Решение № 75 от 01.02.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 57/2023
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 01.02.2024
- Състав
- Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 4 · Закон за собствеността
- чл.72 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла Станимирова
Членове:
Рени Ковачка
Васил Василев при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000057 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция „БОДРОСТ-96“-ЕООД чрез пълномощника му адв.А. против решение №108 от 05.10.2022 год. на Благоевградски окръжен съд, постановено по т.д.№ 35/2022 год., в частта, с която са отхвърлени евентуално предявените искове по чл.61 ЗЗД за сумите 43 056,84 лева и 2 451,61 лева, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила и на която възлиза дължимото се на ищеца обезщетение за сторените от него разходи за материали, труд и мехаанизация /без търговска печалба/ за изпълнените и назаплатени СМР по протоколи №1 и №2 обр.19 от 01.09.2021г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Моли въззивния съд да отмени решението и постанови ново, с което уважи предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. С.
Ф. чрез пълномощника й адв.Й. Г., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.
1
В настоящата инстанция при условията на чл.266,ал.3 ГПК са приети нови доказателства – допусната е повторна СТЕ и нови гласни доказателства.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:
Първоинстанционния съд е бил сезиран с предявени от „Бодрост-96“ ЕООД против М. С. Ф. два главни иска с правно основание чл.266 от ЗЗД и два евентуални иска към всеки от тях с правно основание чл.61 от ЗЗД .
Ищецът претендирал заплащане на договорено възнаграждение по сключен неформален договор за изработка с предмет: изпълнение на СМР от изпълнителя /ищец/ на обект, представляващ втори етаж на масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ VII-292, квартал 6 по регулационния план на град Рила, собственост на ответницата М. С. Ф., с материали, техника и работна сила и на риск на ищеца, които СМР като вид, количество и стойност са описани в приложена по делото количествено-стойностна сметка /КСС/.
В исковата молба ищецът е навел фактически твърдения, че е договорил условията на неформалния договор за изработка със С. Ф., баща на ответницата М. Ф., който е действал от името на дъщеря си и за нейна сметка в качеството на неин довереник. Посочил е, че страните по договора за строителство са договорили „Бодрост-96“ ЕООД да изпълни на обект, собственост на ответницата, следните видове СМР, а именно: смяна на дограма (демонтаж и монтаж), демонтаж и монтаж на вътрешни интериорни врати, разбиване на стара баня и изграждане на нова, монтаж и демонтаж на нов котел, нова електрическа и отоплителна инсталация, обшивка с гипсокартон по стени и тавани, разбиване на стари стени, шпакловка и боядисване на стени, подробно описани по видове и количества в изготвена от изпълнителя КСС. Заявил е, че управителят на дружеството ищец и довереникът С. Ф. са постигнали съгласие да бъдат изпълнени на обекта на ответницата, която е единствена дъщеря на С. и М. Ф., описаните СМР по мярка, количество, единична цена и стойност в изготвената от изпълнителя КСС. Претендира заплащане на изпълнените от дружеството СМР на договорно основание (главни искове) и по правилата на извъндоговорните източници на задължения - гестия (евентуални искове).
С отговора на исковата молба ответницата М. С. Ф. оспорва както предявените два главни иска, така и предявените два евентуални иска към всеки от тях. Твърди, че: не е възлагала на ищеца изпълнението на СМР в 2 собствения й втори етаж от къща; ползвателите, които са нейни родители, не са я уведомили за желанието си да извършат ремонт на втория етаж; състоянието на втория етаж от собствената й къща било годно за обитаване като ответницата „не е считала, че следва да се извършват каквито и да било ремонтни работи в същия“; не е присъствала по време на ремонта, нито е видяла какво точно е извършено; не е потвърждавала сключения от баща й С. Ф. договор за изработка било изрично, било чрез конклудентни действия; от около три години не се е прибирала в Република България, за да ползва етажа, било преди, било след ремонта; за ремонта била разбрала след уведомяването от родителите й за получената искова молба и приложените към нея доказателства; не приема изработеното; дейностите, изпълнени от дружеството в собствения й втори жилищен етаж не били в неин интерес; ремонтът бил луксозен и не бил „по неин вкус и предпочитания“.
БлОС е отхвърлил както главните, така и евентуалните искове, приемайки следното:
Съдът е приел, че представените от ищеца писмени доказателства – Оферти, КСС и Протоколи №1 и №2, обр.19 от 01.09.2021г. не са подписани от възложителя М. Ф. или от неин пълномощник, и по аргумент от чл.180 ГПК, тези писмени доказателства, като частни документи, не се ползват с формална доказателствена сила, не установяват изявления на лицата, които не са ги подписали. Затова съдът е приел, че въпреки установените от СТЕ действително извършени СМР на процесния обект, то писмените доказателства не установяват наличието на договор и съдържанието на същия, поради което липсва правоотношение между страните, породено от договор за изработка. Приел е, че след оспорване от ответника на представените приемателни протоколи и на извършената от изпълнителя работа, не е налице приемане на работата. А след като работата не е приета поради налично възражение от ответника и липса на доказване от ищеца, по аргумент от чл.264, ал.3 ЗЗД поръчващият не дължи уговореното възнаграждение (чл.266, ал.1 ЗЗД). Поради това е направил извод, че не е налице облигационна връзка между страните, възникнала на основание договор за СМР, наличието на която да обуслови основателност на главните искове.
Отхвърлени са и евентуалните искове по чл.61 ЗЗД.
Според съда, от събраните доказателства не се установявало по несъмнен начин, че ответникът М. Ф. има представа за воденето на чужда работа без пълномощие от страна на ищеца - извършването от последния на разноски в имота на ответницаа. Такава представа се установявало да е налице у С. Ф., баща на ответника М. Ф., който е допуснал ищеца в имота да извършва СМР. В този смисъл, не е налице елемент от фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие. Дори ответницата Ф. да е имала представа за воденето на чужда работа без пълномощие от страна на ищеца, то не били установени по несъмнен начин вида на извършените СМР, обема и 3 единичната стойност на всяко СМР. Това не се установявало нито от писмените доказателства, нито от заключение на ВЛ, което е съобразило писмените доказателства по делото, които не се ползват с формална доказателствена сила по отношение на възложител на СМР.
Решението на първоинстанционния съд по главните искове с правно основание чл.266 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предмет на въззивна проверка е решението само в частта, с която са отхвърлени евентуално предявените искове с правно основание чл.61 ЗЗД.
От събраните в производството писмени, гласни доказателства и съдебни експертизи се установява от фактическа страна следното:
Видно от оферта от 04.06.2021 г. и оферта от 15.06.2021 г., ищецът „Бодрост-96“-ЕООД е направил оферта на С. Ф. за смяна на дограма и за извършване на довършителни работи в къща в гр.***, като са описан видовете СМР, които ще се извършат, както и единична цена на същите.
Видно от количествено-стойностна сметка /КСС/, изпълнителят „Бодрост-96“ЕООД е описал видовете СМР, които ще се извършат, както и единична цена на същите, като е посочена общата стойност на ремонтните работи в размер на 67 450,90 лв. без ДДС.
По делото са приети като писмени доказателства два протокола с №1 и №2, образец 19 от 01.09.2021г., подписани само от представител на изпълнителя „Бодрост-96“ ЕООД.
Видно от съдържанието им, с Протокол №1 обр.19 от 01.09.2021г. са актувани всички СМР, описани в КСС в частта „Видове работи“ - дограма и общи работи; сухо строителство и боядисване, хидроизолации; доставки санитария; отопление; ВиК; плочки, камъни и монтаж санитария; електро; интериорни врати; допълнителни видове СМР, с изключение на „мебели“ и позиция 57 в частта „отопление“ - доставка на котел твърдо гориво FVG 40 kW + бункер за пелети и пелетна горелка.
Протокол №1 обр.19 от 01.09.2021г. е издаден за сумата от общо 45 324.41 лева без ДДС. От нея ищецът (изпълнител) е приспаднал сумата от 8 334 лева без ДДС, платена от ответницата чрез нейния баща С. Ф. по ф а к т у р а №1826 от 01.09.2021г. Върху така получената сума след приспадането от 36 990,41 лева е начислен ДДС и дължимата и неразплатена сума за така извършените СМР по този протокол възлиза на 44 388.49 лева с ДДС.
С Протокол №2 обр.19 от 01.09.2021г. са актувани СМР, описани в позиции 102 „демонтаж на дървена дограма“; 103 „демонтаж дървени врати“, 104 „демонтаж стар котел на дърва“ и 105 „почистване на обекта“ от КСС.
4
По желание на възложителя изпълнителят не е извършил следните видове СМР, описани в КСС, а именно: циклене на дюшеме, запълване на фуги и лакиране на дюшеме с лак на водна основа, мат.
Протокол №2 обр.19 е издаден за сумата от 2 106.20 лева без ДДС и 2 527.44 лева с ДДС, която сума не е платена от възложителя чрез довереника му.
Видно от фактура №1826 от 01.09.2021г./л.17/ бащата на ответницата е превел на изпълнителя сумата от 14 620.80 лева с ДДС.
Основанието за извършеното плащане е частично плащане от 8 334 лева без ДДС за изпълнени СМР, ремонт на еднофамилна къща в град *** /10 000 лева с ДДС/ и плащане в размер на 3 850 лева без ДДС за доставка на TVG котел/тв гориво I V G 4 0 k w, стоманен ляв + бункер за палети 150 k s + waterland пелетна горелка Bio-energy комплект кт 6-32 kw на стойност 4 620 лева с ДДС, който котел е описан в позиция 57, част „Отопление“ на КСС.
В първата инстанция е прието заключение на съдебно-техническа и оценителна експертиза, изпълнена от вещото лице А. Н.. От заключението е видно, че изпълнените видими и подлежащи на проверка СМР, след оглед и измерване на място и проверка по документи, отговарят на представените актове като видове и количества /т.1/; Стойността на изпълнените СМР, описани в протокол №1, обр.19 по еталонни цени на еталон 02 (категория „подобрена“) е в размер на 32 471.37 лева без печалба и без ДДС и с начислено ДДС в размер на 38 965.65 лв. като сбор на сумата от (32 471.37 лв. и 6 494.27 лв./дължимо ДДС); Стойността на демонтажните работи по протокол №2, обр.19 възлиза на 3 319.91 лв.;
Пазарната стойност на процесния втори етаж след извършване на ремонта се е увеличила със сумата от 325.90 лв. на 1 кв.м. без ДДС и 390 лв. с ДДС; Увеличената стойност на втория етаж след извършване на процесните СМР е в размер на 34 291.30 л в . без ДДС, която сума е получена след умножение на сумата от 325.90 лв./1 кв.м. х 105.22 лв./площта на втория етаж съгласно приложение №3/;
Увеличената стойност на процесния втори етаж след извършване на процесните СМР възлиза на сумата от 41 149.56 лв. с включен ДДС в размер на 6 858,26 лв. / сбора на сумите от 34 291.30 лв. + 6 858,26 лв. ДДС/ .
В о.с.з. от 12.09.2022 г. пред първоинстанционния съд ВЛ е заявило, че демонтажните работи са изпълнени. /стр.7-8 от протокола/.
Тъй като заключението е оспорено своевременно от ищеца, но съдът е отхвърлил искането за допускане на повторна СТЕ, въззивният съд е приел, че това съставлява процесуално нарушение и при условията на чл.266,ал.3 ГПК е допуснал такава във въззивната инстанция.