Определение № 14763 от 08.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14763 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261100503603 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Еърхелп Германия ГмбХ“, представлявано от адв. П.Н., срещу Определение №3662/27.01.2026 г., постановено по гр.д. №29510/2024 г. по описа на Софийски районен, 68 състав.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, като моли същото да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд с указания да се произнесе по подадената молба за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е приел молбата за преклудирана. От приложените по делото съобщения се установявало, че е уведомен за съдебното решение на 27.11.2025 г., поради което срокът за подаване на молбата по чл. 248 ГПК изтичал на 11.12.2025 г., а такава била подадена 09.12.2025 г., т.е. в законоустановения двуседмичен срок.

Неправилен бил изводът на съда, че е уведомен редовно за решението на 17.09.2025 г. по електронен път, тъй като не е давал съгласие да получава съобщения по делото по електронен път. Не било и изпратено потвърждение за получаване на имейла, каквото било законовото изискване. Изтъква, че щом съдът приемал за редовно връчването по електронен път, то неясно било защо съдът е разпоредил впоследствие връчване по общия ред. С тези доводи моли частната жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по частната жалба от „Уиз Еър Унгария“ Црт. чрез адв. К. И., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд да потвърди 1 атакуваното определение.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за крайния извод на съда са следните.

Видно постановеното по делото Решение №16919/17.09.2025 г. е изпратено на имейл адреса на адв. К.Т., като по делото не се установява последната да е потвърдила получаването на съобщението.

Такова потвърждение е изпратено единствено от процесуалния представител на насрещната страна в производството адв. К. И..

Съгласно чл. 38а, ал. 2 ГПК, за да се извършва електронно връчване, е необходимо съгласие на страната. Законът предвижда фикция за дадено съгласие (т.нар. фингирано съгласие) единствено когато лицето е извършило процесуално действие през ЕПЕП (чл. 38а, ал. 3 ГПК), което в настоящия случай не се установява. При връчване, което се осъществява не чрез специализираните системи по чл. 38, ал. 2 ГПК, а на обикновен имейл по чл.

38, ал. 3 ГПК, съобщението се смята за връчено само в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му (чл. 41а, ал. 2 ГПК). Ако получаването не бъде потвърдено в 7-дневен срок, съдът е длъжен да връчи съобщението по общия ред (на хартиен носител) Законова фикция за дадено съгласие е предвидена в чл. 38а, ал. 3 ГПК единствено за лицата, извършили процесуално действие през Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). В настоящия случай липсват данни по делото жалбоподателят да е давал изрично съгласие за електронно връчване или да е извършвал действия през ЕПЕП, които да обосноват приложението на посочената фикция. Дори да се приеме, че е налице валиден адрес на електронна поща по смисъла на чл. 38, ал. 3 ГПК, приложима е разпоредбата на чл. 41а, ал. 2 ГПК. Тя императивно предвижда, че съобщението, изпратено на обикновена електронна поща, се смята за връчено само в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок, законът задължава съда да извърши връчването по общия ред. От данните по делото е видно, че на 17.09.2025 г. деловодството на СРС е изпратило решението по имейл, но жалбоподателят не е потвърдил получаването му. При това положение СРС правилно е пристъпил към връчване на хартиен носител, което е осъществено на 27.11.2025 г. Именно това е моментът на редовното връчване, от който тече срокът за обжалване и за искане на изменение в частта за разноските. Молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 09.12.2025 г., което е в рамките на двуседмичния срок, считано от 27.11.2025 г.

Предвид гореизложеното обжалваното определението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на Софийски 2 районен съд за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК.

По отговорността за разноски:

Съгласно трайната и задължителна практика на Върховния касационен съд, производството по чл. 248 ГПК е функционално свързано с делото по същество и в него не се дължат самостоятелни разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд, I I - ж въззивен граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3662 от 27.01.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 29510/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по същество по молбата на „Еърхелп Германия ГмбХ“ от 09.12.2025 г. за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3