл и се насочил към неустановено място.

За случая св. С. подал писмен сигнал до 09 РУ – СДВР, откъдето уведомили дежурен разследващ полицай. Разследващият орган приел така изнесените първоначално данни за достатъчни за образуване на досъдебно производство, което направил с първо действие по разследването по чл. 212, ал. 2 НПК – разпит на св. С. от 05.11.2022 г., за престъпление по чл. 194, ал. 1.

В хода на разследването бил изискан от „Център за градска мобилност“ ЕАД запис от камерите, обслужващи и разположени в градски автобус с инвентарен № 1809 по линия № 42, за времето от 9.25 ч до 9.35 ч.

При възпроизвеждане на записа и прегледа му от св. К. В. М. – полицейски служител към 09 РУ-СДВР, същата разпознала като извършител на престъплението подс. М..

Констатациите на св. М. довели до предприемане на принудителни действия и осъществяване на мероприятия по издирването на подс. М., който на 16.11.2022 г. бил задържан и отведен в сградата на 09 РУ-СДВР за срок до 24 часа, съгласно Заповед с рег. № 3384зз-1217/16.11.2022 г. по ЗМВР.

В хода на разследването е била назначена и изготвена видео-техническа експертиза – л. 23-28, том I (протокол № 401/2022 г. на експерт от група ЕКД при 09 РУ-СДВР), която е изследвала записа от приобщеното ВД – диск, запечатан с картон, серия „А0438927“ и СП 909 на НЕКД-СДВР), в заключението на която са обективирани всички фактически действия, наблюдавани чрез камерите в автобус инвентарен № 1809, движещ по линия № 42, за времето от 9.25 часа до 9.35 часа.

От изготвената в предварителното производство лицево-идентификационна 2 експертиза – л. 9-15, том II (протокол № 2/2023 г. на експерт от група ЕКД при 09 РУ-СДВР става ясно, че заснетото лице, чиито действия са били последователно обективирани в протокола на видео-техническата експертиза, съвпада напълно с идентификационните признаци на лицето на подс. М. Р. М..

По доказателствата:

Съдът прие за установена фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, въз основа на събрания и приобщен към делото доказателствен материал, чрез обясненията на подсъдимия М. М. (л. 4-5, т. 1 от ДП); показанията на свидетелите Д. С. (л. 14, т. 1 от ДП) и К. М. (л. 15-16. т. 1 от ДП); заключенията на назначените по делото експертизи – видео-техническа експертиза (л. 23-28, т. 1 от ДП и лицево-идентификационна експертиза (л. 9-15, т. 2 от ДП); както и от писмените и веществените доказателства и доказателствени средства по делото. Анализът на доказателствената съвкупност, сочи че направеното от подсъдимия признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните по делото доказателства.

От доказателствената маса, посочена по-горе се установява, по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в обвинителния акт време и място, подсъдимото лице е отнело инкриминираната парична от владението на пострадалия, без неговото съгласие.

Доказателствените източници, касателно тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира и съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.

Съдът кредитира изготвената по делото експертиза като компетентна, пълна и обоснована, поради което я съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.

Изводите за миналата съдимост на подсъдимия, съдът направи въз основа на приложената по делото справка за съдимост и копия от бюлетини за съдимост.

От правна страна:

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прие, че подсъдимото лице М. М. е осъществило, както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл.

196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.

От обективна страна, подсъдимото лице М. М., на 05.11.2022 г., в гр. София, за времето от 9.25 ч до 9.35 ч, по време на пътуване с градски автобус с инвентарен № 1809 по линия № 42, от спирка „Община Люлин“ до спирка „ж.к. Люлин 3“, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК (по НОХД 3826/2021 г. по описа на СРС, с определение, влязло в сила на 27.07.2021 г., с което е одобрено споразумение, с което М. Р. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1 НК, вр.с чл. 29, ал. 1, б. “а“, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 и ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, определено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим), отнел чужди движими вещи – сумата от 2300.00 лв. (две хиляди и триста лева), от владението на Д. Н. С. от с. Лелинци, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна, подсъдимата е извършила престъплението при форма на вината пряк умисъл – същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване, като същото е било извършено с присвоително намерение.

3

По вида и размера на наказанието:

Разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, предвижда наказание лишаване от две до десет години, както и конфискация до една втора от имуществото на дееца. При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимото лице, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното съжаление от страна на подсъдимия и влошеното му здравословно състояние. Признанието на фактите от обстоятелствената част не може да бъде ценено, като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същото се отчита от разпоредбата на чл. 58а от НК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени изключително обремененото съдебно минало на подсъдимото лице, извън осъждането, формиращо опасния рецидив. При това положение настоящият състав намери, че наказанието следва да бъде определено, при условията на чл. 54 от НК, като наказание по-близо до минималния размер, предвиден в нормата на НК, а именно 2 години и 3 месеца лишаване от свобода е адекватно на обществената опасност на деянието и дееца, както и на обсъдените по-горе релевантни за отговорността обстоятелства. Така определеното наказание в най-пълна степен би могло да удовлетвори целите, предвидени в чл. 36 от НК. Наличието на обсъдените по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства, а и самия характер на смекчаващите отговорността обстоятелства не дава възможност да се приеме, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а също така и най-ниското предвидено в закона наказание не се явява несъразмерно тежко, поради което съдът намери, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК.