Определение № 3616 от 05.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3616 гр. София, 05.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100606930 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК, с правно основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4, пр. II от НПК.

Инициирано е с частна жалба, депозирана от Ц. И. П.– подсъдима по н.ч.х.д. № 16546/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99–ти състав, чрез адв. Е.Б. – Бл.АК, срещу определение №20079662 от 16.02.2023 г. по същото дело, с което подсъдимата П. е осъдена да заплати на частния тъжител С.Д.С. сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в хода на въззивното производство по в.н.ч.х.д. №3073/2022 г. по описа на СГС.

В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че е недопустимо първоистстанционният да се произнася по присъждането на разноски, който не са сторени в производството пред същия, а пред горестоящата въззивна инстанция. Предвид изложеното отправя искане за постановяване на определение, с което да се отмени обжалваното определение №20079662 от 16.02.2023 г., н.ч.х.д. № 16546/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99–ти състав.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

На 18.10.2019 г. е подадена тъжба от С.Д.С. срещу Ц. И. П., за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по която било образувано н.ч.х.д № 16546/2019 г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав.

С Присъда от 31.03.2022 г., постановена по н.ч.х.д № 16546/2019 г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав подсъдимата Ц. И. П. е призната за виновна в престъпление по чл. 182, ал.

2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдена да заплати на частния тъжител направените от същия разноски по делото в размер на 412 лева, а по сметка на СРС, 1 направените разноски в хода на съдебното производство за възнаграждения на вещи лица в размер на 1358 лева.

Така постановената присъда е потвърдена с Решение № 736 от 17.11. 2022 г. по в.н.ч.х.д. № 3073/2022 г. по описа на СГС, НО, V–ти въззивен състав и е влязла в сила.

Пред районният съд била депозирана молба от адв. И.Ю. от САК – повереник на частния тъжител С.Д.С., с която е било отправено искане за присъждането на сторените пред въззивната инстанция разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в минималния нормативно определен размер от 600 лева.

С определение № 20079662 от 16.02.2023 г., постановено по н.ч.х.д. № 16546/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99–ти състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, като е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Ц. И. П. да заплати на частния тъжител С.Д.С. сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в хода на въззивното производство по в.н.ч.х.д. №3073/2022 г. по описа на СГС. Именно този съдебен акт на районния съд е предмет на ревизия в настоящото въззивно частно производство.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав, след като се запозна с подадената частна жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 342 от НПК установи, че същата е депозирана в законноустановения седемдневен срок от постановяване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността /допустимостта/ на въззивната частна жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно определение – законосъобразно, при съображения, както следва:

Отговорността за разноски в наказателния процес е правно регламентирана в разпоредбите на чл. 187 - чл. 190 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК , когато подсъдимият бъде признат за виновен съдът го осъжда да заплати разноските по делото, като за присъдените разноски на основание чл. 190, ал. 2 от НПК се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд. Редът за присъждане на разноски след постановяване на присъдата е регламентиран в разпоредбата на чл. 306, ал.1, т. 4 от НПК – с отделно определение, в закрито заседание (по аргумент на противното от разпоредбата на ал. 2 на същия член).

В настоящия случай се установява, че подсъдимата Ц. И. П. е призната за виновна с Присъда от 31.03.2022 г. по н.ч.х.д № 16546/2019 г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав, като същата е потвърдена с Решение № 736 от 17.11.2022 г. по в.н.ч.х.д. № 3073/2022 г. по описа на СГС, НО, V–ти въззивен състав. В производството по делото пред въззивната инстанция частният тъжител С.Д.С. добросъвестно и законосъобразно е ангажирал адв. Ю. като процесуален представител, който да осъществява адвокатската му защита, във връзка с което е съставен и подписан Договор за правна защита и съдействие Nº 032323 от 12.10.2023 г. /л.

18 от в.н.ч.х.д. № 3073/2022 г./, с уговорена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 2

600 /шестстотин/ лева и отбелязване, че до сключване на същия сумата е заплатена изцяло и в брой. Така подписаният договор за адвокатски услуги служи за разписка за получаване на договорената в него сума в брой, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че при преценка в чия тежест трябва да бъдат възложени сторените пред въззивната инстанция разноски, съдът следва да държи сметка за изхода на самото наказателно производство и за неговия краен резултат.

При така ангажираните доказателства за извършения разход и релевираното искане, в тежест на подсъдимата П. следва да бъдат възложени сторените от частния тъжител разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

По отношение обстоятелството, кой е компетентен да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски, дали първоинстанционният или въззивният съд, натоящият въззивен състав не приема доводите изложени в частната жалба за недопустимост на ревизирания съдебен акт. Принципната позиция е, че съдът се произнася по разноските със своя окончателен съдебен акт /присъда или решение/. Въззивният съд може да се произнесе по реда на чл. 306 от НПК само в случаите на нова присъда и тогава определението по този ред подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 346, т. 3 от НПК.

В останалите случаи въззивният съд не би могъл да проведе процедурата по чл. 306 от НПК, тъй като постановеният от него съдебен акт би се оказал изключен от инстанционен контрол, което е недопустимо, с оглед правилото за двуинстанционност на производството по чл. 306 от НПК, по аргумент на чл. 306, ал. 3 и чл. 346, т. 3 от НПК. В настоящия случай наказателното производство, по повод на което се претендират разноски, е приключило, поради което компетентен да се произнесе по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК се явява съответният първоинстанционен съд, който в случая е Софийски районен съд.

С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че атакуваният акт на първостепенния съд е правилен и законосъобразен. Частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а определението – предмет на проверка в настоящото производство, да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 и сл. от НПК, Софийският градски съд, Наказателно отделение, VII–ми въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20079662 от 16.02.2023 г., постановено по н.ч.х.д.

№ 16546/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99–ти състав, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, като е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Ц. И. П. да заплати на частния тъжител С.Д.С. сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в хода на въззивното производство по в.н.ч.х.д.

№3073/2022 г. по описа на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4